Илинденската организация и „Илюстрация Илинден“  

Posted by IllustrationBeloMore in , , , ,


Освободителната война създаде Сан-Стефанска България, която в Берлин бе унищожена. Надеждите на македонските българи да се видят и те най-после освободени се съкрушиха. Вместо прилагане реформите предвидени в чл. 23 по Берлинския договор, отговори се от страна на турската империя с нечувани до тогава издевателства върху останалата в робство 1/3 част от българското население. Откъсна се Македония от останалите части на нашето отечество и се изостави на произвола на съдбата. Подемът на българския народ, създаден след възраждането, бе прекъснат. Новата държава требваше да се устройва вътрешно и политически. Това погълна всичките грижи на упоеното от свободата гражданство, изоставило вече идеалите, които стимулираха борците за свободата. Последната, дошла неочаквано, завари българското общество съвършено неподготвено за нея. Пълното робство отстъпи местото си на ослепителната светлина, що донесе новото положение. Физиологическият закон, за бавно и постепенно нагаждане организъма на човека на противоположни за живот условия, бе нарушен. Промената бе крута и даде своите последствия. Враждите и партизанщината почнаха да разяждат обществото.

В същото това време българина в Македония остана да изплаща с мъките и страданията си волността на освободения брат. Всичките опити да се усмири разярения сатрап останаха напраздни. Тези опити предприемани поотделнно от личности и организации не достигнаха до положителни резултати. Напротив, те усилваха ожесточението на владетеля и от ден на ден положението ставаше все повече непоносимо, а жаждата за избавление от поругание националната чест с всеки нов ден нарастваше и се достигна до решението „по добре ужасен край, отколкото ужас без край“. И се прибегна до общото организиране на масите, до създаването на В. М. О. Р. О. Опиянението беше общо. Ентусиазъмът бе достигнал до пароксизъм. Героизъмът и патриотичното чувство на борците за политическо освобождение на България намериха всред македонските българи най-горещи привърженици. Левски, Ботев, Караджата беха оживели в сърцата на останалите в робство българи. Тук се възпеваха техните подвизи. Пред техната памет и пред ликовете им кълнеше се младежта да сподели техната участ и в лицето на Гоце, Даме и плеядата техни другари създадоха се също така достойни апостоли за на-родна свобода.

Жестоките опити на властта да сломи съпротивата увеличаваха все повече и повече броя на решилите се да умрат за свободата на Македония. Турчинът се виде в чудо. Положението беше нетърпимо. Слаб да срине величавата организация, той прибегна до съдействието на застрашените чужди интереси. Всичко се обедини против българина в Македония, който, пропит в целото свое същество от желанието да изгради с костите си величието на своя род, да умие с потта си нанесения му в Берлин позор, устоя непоклатим и записа с кръвта си светли страници в историята на освободителните борби на човечеството, страници каквито никой друг народ не е записал. И свободата проблесна в заробената земя и разбунтувалият се народ протегна обятия да я прегърне, да я стисне о гърдите си и с нея да осветлява пътя към своя възторг и възход.

Но превратност на съдбата. Крепостта бе превзета отвътре. Съдействува се чужди жених да похити възрадвалата се невеста, да я присвои и да узакони с международни грозни и ужасно несправедливи договори нейното завладяване. И всичко се съкруши. Добитото с непоносими страдания и жертви бе разорено, а борците — голема част от тех беха унищожени, друга част прогонени от бащино огнище.

Уцелелите подириха убежище из разните страни на света и почнаха да си създават ново поприще, за да изкарат останалата част от живота си, та по-лесно да понесатъ тъгата по разорени идеали. Захвърлени като изсъхнали отломки от буйна вихрушка настанилите се в освободената част на българското отечество илинденци се събраха въ едно — така по-лесно биха понесли разочарованието си.

Създаде се илинденската организация, образ и подобие на организацията на поборниците за българско освобождение, на най-патриотичните организации в страната.

Техният орган „Илинден“, „Пирин“, „20 юлий“ и пак „И линден“ — седмични листове — по-късно илюстрация „Илинден“, която влиза вече в своята XI годишнина. — за разлика от останалите в страната издания, създаде си за своя свещена задача, не да бъде орган за защита интересите на илинденци, а да бъде фар, който да осветлява сърцата на поколенията за верна предана служба на род и отечество, без каквато служба невъзможен е напредък, съществуванието, и благоденствието на който и да е народ; да служи за камбана над родната земя, която да буди заспалата съвест на тези, които хвърлиха свещената наша земя в най-грозно опогромление и робство; да бъде лампа, която да осиява пророческото прозрение на създателите на революционната организация; тръбач, разпространител и агитатор на идеите и на идеалите на нашите предци, които имаха едно единствено оръжие — волята да дадат всичко — душата и кръвта си — за народното освобождение, които скромно, тихо, без претенции, без никакви себични пожелания разораха дом и челяд за величието на българския народ.

Всичките тези задачи постигат ли се успешно отъ нашия орган? Може ли той да задоволи всестранно желанията на нашите читатели? Македонският въпрос, който има свое минало, настояще и бъдеще, намира ли достатъчна подкрепа и всестранно осветление на забъркаността, в която събитията го поставиха?

Стремленията на редакция и редакционен комитет не с напускали никой път желанията им да издигнат Илюстрация „Илинден", именно на тази висота — да бъде тя огледалото, в което се отражават всичките пътеки, които ще доведат до възможното правилно разрешение на македонския въпрос, — да бъде Македония звено за обединението на балканските държави около нея, а не тя да служи за раздор и за разорение на тези държави — без да си правят илюзията, че със средствата с които разполагат и условията в които живеят, могат да изиграят тази така важна роля.

