Пейзаново в спомени и песни
Posted by IllustrationBeloMore in Киреч кьой, Киречкьой, Пейзаново, Ασβεστοχώρι, Κιρέτσκιοι, Πειζάνοβο, χωριά
Над входа на църквата "Свети Георги" старата икона с български надписи е изкъртена от мястото си и подменена. |
* Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора, Изд. на Отечествения фронт, София, 1985
През летото на 1874 година дойде учителят Христо Захариев, родом от Т. Пазарджик, в селото Киречкьой, наричано от народа със старото му име Варово, за да отвори тук българско училище. Веднага разбрах и одобрих родолюбивата му цел.
Близу до самата селска църква ние наехме една стая за училище, която не побираше повече от 20—30 ученика. Спомням си, че в един неделен ден, на излизане от църква, всички богомолци назлезоха в новопровъзгласеното вече българско училище, и многото народ не можа да се побере там, та мнозина останаха на двора. Тогава учителя Христо Захариев застана пред събраното множество, каза няколко благи думи и ги помоли да подкрепят делото ни като изпращат децата си в българското училище, защото са българи та децата им ще се учат на разбран майчин език. Събраните единодушно поблагодариха на учителя за грижите му и обещаха подкрепата си.
* Спомен от Иван Апостоловски (Македонски преглед. Год. V, кн. 3. 1929)
От 1905 г. започнаха да действуват и гръцки чети. Турските власти се зарадваха, че гяурите сами помежду си се избиваха, и винаги се преструваха, че не могат да заловят гръцките андарти и дори, че и не знаят за техното съществуване. Поради това гъркоманите не смееха да напускат гръцката църква. По некои селища те се примириха със своето положение и, подкупени с всекакви облаги от гръцка, а понекога и от турска страна, станаха върли гъркомани и свирепи врагове на своя български род. Като пример за начало на такава промена в настроението аз си спомням големото и богато село Киречкьой, на един час растояние от Солун.
Женска носия от Пейзаново в 1930 година. Миниатюра на Николас Сперлинг. |
През 1906 г., когато аз пак посетих Киречкьой и минавайки по улицата на кон покрай некоя група жители ги приветствувах с „добър ден”, те навъсено и мрачно ми отговаряха: „калимера, кирие”. Тоя пример далеч не е единствен. Особено големи успехи гръцката пропаганда спечели в Лагодинско, и там аз имах много случаи да наблюдавам различни степени на погърчването — от тероризирани българи, които само от страх се признаваха за гърци, станали вече върли гъркомани и врагове на българщината.
* Сурин. Н. Погърчването на българите в Лъгадинско. Спомени от Македония
Димка мома, таму върват кираджии,
кираджии разлукчанье:
- Помож Богу, Димка мома!
- Дай Бог добро, кираджии!
- Да то дадме пуловинта от виното,
да ни даеш пуловинта от платното!
- Не ви сакам пуловинта от виното,
тук ви сакам тоя момче,
де ви тера седум конье,
седум конье, осум мъски!
- То й и армасано, Димка мома!
- Ако й и армасано, арно добро, да си оди;
ако не й, да му пукнат седум конье,
седум конье, осум мъски!
Киречкьой, Солунско - Гърция; хороводна (Шапкарев 3, № 1133).
* Моллов, Тодор. Мома и винари/кираджии, http://liternet.bg
Επιστροφή... στο Πειζάνοβο (Ασβεστοχώρι)
Posted by Kokice in Ασβεστοχώρι, Κιρέτσκιοι, Πειζάνοβο, χωριά
Πειζάνοβο |

![]() |
Νυφιάτικη φορεσιά προσφυγοπούλας από το χωριό Πειζάνοβο 1924, βρίσκεται στο Εθνικό Εθνογραφικό Μουσείο της Σόφιας |
Στο νεκροταφείο του Κιρέτσκιοι είναι θαμμένοι 58 Βούλγαροι στρατιώτες, που χάθηκαν στην περίοδο 1918 -1919.
90 Χρόνια από τον θάνατο του Ιλία Ντιγκάλοφ
Posted by Kokice in Βάμπελ, ΒΜΡΟ, Βοεβόδας, ΕΜΑΕΟ, Ιλία Ντιγκάλοφ, ιστορία, Μοσχοχώρι, προσωπικότητες
Η τσέτα του Πέταρ Ανγκέλοφ |
Българските просветители от Егейска Македония - Никола Милев
Posted by IllustrationBeloMore in 8 декември, История, Личности, Мокрени, Никола Милев, студентски празник
Никола Милев (1881-1925) |
Професор Никола Илиев Милев е виден български политик, публицист, държавен деец, дипломат и участник в македонското революционно движение. Роден е на 8 май 1881 година в Мокрени, голямо българско село в Костурска каза, в семейството на млекар и хлебар, който работи на гурбет. След като завършва българското основно училище в Мокрени, Никола Милев заминава с баща си за Кайро, където живее известно време. След завръщането си учи във Фенер, а по-късно по препоръка на Екзархията постъпва в цариградския лицей „Галатасарай“, където е съученик със Симеон Радев. След завършването на лицея през 1902 година учителства в Цариград и работи във вестника на Симеон Радев „Вечерна поща“. През 1903 година постъпва да учи история в Софийския университет, който завършва през 1909. С препоръки на професор Васил Златарски и стипендия „Марин Дринов“ Милев специализира нова история във Виена от 1910 до 1912 година. По време на Балканската война е преводач в щаба на Втора българска армия. След Балканските войни става доцент в катедрата по българска история и история на балканските народи в Софийския университет (1915 - 1922).
