Посрещането на Цаксирас в костурското село Черешница (Глава от книгата на Благой Шклифов “На кол вода пиехме")  

Posted by Kokice in , ,


Празнично хоро в Черешница

Беше есен на трийсет и седма година, неделен ден. Слънцето още силно печеше. След обед целото село беше собрано на Мафиното гумно. Ние младите мъже бехме облечени со костуми по американски, а старите – во шаечни дрехи. Жените си ги кладоха празничните многоцветни ала франга облекла. Свички бехме на нога и чекахме да дойде во селото областнио управител на Костурско и Леринско Цаксирас, бивш харамия и андартин коляч. Кмет беше Гири Деспин, кладен от астономията[*]. Гири цела седмица мислеше и кроеше планове как да се представи, как да мобилизира селото така, що да се хареса на Цаксирас, да го пофали пред астономията, а астономията да му дари некоя ока зехтин. Той нареди по свички къщи и големи плевни да има гръцко знаме и никой да не ходи на работа освен овчарите и говедаро. Жените рано-рано да почистят улиците от лепешките (говежди изпражнения). От бунищата гнойта да се крени. Псите да бъдат вързани, а бунатисаните[†] стари – затворени дома, защото можели да го помислят за български големец и да се развикат “Да живее България!“ Поляко го кладе на Тумбата да наблюдава кога ке се появи Цаксирас на пъто откъм Костур, да даде хабер и ние да излезиме на крайо на селото да го пречекаме. Тогава общинската канцелария беше во бившио Попов дукян. На нея беше окачен голем портрет на Метаксас во генералска униформа и огромно гръцко знаме. Туку-що обедвахме, помина глашатайо Лябето Чиковски от къща на къща и викаше като луд на български, за да го разберат свички. Освен Гири и Ването, други шпиони во селото немаше и не беше во интерес на Гири да го обади на полицията:
– Има заповед от Гири сега бързо да излезиме на Мафиното гумно. Кученищата да бъдат вързани. Бугарска дума да не се чуе. Който не знае гърцки, устата да си я зашие. Младите ке се фатат хоро да играят. Старите ке гледат отстрани, ке се смеят, ама да не разговарят. Ако чуе Цаксирас, що некой говори български, вода солена ке пие по островите и селото на лошо око ке го зева. Да живее Йоанис Метаксас!
Следобед два-три саати чекахме, докато пристигне Цаксирас. Ние, мъжете, седехме во Стасиното кафене. Девойките и жените на нога го чекаха насред село. Бабите беха седнати на сенка под стрехите на Мафиното гумно и си бърбореха. Гири земята не го държеше. По едно време виде, що баба Мара Стасина влегва во кафенето при синовете си:
- Бабо Маро, ти не си за тука, дома да се стоиш.
- Как така ке ме изтераш от нашио дукян?
- За доброто на твоите синове ти веля. овой, що ке дойде сега, ако чуе да говориш български, и дукяно ке го затвори, и вас ке ве затвори. ходи си дома, легни си на башо.
Горката баба беше бунатисана и не разбираше от дума, не осъзнаваше положението. Гири помоли син ѝ Колето да я заключи дома и човек да има до нея, ама последното желание не беше изпълнено.
- Гъзо ке ми го ядеш, ти ке ме тераш оттука.
Тя често пееше песната на Кузо Блацки, а Кузо Блацки още малко ке го убиваше Цаксирас во Прекопана. Гири сакаше да покаже на Цаксирас, що во селото благодарение на него вече никой не говори български. И жена си Дита, моя първа братовчеда, я остави заключена дома, защото и тя скършена гърцка дума не знаеше.