Било е време, когато Илюстрация „Илинден“, е била достатъчно подкрепяна от читающето общество, но съ настаналото общо бедствено положение, в което изпадна нашата книжнина, слабата подкрепа лишава илюстрацията ни от възможността да се издигне тя на висотата, която й подобава.

Ето защо ние се обръщаме къмъ членове, дружества и абонати, да развият по-голема дейности за разпространението на списанието ни, та по тоя начин да влезне то в ролята, която му предлежи, роля каквато имахме случай да изложим по-горе.

Ние молим също илинденци, които не може да немат спомени и преживелици, както и извлечени изводи от продължителните люти борби, да ги изложат по начин къкъвто им е удобен, за да намерят те место в страниците на илюстрацията. Всички образи и снимки на лица, места и околности да бъдат изпратени в редакцията за клиширането им. Въобще никой да не занесе в гроба си моментите, които с го въодушевявали и го подтиквали към най-светли подвизи.

Само така, с общи усилия, с усилията които създадоха славната илинденска епопея, ще можем да създадем от Илюстрация „Илинден“, светилникът, който ще отразява изминатия славен път на безбройно падналите за чест и отечество наши светци, които ще служат за образ на подражение от тези, които идват след нас и които ще изградят величието на българския народ, на общото българско отечество.

Илюстрация Илинден, 1939, година 11, книга 1 (101), стр.1-2. 

Съдържание на списание „Илюстрация Илинден“, година XI - XV (1939 - 1943 г.)  

Posted by IllustrationBeloMore in , , ,

Пълното течение на списание „Илюстрация Илинден“ между 1928-1943 г. е достъпно на сайта на Скопската национална и университетска библиотека „Св. Климент Охридски“ (натисни тук). За улеснение при търсенето в текста може да се ползва клавишната комбинация CTRL + F, която отваря поле за търсене в браузъра. Текстът е осъвременен като буквите Ѫ (юс) и Ѣ (ят) са заменени съответно с е/я и ъ, незначителни промени са нанесени при корекции на правописни или фактологически грешки.


Виж годишнини I - V (1927 - 1932 г.) и VI - X (1933 - 1938 г.)

Година XI.

Клишета:

Кн. 1 (101). Спасъ Мартиновъ — съ Сборните отряди на Хр. Чернопеевъ — Дельо Д. Марковски.

Кн. 2 (102). Ръководното тело на Илинденската Организация — Д-ръ Владимиръ Руменовъ — Тодоръ Лазаровъ — Михаилъ Панайотовъ — Коце Гочевъ — Мишо Бачовъ - содаджията — Христо Иа. Контевъ — Изселеници отъ с. Бутимъ, Драмско — Учителското тело въ гр. Крушово презъ учеб. 1916/17 год.

Кн. 3 (103). Пл. „Върбица“ надъ с. Загоричени, военненъ възстанич. лагеръ - 1903 г. — Юнашко дружество въ Битоля „Пелистерски юнакъ" — Годишния актъ на училище „Св. Св. Кирилъ и Методий“ въ с. Саракиново — Воденско на 11 май 1911 год. — Д-ръ Георги Стрезооъ — Тане Стойчевъ Клянджевъ — Предъ откриване паметника въ Горна Джумая — гр. Струмица — Сцена изъ пиесата „Какъ умира македонски четникъ" — Македонска седенка.

Кн. 4 (104). Гоце Делчевъ — Петъръ Ацевъ на смъртно легло — Йосифъ Ковачевъ — Д-ръ Георги Ннколовъ — Пиринъ местностьта „Главите" съ върха Гадей — Пиринъ, Стражите 2810 - 2840 м. и в. Гадей 2764 м. — Христо Настевъ — гр. Тетово.

Кн. 5 (105). Борисъ Дранговъ — Параскевъ Цветковъ — Стоянка Т, Цветкова, Тодораки Цветковъ, родители на Параскевъ Цветковъ — Коце Джаферовъ — Црънъ Киро и Спиро Калемановъ - терористи отъ Щипъ.

Кн. 6 (106). Мишо Николовъ — Василъ Чакалзровъ — Лазаръ п. Трайковъ — Манолъ Розовъ — Пандо Кляшевъ — Кукушъ, опожаренъ презъ 1913 год. — Юнашко д-во въ Леринъ — Благой Димитровъ — Бежанци отъ с. Бутимъ, Драмско и отъ гр. Енидже-Вардаръ.

Кн. 7 (107). Петъръ Васковъ — Георги Кондоловъ — Лазаръ Маджаровъ — Варненското др-ство „Илинденъ" — Монастирътъ св. Пзнтелеймонъ, Кочанско — гр. Гостиваръ — Иванъ П. Мутафовъ, Илия Димушевъ. Георги Пет. Богдановъ. Борисъ Дим. Диневъ.

Кн. 8 (108). Христо Силяновъ — Изгледъ изъ околностьга на Серъ. — с. Сармусакли, Серско — Свещ. х. Иванъ Кръстевъ гр. Прилепъ — Островското езеро — Монастира Пречиста

Кн. 9 (109). Евстатий Чальовски — Димитъръ Уста Илмевъ — Изгледъ отъ гр. Воденъ — Воденските водопади.