![]() |
Софийския университет през 1935 година |
![]() |
Паметна плоча на мястото на убийството на Никола Милев в София |
У него имаше чудно съчетание на кротост и твърдо убеждение. От цялата му осанка, но собено от речта му лъхаше някаква ангелска топлота и сигурност. Говорше просто и сърдечно. И всичко що казва е в една приятна мярка. Спечелваше с такта си, будеше удивление с ума си, побеждаваше със скромността си. Той бе образец на просветен, културен български националист. Сред елита на българската интелигенция заемаше избрано място, каквото мъчно се запълва.
Никола Милев е убит на 13 февруари 1925 година в центъра на софия. За назидание активисти на ВМРО няколко дни по-късно намират и залавят убийците на Никола Милев, след което оставят труповете им на мястото, на което извършват своето престъпление.
Част от тази статия се основава на материала за Никола Милев в Уикипедия, откъдето са взети и снимките.
Επιστροφή........στο Βάμπελ (Μοσχοχώρι)
Posted by IllustrationBeloMore in ВМОРО, Въмбел, Костурско, Βάμπελ, ΕΜΑΕΟ, Μοσχοχώρι, Περιοχή Καστοριάς, χωριά
![]() |
Χάρτης του Βάμπελ με τις τοπικές ονομασίες των γύρω περιοχών, η φωτογραφία είναι απο το http://vmbel.org/maps.shtml |
Το αποτέλεσμα του κούκου
Posted by Kokice in Нова Зора, нovaзora.gr, Nova Zora, Ατανάς Νίκλεφ, Κουφάλια, Νόβα Ζορά, πλαστογράφηση, Προπαγάνδα, προσωπικότητες, Φυρομ
![]() |
Βουλγαρικά παραδοσιακά τραγούδια των αδελφών Μιλαντίνοβι πλαστό (αριστερά) και πρωτότυπο (δεξιά), η λέξη Βουλγαρικά αφαιρέθηκε και έτσι δημοσιεύεται ως σήμερα στην Φύρομ. |
Η Νόβα Ζορά αντιγράφει άρθρα και φωτογραφίες από την Βικιπαιδεία, πλαστογραφόντας ακόμα και ιστορικά ντοκουμέντα. Συγκρίνετε τα άρθρα για το το χωριό Πεσότσινα (Αμμοχώρι) – εδώ και εδώ |
![]() |
Βραβείο σήμα του ΕΜΕΟ (ΒΜΡΟ) : πρωτότυπο (αριστερά) είναι στα Βουλγαρικά και σε μοντέρνο Σκοπιανό (δεξιά) |
Σοφία Νίκλεβα (1913 -2008) Άρθρο με αφορμή τον θάνατό της |
Ефектът на кукувицата
Posted by IllustrationBeloMore in Атанас Никлев, БЮРМ, История, Куфалово, Личности, пропаганда, FYROM, propaganda, Ατανάς Νίκλεφ, Κουφάλια, πΓΔΜ, Προπαγάνδα
![]() |
Български народни песни на братя Миладинови Фалшификат (ляво) и оригинал (дясно), думата българи е изрязана и така се публикува до днес в Република Македония. |
Нова зора копират статии и снимки от Уикипедия, фалшифицирайки дори исторически документи. Сравнете статиите за село Песочница - тук и тук |
![]() |
Наградна значка на ВМРО: оригинала (ляво) е на български и на модерен скопски (вдясно) |
София Никлева (1913 - 2008) Статия по повод нейната кончина |
Полезни връзки, Χρήσιμοι σύνδεσμοι
- Belomore или Под асмата
- BG Wikipedia - над 10 000 статии за Македония
- Boiniznamena - за българските знамена
- BulgariaMacedonia - списание за Македония
- bulgariamonasteries - информация за всички манастири в България
- Chernichevo - Черничево, Родопи
- genocideinmacedonia - геноцидът над българите в Македония
- komitaVMORO - онлайн библиотека
- Kroraina - онлайн библиотека
- Lostbulgaria - История на България в снимки
- Macedonia-history - блог за история на Македония
- Macedoniandocuments - исторически документи
- Mitovgallery - Галерия снимки от Гърция
- Pomaks - истината за българите мюсюлмани
- Predavatel - български радио и телевизия
- Promacedonia - онлайн библиотека
- Sitebulgarizaedno - български фолклор и история
