В памет на Димитър Талев - "Монолог пред една снимка"  

Posted by IllustrationBeloMore in , ,

Ти се върна в Солун. Върна се, след цели петдесет и три години. С все същата болка в сърцето. Мама ми каза, че учудващо бързо си открил гимназията. Наистина учудващо - да откриеш една сграда в такъв огромен град.

И след като не си бил в него половин век. Да, знам, ти имаш силно развито чувство за ориентация. Но не е само това. Друга е причината. Сила някаква те е теглила натам... Някаква голяма сила те е привличала неотразимо към старото ти училище... Кажи, татко...

...Мълчиш. Не отговаряш. Ослушвам се напрегнат да те чуя. Макар да знам, че няма да те чуя. Знам защо. Ти се прибра вкъщи болен. Започна битката срещу смъртта. Нямаше време да ми разкажеш всичко... Не те и питах, не исках да те тревожа, да дълбая раната ти. Затова сега не чувам отговора ти... А аз искам да те питам още, още. Да те питам за едно, за друго, за всичко. Ето, виждам те: вървиш уверено, бързо по солунската улица. Горещо е, слънцето блести. Блести някъде нататък и морето. Бялото море. Вървиш. И изведнъж... пред очите ти се изправя високият каменен зид, зейват насреща ти, разтворили криле, железните порти. Всичко отминало е оживяло така бързо, че ти си го усетил като удар. Като удар, насочен право в сърцето. Дали е било точно така? Ето, въпросите идат, идат един след друг. Какво си си помислил в този миг? Какво си почувствал? И като не чувам твоя отговор, тръгвам по следите по тънките нишки които си оставил. Най-напред се улавям за снимката, ала тя не е много ясна. Взирам се в лицето ти, търся да открия някоя подробност в чертите му, в израза му, за да надникна в душата ти, да отгадая мислите и чувствата ти. Долавям някаква усмивка, но тя е много далечна, едва забележима, и задържа ли поглед върку лицето ти, изчезва, стопява се. Изразът ти става строг, ала скоро откривам, че на лицето ти са изписани не само строгост и съсредоточение, но и болка, надигна е изотвътре, и горчивина някаква. Пак ще кажа, татко: знам, знам каква е болката ти. Край тебе са руините на старото българско училище. Под неговите развалини са погребани твои младенчески надежди. Надеждите на момчетата от пансиона, надежди на твоето поколение.

Чешмата в двора на Солунската мъжка гимназия
Разказаха ми, че си влязъл навътре в двора на гимназията и си потърсил чешмата. Същата оная чешма, която е утолявала жаждата ви след бесните игри през междучасията. Чу ли в този миг крясъците на съучениците си, видя ли зачервените им лица, усети ли ледената струя? Замря ли сърцето ти при мисълта колко бързо е отлетял един човешки живот? Нали оттук тръгна ти, нали от Солун пое пътя си на писател? В този град ти започна първия си роман. И се върна в него веднага щом написа "Гласовете ви, чувам". Последната ти книга. Венецът... Видя ли, татко, целия си път? Изминатия път. Пътя от началото до края, от първия роман до последния. Път, който те извиси високо, много високо. В този миг, когато си застанал до портите на училището, ти си направил своята голяма равносметка. Направил си я с ясна мисъл, без да трепне ръката ти, сърцето ти, направил си я строго, дори безпощадно, ала вярно, безпогрешно. Един щастлив за тебе миг.

Изглед от Солун от края на XIX в.

Пак посягам към снимката ти. Може би тази твоя далечна, неуловима усмивка е отражение на радостните ти мисли, Но скоро, много скоро погледът ти е спрял върху развалините на твоето училище, видял си портите, увиснали като пречупени криле... Угаснала е радостта ти, усмивката ти дори не е оставила трайна следа. Горест е нахлула в душата ти, усетил си остра болка, нали виждам как са присвити устните ти, нали виждам изопнатите ти черти. Отворила се е наново раната ти и още по-люто те е заболяла. Твоята люта рана. Ти самият си казал, помня добре думите ти: "Онова, което можах да разкажа, то е по страниците на романите ми, ала много повече остана в мене, в самото ми сърце, като жива рана в сърцето ми, все още отворена..."

Мисля си, там, в сърцето ти, в тая жива, отворена рана, е и копнежът ти към Солун.

Владимир Талев, http://www.promacedonia.org/v_mak/1998/mak_34_5-8.html

video

This entry was posted on четвъртък, октомври 20, 2016 at четвъртък, октомври 20, 2016 and is filed under , , . You can follow any responses to this entry through the comments feed .

0 коментара

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...