Кн. 10 (110). Даме Груевъ — Христо Силяновъ — Матей Геровъ — П. Хр. Юруковъ — Петъръ Ацевъ — гр. Битоля — Недко Цветковъ — Григоръ Ивановъ (Тотето)

Статии:

Кн. 1 (101). Илинденската организация и илюстрация „Илиндень“ — Възстанически дисциплинаренъ уставъ — Спасъ Мартиновъ — Дельо Д. Марковски — Отчетъ на ръководното тело на Илинденската организация — Славунъ бегъ и Арсемий Логотетъ — Положението — Исторически календаръ за м. Януарий

Кн. 2 (102). Д-ръ Владимиръ Руменовъ — Костурската епопея — Трите бесилки въ Щипъ — Една 30 - годишнина — Радкина неволя, Богданъ и Гроздана — „Искреностьта" на младотурците  —  Една 100-годишнини — Учебното дело въ Крушовска нахия (подоколия) презъ турск. владичество — Истината — Постъпки за уреждане бежанските неволи — Положението.

Кн. 3 (103). Костурска епопея — Лексо Динимишевъ отъ с. Загоричени - Костурско — На гости въ Битоля и Воденъ презъ 1913 год. — Д-ръ Георги Я. Стрезовъ — Андартите въ с. Горничево — Първото освобождение на гр. Г. Джумая презъ 1878 год. — Църковно училищното дело въ Струмишко — Илинденска вечерь въ Варна — Изъ четнишкото движение - единъ неиздаденъ документъ презъ 1895 год. — Положението.

Кн. 4 (104) Гоце Делчевъ — Пророчеството на Вазова— Кулата — Петъръ Ацевъ почина — Костурската епопея — Йосифъ Ковачевъ — Д-ръ Георги Николовъ — Терзи Никола — Николай Павловичь Милюковъ — Виница — Кратковременната свобода на гр. Горна Джумая — гр. Тетово — Изъ четнишкото движениа - единъ неиздаденъ документъ презъ 1895 г. — Положението.

Кн. 5 (105). Величавиятъ Борисъ Дранговъ — Параскевъ Тодораки Цветковъ — Вииица — Кресненското възстание — Юбилейните тържества на българския университетъ „Св. Кли- ментъ Охридски“ — Тържеството въ Македонския наученъ институтъ — Училищното дело въ гр. Кукушъ и Кукушко — Изъ четнишкото движение - единъ неиздаденъ документъ презъ 1895 год. — Положението.

Кн 6 (106). Вождовете на Костурско. Кукушките боеве и разорението на кукушкия български край презъ 1913 г. Български гимнастически дружества „Юнакъ" въ Македония — Майка, Одродени, Чичко ми — Илииденъ - 2 августь 1903 г. — Името на нашия университетъ — Виница — Благой Димитровъ — Учнтельтъ — Положението.

Кн. 7 (107). Илинденската епопея — Странджанската епопея — Чествуване 36 годишнината отъ Илинденското възстание въ Варна — Винишката афера — Соколите отъ Македония — Училищното дело въ Дебърската епархия — Иванъ П. Мутафовъ — Животътъ и дейностите на Илия Димушевъ — Георги Пет. Богдановъ — Едно злощастие — Положението.

Кн. 8 (108). Христо Силяновъ — Константинь Д. Петковичъ — Въ Серъ и Серско — Винишката афера — Прилепъ следъ възстамието — Себеотрицанието на македонския четникъ — Кичево и Кичевско — Положението.

Кн. 9 (109). На творците на илинденската епопея — Тайнописътъ на вътрешната македонска рев. организация — Дебърската чета презъ 1904 г. и избегнатата опастность за живота на Дамянъ Груевъ — Винишката афера — Димитъръ уста Илиевъ — Баба Кръста — Учебното дело въ гр. Прилепъ и Прилепско — Нашата песень — 25 годишната прослава на поета-революционеръ П. К. Яворовъ — Положението.

Кн. 10 (110). Смъртьта на Дамянъ Груевъ — Честита 1940 г. — Родно знаме — Матей Геровъ 1872 - 1918 — Виница следъ аферата — Следъ Илиндень 1902 г. — Нашата песень — Недко Цветковъ Варимесовъ — Григоръ Ивановъ (Тотето) — Македонската шевица — Положението.

Година XII

Клишета:

Кн. 1 (111). ХII — Инженерь Христо Станишевъ — Кръстьо (Ставро) Калабуровъ.

Кн. 2 (112). Антонъ Е. Кецкаровъ — Димитъръ Г. Стефановъ — М. Матовъ. и войводите заедно — Сиропиталище Битоля — Общъ изгледъ отъ гр. Неврокопъ — Неврокопъ, главната улица — Баба Заринка Евт. Тильова.

Кн. 3 (113). Икономъ Тома Николовъ, първиятъ дяконъ въ Битоля — с. Зелениче Леринско.

Кн. 4 (114). Гоце Делчевъ — П. Карагеврековъ — Тодоръ Лазаровъ — Солунската мъжка гимназия Св. Св. Кирилъ и Методий — Ангелъ К. Чалъковъ — Т. Николовъ — Никола Ставревъ Мильовски — Георги Илиевъ Байковъ.

Кн. 5 (115). Св. св. Кирилъ и Методий — гр. Прилепъ — Владимиръ Лютиевъ — Илия Лютиевъ — Василъ Мончевъ съ семейството си — Петъръ Ацевъ — Георги Пешковъ.

Кн. 6 (116). Д-ръ Любомиръ Милетичъ — Фотинка Петрова, Аспасия Димева Якимова, Анета Спирова Сп. Олчева и Василка Стефанова п. Христова — Василка Лазева — Василка попъ Петрова Каранджова — Василъ Чекалеровъ — Санде Спировъ Развигоровъ — Миле П. Раховъ.

