Костурска приказка  

Posted by Kokice


Éден мъ́ж и éдна жéна имáе чýпче и дéте. Тóй мъ́жо би́л лóвач мнóго и лóш – тéку се чи́ни. Éден дéн тóй оти́шол по лóф и ýдрил двé пáтки; му и занéсе дóма на жéната и му вéли цéли да и свáри, къ́ шчо се. Таiа фáтва и́ изкýбва и и́ остави́ла над рáфо. Ой мáцката мý é крéва éдната пáтка и é изéдва. И таiа се уми́ва, се чуди́ва, шо да прáй. За да не е разбéри мъ́ж му, си е посéква боси́цата и е свáрва со дрýгата пáтка. Дóйде мъ́ж му на вечéрата, е клáве сóфрата да я́де и за такси́рат падни́ва ци́цката къ́ма мъ́ж му. Късни́ва той и му вéли: “Шчо е во нéшчо, вóво не е пáтка, зáшчо е мнóго блáго“. Таiа сакáла да скри́е, тóку ка ви́шла мъ́ж му шо ке е опикáса, му кáжва éве шо се стóри и кá си е посéче боси́цата. “Брé, тéку блáго е мéсото от чóвек! Ди́лми е тéку блáго да си и́ закóлиме дéцата и Гóспо дрýги ке ни дáй“. Стáва на рáното и му вéли на женатá му: “iаз ке óда за дъ́рва, а ти да е запáлиш фýрната и ко ке дóйда ке си и́ изпéчиме дéцата“. Женатá му ем е гóри фýрната, ем плáчи. Дóйде чýпчето и е опи́тва на мáйка му зáшчо плáчи.  “Кýрбан ке донéси тáтко ти, му вéли, за то плáча“. Грéди éдна бáба и таiа е опи́тва шо плáчи. Жéната му разправи́ва éве шо му рéкол мъ́ж му и ка сáка да и закóли на децатá му. Бáбата óди при дéцата и му вéли на ни́ми да бéге зáшчо тáтко му сáка да и́ закóли и за тó плáчи мáйка му. Тугáва чýпето се грéбело. Му вéли на дéтето: “Айде ни́iа да побéгниме! Ти зéвай ми го грéбено и бéгай; iас ке тъ́рчам по тéбе и ке ви́кам: “дáй ми го брáтче, грéбено“, а ти да не се върни́ваш и све да бéгаш“. Тáка и направи́ле: чýпето зéва éдно стомнýле со вóда, а дéтето – грéбено и бéге. Дóшол тáтко му и ка рáзбра шо дéцата побегнáе се спýшчил да и сти́гни. Ко и́ наближи́л, му вéли чýпето на дéтето да го фъ́рли отзáди грéбено и се стóри éден óрман. Тáтко му се въ́ртел во óрмано отдвáй излéгол и па се спýшчил да и пýшка. Па, ка набли́за чýпето го фъ́рли стомнýлето и се стóри éдно голéмо мóрiе. Тáтко му не мóжел да препли́ва мóрiето и се въ́рнал нáза.
Дéтето и чýпето ка барáе, барáе, найдóе по пъ́то éден óвчар и éдна бáба. Бáбата му се измóли на чýпето да сéдни и é изпрóшчи. Чýпето седнáло и дéтето до нéiа. “Шо къ́ршиш, си́нко, е опи́тва бáбата“? – “Злáто и стрéбро, бáбо“. – “У, си́нко, прет тéбе злáто, зат тéбе стрéбро“. Тáiа бáба би́ла Гóспо и чýпето ълснáло къ́й флоринéно. Търнáло пá да бáре; на дéтето му се прéпи вóда, а вóда ни́йде не можéе да нáйде. Пýл'е на пъ́то éдна трáга от вóл и во нéiа тро вóда. Дéтето кéку се скýна да пи́е вóда от трáга, чýпето му вéли: “У, брáте ми, не пи́й от тáiа вóда, зáшчо ке се стóриш вóл“! Найдóе трáга и от кóн, и от неiа не го остáви да пи́е, за да не се стóри кóн. Кри́шно от чýпето дéтето се нáпи вóда от трáгата на éден éлен и во éднаш се стóри на éлен. Чýпето ка го ви́де на брáт му кáй éлен, зафáти да плáчи. Брáт му се върни́ва и му вéли: “Немáй стрá, сéстро, дур iаз ке съм со тéбе“! Ка одéле, одéле, дойдóе до цáротому бáшча и чýпата вянáла над éдна топóла, а брáт му влéгол во éдна бли́зка капи́на. Пот топóлата имáше éдна чéжма, дéка и напивáе цáротому кóнiа. На рáното óде измикя́рите да и напи́е кóнiата вóда, кóнiата ъ́рже – се ки́не. Измикя́рите не се разбрáе да се изпýле во вóдата и се върнáе назá и му кáжве на цáро, ка кóнiата не сáке да пи́е вóда и ъ́рже на чéжмата. Оди цáртому си́н сáм да и напи́е кóнiата. Те па се плáше и ъ́рже. Ко се изпýли тóй ýгоре, пýли éдна чýпа на топóлата вянáта да ъ́лска къй флóрин. Му вéли на чýпата да ýрви, тáiа не урзи́ва. Тугáва тóй клáва бичкиджи́и да посéче топóлата, за да е сýрве на чýпата. Ка секóле шо секóле, на вечéрината останáло óшче троши́нга за да е кýтне и е остави́е за на рáното. Прéку нóшiата грéй éлено и ка е ли́жи, ли́жи на топóлата е направи́ва óшче тéку пóдебéла. Дéнес тáка, ýтре тáка: ти́iа дéнiата е сéче на топóлата, а нóшiата éлено е ли́жи и е прáви пóдебела откéку бéше пóнапре. Една бáба óди при цáротому син и му вéли шок е е ýрви на чýпата, тýку той да му тáкса éдно кéсе ли́ри. И стáна бáбата, си зéва éден сач, éдна церéпна и éдна пирости́iа и óди пот топóлата, запáльва óган а е клáва пирости́ята на óгно со нóдзите ýгоре. Ка е ви́де чýпата му викни́ва отзгóре: “Нé тáка, бáбо, и́нак клáй е пирости́ята!“ – “Ка, мар чýпе ми, слéзи пó-долу и ми я кáжи кá да е клáда!“ И чýпето потслéзе и му кáза кá да е клáй пирости́ята. Го клáва сáчо да се гóри па со ръ́чката къмá óгно. Пá чýпето потслéзе да му кáжи ка да го клáди. Тáка напрáви бáбата и со церéпната, дýр е ýрва дóлу на чýпата. Тугáва цáротому син е зéва на чýпата и е занéква во сарáите. На вечéрата обáрва éлено сéстра му, не е нáйдва. По трáгата, по трáгата, óй во цáровата къ́шча. Ка бýва, бýва на врáтата дýр я скъ́рши. Три днóви цáро е прáви врáтата и све на вечéрата éлено е кършéше. На дрýга вечéра цáро повéли да е намáже врáтата со пи́са. Ка ýдри éлено, му се закачи́е рогóвите и остáна къй въ́рзан за врáтата. На рáното го фáтие, го заколи́е. Ко го изедóе, тýгава се наýчи сéстра му и фáти да плáчи. Тáiа фáти и́ собéрва кóските и и́ закóпва во бáшчата. От ти́я кóски излéзе éден ýбав трандáфил. И тáка дéтето от закол'вáйне óйде, а чýпата са омъ́жи за цáротому син.

Записал Аргир Кузов.

Македонски преглед, год. 1, кн. 3, София, 1925, с. 106-108.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...