По едно време Лябето Чиковски задишан от търчане дойде при Гири и вели:
- Идват, идват, се показаха на Тумбата, на Лялькината горница.
Гири го остави кафето недопиено, на нога се найде и викна:
- Свички на Шамова чешма. Когато пристигне до нас, яз ке викна: “Да живее Йоанис Метаксас, да живее Цаксирас, да живее Гърция“. Вие ке ги пляскате ръцете и ке викате “зито“, ама да не речете “жито“, той е влах от Лерин, знае български и ке си помисли що се подиграваме со него.
Ние търгнахме по него. На Шамова чешма бехме собрани над двеста души заедно со учениците, даскало и попо Наки. Цаксирас го водеха около десет момци прекопанци на коне. Като не забелезаха, пришпориха конете и се дигна прах като облак. Ти се мнеше, що цела кавалерия идва. Като доближиха до нас, им дърпнаха юздите и фатиха да спират конете, удавени в пот. Гири се разтърча първ и му зве от ръка на Цаксирас.
- Добре дошъл, господин околийски управител. Да живее Йоанис Метаксас, да живее Цаксирас, да живее Гърция!
Ние свички пляскахме с ръцете и викахме “зито“. Цаксирас като виде учениците наредени во стройни редици, радостен се развика:
- Да живее младежта, надежда и опора на Йоани Метаксас!
Даскало Йосиф заповяда на учениците да запеят националистическата песна “Що барат българите во Македония, що барат варварите сред еленизма“. Пеещем тая и други пени, търгнахме към сред село. Застанахме пред Стасиното кафене. Цаксирас се огледа наоколо, зарадван се изправи на коно и продума:
- Прекопана го сметам като мое родно село, защото прекопанци ме спасиха от дивите български комити. Черешница е до Прекопана и както ги милвам прекопанци, така и вас ве милвам. Вие ми сте во сърцето и кой каквито оплаквания да има от властите, на мене да ги каже. През турско време ве лъжеха българските комити, попове и даскали, що сте били българи. Вие сте чисти гърци, потомци на Александър Македонски. Насила ви принудиха варварите българи да говорите нихнио лайнарски език. Но, ако некой мисли що е българин, да ми го каже без страх, одма ке му дам паспорт да замине за България при дебелоглавците. Фердинанд големио си нос сакаше да го пикне во Солун и си го найде местото. Вие сте македонци, македонците са гърци и Македония е гръцка. Много съм радостен, що го научихте майчинио си език. Генерал Метаксас се грижи свички да си го научат свойо език, затова отвори и вечерни училища. Не сакам да чуя, що некои не посещават училището. Ако некой стар умре и Господ го попита дека сакаш да ходиш во райо или во пъколо, как ке се разберите? Господ български не знае. Ако сака некой во катран да стои вечно во другио свет, нека говори български.
Гири се развика “ние сме гърци“ и свички подир него повторихме неговите думи. Даскало, застанат, пред учениците, ги пита:
- Кой е таткото на Гърция?
- Царо и Йоанис Метаскас.
- Що ке ви даде Йоанис Метаксас като пораснете големи?
- Пушки ке ни даде да се бориме за Велика Гърция.
- Кои са нашите душмани?
- Варварите българи и проклетите турци.
На Цаксирас му стана кефо, фати да ги чука ръцете и да вика: “Да живее младежта“. Гири му предложи да го гостят во селото, да може и той да хапне нещо. На дедо ти Томето му нареди две агънца да изпече. Прекопанци се спротивиха, защото во селото го чекат со казан курбан, за да си спомни за дено, когато курбано беше готов, ама не можеше той да си късне, защото войводата Кузо Блацки со четата си им расипа рахато на андартите и още малко живи да ги фати. И печиво го чекаше, за тая работа Таси имаше грижа. Цаксирас беше среден на бина[‡], църноок. От много търчане по харамийство и преследване на толкова много българи, немаше кога да порасне. От една година беше станат областен управител, весден ходеше по селата да спасява душите на людето да не говорят тоя от Господ покълнат български език, защото водругио свет ад ги чекало. Немаше оставено непосетено село. Прекопанците гъркомани се дрискаха со него от радост. На них им помогна да зеват синор от Олишча и Загоричени. Неговата дума беше закон. На никой не му стискаше да му се спротиви. Йоанис Метаксас му имаше пълно доверие, защото беше андартин и беселия[§].
Пред Стасиното кафене на гумното беше кладен фонограф. Гири побърза и я кладе плочата со песната за хоро:
Македонийо, ти прочута
Александрова страна
Ти прогони българите
и свободна си сега.
Момците и девойките ги подкани да се фатат на хорото. Хорото се разшири на Мафиното гумно. Плочите се сменваха и така хорото не заставаше. Цаксирас литаше от радост. Седна на стол пред кафенето и маса му донесоха. Поръча кафе без шекер. На гърцки се вели шкето. Колето Стасин не знаеше толкова гърцки и му донесе благо кафе. Го кладе на устата си и фати да плюе. Гири се уплаши, що не ке остане доволен от Черешница и на него на лошо око може да го зева. Се завърти към него и му вели:
- Господин Цаксирас, кафеджията беше войник во Мала Азия, се биеше за Велика Гърция. Ама проклето турско гюле падна до него и оттогава не чува добре, оглуша. Треба да му викаш силно на ушите, за да те чуе.
Колето надве-натри направи кафе без шекер и му го донесе. Ракия и вино не се напи. Прекопанците седнаха на отделна маса и пиеха узо. От них само Ильо Мурджов ми беше познат. Никой от них не беше гъркоман. Таси ги изпрати во Костур да го зеват Цаксирас. На Таси му вършеха конете во Прекопана и никой не можеше сбор да му каже.