Кн. 7 (117). Чествуване 19 августъ 1940 год. — Илиндень въ Албания, Тирана — Полк. Борисъ Дранговъ — Христо Настевъ — Ефремъ Чучковъ — гр. Костуръ — Илиндень въ София — Илинденци, следъ панихидата предъ Макед. домъ въ Варна — Демиръ-Хисаръ.

Кн. 8 (118). гр. Битоля — Спиро Джеровъ — Любомиръ Бобевски — Дяконъ Стефанъ Митеновъ — с. Неволяне, Леринско — Женска носия отъ с. Неволяни.

Кн. 9 (119). Петъръ Стоевъ — Село Желево — Хоро въ с. Желево — Никола Миховъ — Христо Сираковъ — Пане Прошевъ — Семейства Хр. п. Коцеви и Тодоръ Лазарови — Татулъ Зарманянъ.

Кн. 10 (120). Наумъ Христовъ — Четата на Гьорче Петровъ — Лазаръ попъ Трайковъ — Иванъ Поповъ — Четата на Лука Ивановъ — с. Прекопана, Леринско.

Статии:

Кн. 1 (111). XII. Отчетъ на Ръководното тело на Илинденската организация за 1939 год. — Инженеръ Христо Станишевъ — Раздалата ни съ Петъръ Юруковъ — Кръстьо Ставро Калабуровъ — Македония въ своето.културно-просветно развитие — Положението.

Кн. 2 (112). Антонъ Е. Кецкаров — Димитъръ Г. Стефановъ — Революционната епоха въ Костенарията - 1903/1908 год. — Сиропиталище Битоля — Гр. Неврокопъ — Какъ биде изпратена една скромна, но заслужила стружанка — Българи, взели участие въ освобождението на Гърция — Положението.

Кн. 3 (113). Икономъ Тома Николовъ, първиятъ дяконъ въ Битоля — Отъ времето на иай-големата народна редостъ — Революционната епоха въ Костенарията - 1903/1908 год. — I-вия випускъ на Скопското българско мъжко педагогическо училище — Леринско въ цифри — За българските носии — Положението.

Кн. 4 (114). Гоце Делчевъ апостолъ на свободата — Възспоменателно утро за Чипровското възстание — Въ Виница — Документи отъ края на XIV векъ за българите въ Македония — Революционната епоха въ Костенарията - 1903/1908 год. — Чужденци за училищното дело въ Македония — Ангелъ Керезовъ Чалъковъ - единъ отъ забравените — Теофилъ Николовъ — Никола Ставревъ Мильовски — Георги Илиевъ Байковъ — Павелъ Талевъ Ивеновъ — Нашата църкви въ Америка — Дружественъ животъ — Положението.

Кн. 5 (115). Делото на Св. Св. Кирилъ и Методий — Негово Високо Преосв. Неофитъ Видински въ Леринско — Прилепъ въ революционните борби — Подвига на Кузо Илковъ самарджията — Единъ инцидентъ въ Битоля между руския консулъ и полицията — Революционната епоха въ Костенарията 1903/1908 год. — Няколко доброволчески чети — Училищното дело въ Солунската кааза презъ 1911/1912 уч. г. — Положението.

Кн. 6 (116). Д-ръ Любомиръ Милетичъ — За спомените на македонските деятели — Василъ Чекаларовъ въ Кукушъ — Въ Виница — Миле П. Раховъ — Раволюционната епоха въ Костенарията - 1903/1908 г. — Учебното и църковното дело въ Белишко — Положението.

Кн. 7 (117). Велий еси Господи — Илинденъ — Моята молитва — Въ родната земя — Честв. Преображенското възстание 6/9 VIII 1903 г. — Прогимн. „Полковникъ Дранговъ" въ Горна Баня — Винишкиятъ шпионинъ — Революционната епоха въ Костенарията - 1903/1908 г. — Отпразднуването на Илиндень въ София — Чествуване годишнината на Илинденското възстание въ Варна — Илинденъ въ Кърджали — Кратковременната свобода на Пиянець — Демиръ-Хисаръ, Валовища — Положението.

Кн. 8 (118). 0, Добруджански край! День на слава и възторзи — Мисли върху подготовката, проявите и дейностъта на В. М. О. Р. О. въ II ия револ. окръг — Революционни движения на българите въ Македония въ далечното минало — Една тридесетъ и седемь годишнина — Любомиръ Бобевски — Винишния шпионинъ — Нападение на сватбата въ с. Неволяни, Леринско — Кратковременната свобода ма Пиянецъ — Извлечение отъ бележките на четника Ив. Мутафовъ — Положението.

Кн. 9 (119). Българскиятъ духъ — Вардаре! Свободна ще си ти — Въ градината на мъките и страданията — Петъръ Стоевъ — Откриване шифъра на Атинския революционенъ комитетъ и последствията отъ това. Подвигътъ на Желевци — Страници отъ моето тевтерче — Следъ Илинденското възстание — Винишкия щпионинъ — Освещаване паметника на В. Петлешковъ — Едно тържество — Извлечение отъ бележките на четника Ив. Мутафовь — Положението.

Кн. 10 (120). Честита новата 1941 г. — Наумъ Христовъ — Поражението на турците около с. Чанища на върха Маргара 1903 г. — с. Прекопана, Леринско — Откриване шифъра на Атинския революционенъ комитетъ и последствията отъ това — Димитъръ Георгиевъ Загорски - изъ записките му — Винишкия шпионинъ — Извлечение отъ бележките на Ив. Мутафовъ — Положението.

