Вора  

Posted by Kokice




Вора, Вора, Вораааааа... – викаше някой с все сила, а кучешкия лай доближаваше, сякаш от всички страни. Сигурно кучето е Вора, помислих си, а всички Воровци в планината са страшилища. Страшилището изхвръкна измежду острите камъни пред мен, не дишаше а хриптеше. Или ръмжеше. Или..
Не знам как се описва страхът. Дори не знаех какво изпитвам, изстинаха ръцете ми, въпреки горещината, лицето ми изстина, но нямах време да осъзная смисъла на израза „смръзнах се”. В един следващ миг друго куче изникна, избута Страшилището или Вора, или както и да се казваше то. Закова се на място, после запристъпва, протегна предните си крака и сведе глава, сякаш се протягаше. Ще скочи, мярна се в замръзналите ми мисли. И скочи наистина. Връхлетя ме огромно пухесто и рошаво вълмо, с  мощни лапи, изправи се, натежа, поисках да отстъпя, но от устрема му загубих равновесие и ме повали на земята. Може би в същото време повече усетих, отколкото видях и някаква суматоха, сърдит глас уплашено и запъхтяно извика: Стой бре, Вора, кучийна да та ядат! Стой! Назут бре, магаре!
Кучето, което победоносно беше стъпило върху мен не реагира. Погледна ме, излая..., лаят премина в нещо като скимтене..., което никак не отиваше на тези очи, лапи, зъби и всичко, каквото имах възможност да видя от упор. Наведе се и ме близна. После пак и пак, с пристъпване, гърлени звуци, олигави ме по лицето, косата, дрехите. И тогава сякаш нещо се пръсна в мен, пръсна се страхът на хиляди късчета. Един дребничък старец избута кучето от мен и ми помогна да стана, опипа краката ми и ръцете и главата, да се увери, че нищо ми няма, засуети се, заизтърсва праха от гърба ми. После отстъпи крачка назад, огледа ме и изрече полусърдито: Шо палаш, мори керко, на планин’та сама?!! Ут дека идиш? Си загуби вака?! Ти късна некой от вия магарийна?! Си удри? Ела, върви со менка!
„Вия магарийна” се заиграха едно с друго, бутаха муцуни в мен, махаха опашки, съпроводиха ме до един плет, който ограждаше ниска кошара, лавнаха гръмко и легнаха отпред. Може би едва тогава видях, че въпреки едрия им ръст, шарпланинците бяха още малки, с бебешкия си пух.

Ина Живкова






This entry was posted on събота, юни 01, 2019 at събота, юни 01, 2019 . You can follow any responses to this entry through the comments feed .

0 коментара

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...