По едно време баба Мара Стасина го отвори прозорецо и фати да вика “Коле, Коле, ми се сере“. Гири го втресе. Снаха му Фана се разтича и тя отиде при нея. Цаксирас погледна диво към бабата. Гири побърза да му шепне на ухото “не е токмо горката“. Когато Фана отиде при нея, бабата фати да ѝ вика:
- Вие цело село сте излезени сеир да гледате, да се веселите, а мене ме затворихте като луда да съм. Туку да ве видя вие да залудеете. Дип ме отфърлихте, не ме сметате за човек. Добра бех, когато ви ги вършех свичките работи. Ви ги порастех децата и сега не сакате да ме видите. Как са другите баби тамо, па мене не ме сакате! И яз съм от майка родена, и яз имам очи и сакам да пуля. Вие съвсем ме подгазихте, ама ке си го найдете от Господ. Що било то, цело село да гледа как играт младите, яз дома затворена да стоя.
- Майко, во селото е дойден най-лошио андартин. Ти гърцки не знаеш. Ако ти избега некой лаф, къщата ке ни я затвори. Той е от тия, що колеха во Загоричени и блачени що ги заклаха. Разберваш или не разберваш, от турско по-лошо е – тихо ѝ говореше на ушите при затворени прозорци.
- Ами дека е Кузо Блацки войводата, да му я види сметката?
- Кузо Блацки е отепан, ти ми разказваше тая работа.
- Ами другите комити?
Фана я заключи вратата, седна до нея и двете започнаха да пеят тихо песента за Кузо войвода:
Войводата Кузо Попдинов (Кузо Блацки)

Шо чудо стана во село Прекопана,
во село Прекопана, леринска кааза.
Ка ми припаднале гърцки андарти, гърцки евзони.
Свичките селяни во стред село
до и упитве и разпитве
дека е Кузо войводата.
Тия му казая “Кузо не е тука,
Кузо е горе, горе на балкана“.
И ми поръчая девет погачи,
девет погачи и седум агънца,
седум агънца и три ведра млеко.
Колко седная, горки ми андари
млеко да пие, погачи да кърше,
погачи да кърше, месо да яде.
И ми излезе Кузо войводата
со неговата чета бугарска,
горе от балкана, от Вич планина.
Фати да плюска по тия андари.
Горките гърци свичко оставия,
свичко оставия за Кузо войвода,
за Кузо войвода и неговата чета.

Надвор на гумното хорото продължаваше да се шири. Гири го фати за ръка Цаксирас и го кладе на танецо. Ицо Стасин не се търгаше от фонографо. Плоча след плоча ги менваше. Като завърши хорото, Гири първ започна да ги чука ръцете и да вика що му глас държи:
- Да живее Цаксирас!
По него ние свички чукнахме ръцете си и викахме “Да живее Цаксирас!“ Той мощне весел седна на столо до масата, си го извади часовнико от джебо и го погледна, велещем на момците от Прекопана: “Време е да търгниме, ме чекат моите спасители во Прекопана со курбан, погачи и печиво“. Ние го проводихме до Ридо и се върнахме во кафенето. Гири остана мощне доволен от посрещането. Когато во кафенето беше Гири, ние на гърцки говорехме. Се пазехме от него като дявол от тамян. Можеше да не изнудва – “Ако не ми дадеш ово – това, ке те обадя на полицията“. От Гири свичко се очакваше. Само за крадене немаше сърце. По маменето друг като него немаше. Еднъж идва при мене и ми вели: “Ке ми дадеш десет оки сирене, ке ти я дам ливадата на Мерата да я покосиш“. Яз му дадох. Отивам, я кося ливадата и го исушавам сеното. Идва Митра Търпчинова и ми се кара:
- Гири ни я има дадено на нас ливадата да я покосиме, защото му дадохме сирене. Ти защо ни я покоси?
- Ами и яз му дадох сирене за ливадата. Ако идвахте по-рано да я покосите, вие ке бехте късметлиите. Сега догодина. Само побързайте стрино, може да му я даде и на некой друг.



[*] полицията
[†] склерозиралите
[‡] ръст
[§] лош човек

This entry was posted on събота, май 25, 2019 at събота, май 25, 2019 and is filed under , , . You can follow any responses to this entry through the comments feed .

2 коментара

Mnogo, mnogo hubav razkaz!
Tatko mi e roden v Dolno Brodi i az imam mnogo topli chuvstva kam Makedonia.

25 май 2019 г., 21:16 ч.
Този коментар бе премахнат от автора.
26 май 2019 г., 17:38 ч.

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...