Година XIII

Клишета:

Кн. 1 (121). Петъръ попъ Арсовъ — Стамо Янковъ — Свещеникъ Лазаръ Замфировъ — с. Негорци, Гевгелийско — Игра на русалий въ гр. Гевгели — Игра на русалий въ гр. Гевгели. Споменъ отъ Негорските Русалий — Общъ изгледъ на гр. Петричъ.

Кн. 2 (122). Проф. Добри Христовъ — Мирче Ацевъ — Схема - Крушово и близката му околность — Войводата Гюрчинъ — Митрополитъ Козма Пречистански — Кузо. п. Диневъ Блацки — Участници въ „гръцката чета“, която извърши залавянето и наказанието на шпионите отъ с. Недани и с. Псодери подъ началството на Кузо Блецкн (като „капитаиъ Бельосъ“).

Кн. 3 (123). Димитъръ Ляповъ Гуринъ като ученикъ — Парашкева Ташкова Гърдановска — Митре Влаха — В. Чекаларовъ и Пандо Кляшевъ съ свои — Левъ Василевъ Чиновъ от Охридъ — Хр. Пармаковъ — Хр. Ангеловъ - доктора — Наумъ Анастасовъ Цветиновъ, сега свещеникъ.

Кн. 4 (124). Негово величество Борис III, Царъ на българите — Адолфъ Хитлеръ — Проф. д ръ Филовъ — Селянки отъ с. Кривогащани, Прилепско, посрещатъ първия български офицеръ и гости отъ София — Христо Д. Узуновъ въ свещенически дрехи — Антонъ Д. Узуновъ — Солунските братя Кирилъ и Методий — Лазаръ Г. Топаловъ — Смилевки - манифестиратъ въ София.

Кн. 5 (125). Св. Св. Кирилъ и Методий — Полковникъ Бсрисъ Дранговъ — Петъръ Ацевъ — Лазарополе — Изгледъ отъ Гевгели — Изгледъ отъ Кавала — Трайко Китанчевъ — Изгледъ отъ Гостиваръ — Изгледъ отъ градъ Драма.

Кн. 6 (126). Ръководното тело на Илинденската организация — Царь Симеонъ — Едно пътуване въ Македония — Изгледъ отъ Охридъ — Изгледъ отъ Леринъ — Свещ. Ив. Илиевъ — Изгледъ отъ околностьта на Воденъ — Спасъ Шемовъ.

Кн. 7 (127). Лазаръ Дивленски — Райко Жинзифовъ — Даме Груевъ — Петъръ Кушевъ — Хр. Гавазовъ — Пере Тошевъ — Георче Петровъ — Пар. Цветковъ — Панахидата на общото гробище въ гр. Кавадарци — Общата трапеза на Илиндень въ Кавадарци — Панихида за падналите илинденци на гроба на Мише, Петъръ Грабовъ, Миланъ Кръстевъ и Мите Залчевъ — Шествието за гробищата въ Щипъ.

Кн. 8 (128). Аце Доревъ — Изгледъ отъ Охридъ — Св. „Иванъ Канео“ — Охридъ изгледъ — Църквата „Св. Климентъ“ — Анастасия Узунова — Христо Узуновъ — Харалампий Ст. Радичевъ — Архимандритъ Теодосий Синаитски — Църквата св. Илия въ развалини — Стариятъ Дойранъ - панорама — Дойр. у-ще „Екз. Йосифъ“ въ развалини — Войводата Милань Гюрлуковъ говори на Илиндень вь Прилепъ — Събрание въ Прилепъ — Илинденското тържество въ гр. Прилепъ — Часть отъ Илинденци въ Македонския домъ Варна.

Кк. 9 (129). Царево село — Живите илинденци взели живо участие на Крушовското възстание презъ 1903 г. — Янко Дим. Добриновъ — П. Цветковъ — Аристидъ Дамяновъ — Трайко Теохоровъ Поповъ — Мнтрополитъ Софроний и Протойерей Анани попъ Анастасовъ въ Куманово — Ламбо Василевъ.

Кн. 10 (130). Дамянъ Груевъ — Христо Ангеловъ — А. Е. Кецкаровъ говори за подвига на освободения българинъ за свободата на Македония — При костницата въ черквата св. Констатинъ и Елена — Охридското братство св. Кпиментъ въ София праздиуаа патронния си праздникъ въ Охридъ — Следъ сказката на Симеонъ Радевъ.

Статии:

Кн. 1 (121). VIII. Отчетъ на Ръководното тело на Илинденската организация за 1940 год. — Положението на сметките на Илинденската организация отъ 1. I. 1940 г. до 1. I. 1941 г. — Петъръ попъ Арсовъ — Стамо Янковъ — Свещ. Лазаръ Замфировъ — Бъдни вечерь — Народни обичаи въ Боймия — За примеръ и похвала — Положението.

Кн. 2 (122). Професоръ Добри Христовъ — Последните дии на възстанието въ Охридско презъ 1903 год. — Първата ми среща съ Йорданъ Пиперката — Св. Дебърския Мнтрополитъ Козма Пречистански — Македоно-одримекото опълчение — Допълнителни дани по откриване шифъра на Атинския гръцки върховенъ Революциоиенъ комитетъ отъ Костурските районни войводи Пандо Кляшевъ и Атанвсъ Кършаковъ — Легенда за свещения огънь — Положението.

Кн. 3 (123). Молитва на Илинденеца — Димитъръ Ляповъ Гуринъ — Крушовската баба Тонка - баба Пара Матева Гърдановска — Презъ Илинденското възстание — Последните дни на възстанието въ Охридско — Ще дойдемъ ний — Юнаци — Бешикъ гьолъ — Положението.

