Приказка от село Ощима, Костурско  

Posted by Kokice

Сватбена снимка на Петра и Ламбо Райкови. Село Ошчима, 1929 г.

Работливата жена


Ка си би́ле е́н мъш и е́на же́на. Мъ́жо све́ е́но му веле́ше на же́ната:
- Ти не работаш ни́шчо до́ма. Шчо́ праш цел ден?
Мъ́жо го вика́е Динко, а же́ната а вика́е Мара. И од много шчо се кара́е, му ка́жва же́ната:
- Се́га яс ке ода на нивата, а ти сей до́ма. Прай шчо сакаш.
И стана на утрото же́ната, а зве ко́сата и о́йде на нивата да ко́си. Ко́си, ко́си, це́лата нива а иско́си. Па Динко ка застана до́ма, та не му рече шчо да рабо́та. Стана Динко, се въ́рти, се въ́рти и ка пу́ли, шчо ке види. Е́на гавано́ска. Мле́ко, си ве́ли: “А, то мле́ко треба да се избие, яс та рабо́та треба да а напра́ва“. И а зве Динко мъ́тката да о бие мле́кото. И ка бие, ка́жва: “О, со мъка се бие во пусто мле́ко“. Поста́на, па рече: “Чекай да ода да се напия соли́ло от пре́соло. И о́йде да се напи́е сок от пре́село. Ке́ку пу́шчи да се напие, то пусто би́ше о́йде та́мо на мъ́тката, а превъ́рна мъ́тката, го исту́ри мле́кото. Нито се на́пи, нито нишчо. О оста́й ци́фуно да те́чи. Го забора́ви. Ка зве ен стап, тап, тап, тап, го умо́ри от бува́нйе би́шето. Пцови́са би́шето, у́мре. Ко́га Динко се върна од дворо, шчо да види! Мъ́тката се превъ́рна, соли́лото от пре́соло исте́че. Би́шето со ста́по го умо́ри. О то време шчу́ка кравата о а́воро “мууу“.
- А, крафке, те забора́ви да те пу́шча по гове́ндата да па́сиш. Че́кай ке те въ́рза со фарто́мата, ке те зане́са на е́на лива́да.
А́ми, де́ка ке а зане́си! Над о́жако има́ше много тре́ва, ниска му беше къшчата. Кла́ва е́дна шчи́ца и по шчи́цата да вя́ни кравата озго́ре, на о́жако да а въ́рзи. Той сей на о́жако, а въ́рти фарто́мата и кравата а тъ́рга. Та ко́зна ка от шчи́цата надолу па́на. Се превърна и му се скъ́рши но́гата. Динко се избъ́рка цел. Си рече: “Шчо направи я́ска? Не́ било за о къ́шчи“. На веча́рата си гре́ди Мара со то́рбата на рамо, пу́ли и ве́ли:
- Шчо направи? Би́шето го умо́ри, на кравата мо а скъ́рши но́гата, мле́кото го исту́ри. Ци́фуно от пре́село го оста́й отворен, соли́лото исте́че.


Приказката и снимката са от сборника на Благой и Екатерина Шклифови “Български диалектни текстове от Егейска Македония“, София, 2003 година, с. 46-47.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...