Кн. 4 (124). Царътъ на Българите — Адолфъ Хитлеръ — На фюрера Адолфъ Хитлеръ — Проф. д-ръ Богданъ Филовъ — Свободна Македония — Декларацията — Освободителното движение въ Македония и Одринско — Великъ денъ — Последните дни на възстанието въ Охридско — Въ горящото с. Арменско, Леринско — Лазаръ Г. Топаловъ — Иванъ Ст. Чековъ — Драма. Драмското поле — О-въ Тасосъ и Самотраки — Положението.

Кн. 5 (125). Къмъ новоосвободените българ. граждани — Светите братя — Панихидата за полковникъ Дранговъ въ Скопие — Революционната организация — Очакване — Нашиятъ царь би могълъ да рече — Съюзниците и ние — Прилепската революционна организация преди възстанието — Мъченикъ — Учителката отъ Конско — Стопанската мощъ на освободените отъ Гърция бълг.земи — Село Саракиново — Положението.

Кн. 6 (126). Илинденъ 1903 г. — Първата българска радостъ — Македония и мак. българи — Изненадата — Чужденци за черковно-учебн. дело въ Македония — Едно пътуване въ Македония — Илинденци въ новите земи — Ода на св. Климентъ — За свободно Крушово — Ключъ на бьлгарщ. въ зап. Македония - Битоля — Съобщения — Едно послание — Положението

Кн. 7 (127). Илинденъ — Сбъцнати мечти — Най-после — Препорецъ надъ Охридъ — Разменени телеграф. поздрави — Изгревъ — Последна граната — Илиндень въ Битоля — Илинденъ вь Кавадарци — Илинденъ въ Щипъ.

Кн. 8 (128). Аце Доревъ — Въ Охридъ — Охридъ синъ — А. Е. Кецкаровъ къмъ охридчани — Почить на илинденци къмъ майката на Хр. и Андонъ Узунови — 3 октомврий 1941 г. въ гр. Крушаво — Харалампий Ст. Радичевъ — Крушово — На св. Илия въ Дойрань — Огпразднуването на Илинденското вьзстание вь Прилепъ — Между освободените прилепчани — Презъ векове веднажъ бива — Огпразднуваие годишн. на Илинденското възстание въ Варна — Държавенъ нар. театърь въ Скопие — Положението.

Кн. 9 (129). Ньой — Победното шедствие на правдата — Позивъ — Две славни дати — Народностниятъ обликъ въ Македония — Янко Димитровъ Добриновъ — Едно писмо — Братя — Аристидъ Дамяновъ — Хриетосъ Възкресе — Теохаръ Поповъ и Трайко Т. Поповъ — Македония е свободна — Протоиерей Анани п. Анстасовъ — Поменъ за трима бъл. мъченици въ Битоля — Из Македония — Илинденъ въ Радовишъ — Прослава — Ламбо Василевъ — Съобщения — Починали другари — 1903 - Илинденъ — Дарители — Положението.

Кн. 10 (130). Честита нова година — Честита ни нова година — Дамянъ Груевъ — Дамяну Груеву — Дамянъ Груевъ — Отчетъ за 1941 год. на организацията — Положение на сметките — Христо Ангеловъ — Илиндень нъ Охридъ — Духъ и месианство на Македония — Съобщения,

Година XIV


Клишета:

Кн. 1 (131). Христо Матовъ — Н. В. Цорь Борисъ III — Илия, Бано и Тодоръ Кушеви — Изъ светите места — Фоти Николовъ Кирчевъ — Тодоръ Златковъ — Ламбе Йоановъ Арнаудовъ — Христо Стояновъ Настевъ — Стоянъ Настевъ Опейнчанецъ — Секула Ристовъ Алексовъ — Зафиръ Димковъ.

Кн. 2 (132).  Пере Тошевъ — Мара Бунева — Василъ Левски — Сребра Апостолова — Д. п. Георгиевъ — Воденъ — Д-ръ Недко и Лалка Семенови — Илнденци и опълченци въ Крушово. Учениците и ученичките отъ Крушово въ София  — Иванъ Ристовъ Киселиновъ — Антонъ Веляновъ Шибаковъ — Свещ. Петъръ Петровъ Коджабашиевъ — Георги Петровъ Поповъ — Д-ръ Тренчевъ, Л. Ивановъ, Ал. Трифоновъ Хр. Киселички и Чорбаджийски.

Кн. 3 (133). гр. Кавала — Поглавникътъ Д-ръ Анте Старчевичъ —. Христо Матовъ — Българскиятъ посланикъ г-нъ Мечкаровъ полага венецъ върху гроба на незнайния воинъ въ Загребъ — Димитъръ Гощановъ — 3 мартъ въ гр. Крушово — Никола Атанасовъ попъ Стефановъ.

Кн. 4 (134). Полковникъ Янковъ — Гоце Делчевъ — Негово Високо преосвещенство Григорий, Митрополитъ Пелагонийски — Кръстю Трайковъ - ресенски войвода — Семейството на Николе Спасовъ отъ с. Крушеяни — Иванъ Нелчиновъ — Христо Ил. Лапайковъ — Лазо Бицановъ и Христо Ивановъ майсторчето — Стойчо Куновъ отъ гр. Крушово — Дим. (Митре) Г. Аржанецъ — Живи дейци отъ Илинденското възстание въ Крушово — Свещеникъ Кирилъ Трайчевъ.

Кн. 5 (135). Солун - Беасъ куле — Гоце Делчевъ — Панихида въ Крушово за Г. Делчевъ, Хр. Узуновъ, Никола Каревъ.

Кн. 6 (136). Параскев Цветковъ — Македонски носии — Подп. Б. Сугаревъ — Дедо Ильо — Гоце Делчевъ — Кръстю Лазаровъ, Кумановски войвода — Драма - общъ изгледъ.

Кн. 7-8 (137-8). Монастира св. Якимъ Осоговски — Г.г. делегатите — Посрещачите на гарата вь Битоля — Обл. директоръ г. Ан. Козаровъ поздравлява илинденци съ добре дошли — председ. на Ил. Орг. г. Л. Томовъ отговаря на приветствията — Красиви девойки поднасятъ разкошни букети цветя — Кметътъ на Битоля г. Ил. Ненчевъ говори предъ делегатите на I конгресъ на Илинденци — г. К. Христовъ отговаря на приветствията — Предъ общината въ Битоля — На панихидата въ черквата св. Богородица — На лобното место на А. Турунджовъ г. Л. Томовъ говори за подвига на героя — г. коменд. на дивизията поднася венци на германските и бъл. воини загинали за свободата на Македония — Илинденци на конгреса — На пътъ за с. Смилево.

Кн. 9 (139). Митрополитъ Натанаилъ — Четата на Бончо Василевъ.

Кн. 10 (140). гр. Щипъ — Илинденци въ къщата на Георги Чурановъ на 5 августъ 1942 г. въ с. Смилево — Илинденци на гробищата въ Щипъ — Стоянъ Йовевъ — Градъ Крушово — Г-жа Мария Дяконъ Ив. Младенова — Спиро Ивановъ Цветковски — Софрония Гавриловъ — Неданъ Богоевъ Соколовъ — Алексо Настевъ Наумовъ — Веле Георгиевъ Саторотъ — Стоянъ Секуловъ Таралинга.

Статии:

Кн. 1 (131). Негово Величество Царътъ — Възкресение — Свободата — Вечна благодарность — Едно героично семейство — Добри Христовъ — Изъ светите места— Коппежъ — Второ пътуване въ Македония — Фоти Николовъ Кирчевъ — Тодоръ Златковъ — Лямбе Йоановъ Арнаудовъ — Христо Стояновъ Настевъ — Евтимъ К. Апоче — Секула Ристовъ Алексовъ — Зафиръ Димковъ.

Кн. 2 (132). Левски -  апостолътъ — Мара Бунева — Сребра Апостолова Ушлиновска — Единъ забравенъ родолюбецъ — Песань за Димитра войвода — Д-ръ Недко Семеновъ — Крушово — Иванъ Ристовъ Киселиновъ — Антонъ Веляновъ Шибаковъ — Свещеникъ Петъръ Петровъ Коджебашиевъ — 14 г. илюстрация Илиндень — Съобщения на Ръководното тело — Ново дружество — Списъкъ — Положението.

Кн. 3 (133). Поглавникътъ — Свободата иде пакъ — Братята хървати — Христо Матовъ — 31 мартъ 1941 г.  —Хърватската държава — Песенъ на освободените — Дим. Гощановъ — Македония по сръбски свидетелства — Есенни сълзи — Съобщения отъ Македония — Николай попъ Стефановъ — Положението.

Кн. 4 (134). Гоце Делчевъ — Пелагонийски митрополитъ Григорий — Преди една година - поуката — На връхъ Великденъ — Пробуждане — Кръстю Трайковъ — Георги Радевъ — Една сватба — Христо Илиевъ Лапайковъ — Христо Ив. Майсторчето — Жертвите при потушаване Илинденското възстание — Стойчо Куновъ Кецкаровъ — Димитъръ Георг. Аржанецъ — Любословие — Свещеникъ Кирилъ Трайчевъ — Положението,

Кн. 5 (135). Свободна Македония — Гоце Делчевъ — Българската екзархия — Тъга отъ 1914 год. — Какъ се появиха първите револ. чети въ Битолския револ. окръгъ — Издадените свидетелства за храбростъ отъ В. М. О. Р. О. — Жертви при потушаване на Илин. възстание. София - Кавала - о-въ Тасосъ и обратно — Положението.

Кн. 6 (136). Илинденъ и конгреса на Илинденци — Единъ важенъ исторически документъ — Христо Узуновъ — Предсмъртното писмо на Хр. Д. Узуновъ — Павелъ Христовъ — Подпоручикъ Борисъ Сугаревъ — Срещата на Ильо войвода съ Радовишкия мюдюринъ — Гоце Делчевъ — Панихида за Гоце Делчевъ въ Охридъ — За падналите въ Царево село — Освещаване на паметникъ въ Крушовско — Общо годишно събрание на д-во Илиндень въ Куманово — Концертна вечерь на Охридските трубадури — Жертвите при потушаване на Илинденското възстоние — Късни признания — Положението.

Кн. 7-8 (137-8). Височайше внимание къмъ илинденци — Вдъхновения поздравъ на м-ра на вътр. работи — Първиятъ ни конгресъ — На конгреса въ Битоля — Илинденъ въ Битоля — Величествениятъ ни конгресъ — Следъ конгреса — Резолюция на конгреса — Поздравителни телеграми до конгреса.

Кн. 9 (139). Илинденъ и единъ заслужилъ деецъ — Моето участие въ революц. движение въ Македония — Одисеята на Охрид. горско революц. началство въ Албания — На поклонение въ с. Могила — Бончо Василевъ — Тракийци на конгреса въ Битоля — Жертвите при потушаване на Ил. възстание — Братя Наки и Никола Паскалеви Догенарови — Положението.

Кн. 10 (140). Денътъ на народните будители — Двете епопеи — Макед. наученъ институтъ на конгреса вь Битоля — Презъ време но учителствуването ми въ Солунъ — Впечатления и констатации отъ конгреса на Илинденци — Илинденци въ Щипъ следъ конгреса въ Битоля — Поздравително писмо отъ полк. Ламушъ — Чевствуване войводата Кръстю Лазоровъ и другарите му — Крушево и неговите технико-стопански задачи — Животописни бележки за отличили се илинденци — Жертвите при потушаване на Илин. възстание — Положението.

Година XV

Клишета:


Кн. 1(141).  Миланъ А. Геновъ и неговата съпруга — Мито Ковачевъ — Борисъ Сарафовъ — Стоянъ Лазовъ — Атанасъ Йововъ.

Кн. 2 (142). Старите ветерани: Лука Джеровъ, Анаст. Лозанчевъ и Георги Чурановъ — Силянъ Пардовъ — Поетична сбирка на поручикъ Василъ Н. Мутафовъ — Гоорги К. Минковъ — Якимъ Василевъ — Арестувани кочански българи въ Скопие, пуснати на свобода презъ 1910 г.

Кн. 3 (143). гр. Велесъ — Христо Шикаловъ — Славка Евтимъ Джерова — Костадинъ Самарджиевъ — Ал. Стефановъ Милевъ — Тома Петровъ Лятовъ и Христо Янчевъ — Живи Охридски революционери.

Кн. 4 (144). Мише Развигоровъ — Хр. Настевъ, секретаръ на ревизионната чета — Георги Петровъ, другарь на Т. Давидовъ — Дим. Апостоловъ — Полагане основния камъкъ на училището Св. Кирилъ и Методий въ гр. Крушово 1941 год. — баба Ангя, Ал. Джиковъ и Ташко Арсовъ.

Кн. 5-6 (145-6). Гоце Делчевъ — Димитъръ Гощановъ — Атанасъ Тешаволията — Яне Сандански — майоръ Думбалаковь — Камбанарията на черквата въ с. Баница —  Сестрите на Гоце на лобното му место — Областниятъ директоръ г. Никола Коларовъ държи пламенна речъ — Илинденци около паметната плоча на Гоце и другарите му — Селянки палятъ свещи предъ кръста на лобното место на Гоце — Илинденци въ Кавала — Илинденци въ Ксанти — Деде Агачъ съ пристанището — Параскевъ Цветковъ — Христо Костовъ Ангеловъ.

Кн. 7 (147). 0’Бозе починалиятъ Царъ-обединителъ Борисъ III — Делегация на Варненското д-во Илиндень съ венеца — Н. В. Симеонъ II, Царъ на българите — Н. В. Царица Йоанна — Н. Ц. Височество Князъ Кирилъ Преславски — Венецътъ, който Ръководното тело на Илинд. организация поднесе предъ тленните останки на 0’Бозе починалия Царь Борисъ III — Борисъ В. Мончевъ — Атанасъ Делевъ.

Кн. 8 (148). Н. В. Симеонъ II, Царь на българите — Н. В. Царица Иоанна — 0’Бозе починалиятъ Царъ-обединителъ Борисъ III — Илиндень въ Варна — Никола М. Дръдаловъ — Симеонъ Драговчевъ — Ив. Ал. Сугаревъ.

Кн. 9 (149). Венецътъ — Ръководното тело на Илинд. орган. предъ паметната плоча, издигната отъ Съюза на бълг. учители въ честъ на патрона на бълг. учителство Неофитъ Рилски — Хр. Настевъ — Л. Джеровъ — свещеноикономъ Тома Николовъ — Ат. Лозанчевъ, Георги п. Христовъ и Йор. Тренковъ снети въ с. Смилево на 5. VIII. 1942 год. — Евстатий Аврамъ Чальовски.

Кн. 10 (150). Н. В. Симеон II. Царъ на Българите — Тодоринъ връхъ

Статии:

Кн. 1 (141). Честита новата 1943 г. — XV годишнина на ил. Илинденъ — Предъ гроба на Миланъ А. Геновъ — Борисъ Сарафовъ — Стоянъ Лазовъ — Жертвите при потушаване на Илинд възстание.

Кн. 2 142. Пенсиите — Законъ за отпускане на народ. пенсии на особено заслужилите въ освоб. борби дейци — Сражението въ Бигла презъ време на възстанието 1903 г. — Ангелъ Винишки — Силянъ Пардовъ — Поетична сбирка на поручикъ Василъ Н. Мутафовъ — Георги К. Минковъ — Якимъ Василевъ — Края на ренегата Коте отъ с. Руля — Поменъ за Петъръ Арсовъ — Жертвите при потушаване на Илин. възстание.

Кн. 3 (143). Илинденъ — Илинденъ и илинденци — Жертвите въ Льджакьой, Деде Агачко — Духътъ на свободата — Славка Евтимъ Джерова — Василъ Яневъ Зимба — Конгресътъ на Битолския революционенъ окръгъ презъ м. юлий 1907 г. — Александъръ Стефановъ Милевъ — Загребъ - София — Ревизионната чета въ Битолския революционенъ окръгъ — Жертвите при потушаване на Илинд. възстание — Съобщение отъ Охридъ.

Кн. 4 (144). Гоце Делчевъ, апостольтъ на свободата — Мише Развигоровъ — Ревизионната чета въ Битолския революционенъ окръгъ — Пано Ангеловъ и Ник. Рввашоловъ — Забравени мъченици — Мила другарска среща следъ 38 г. — Учителствуването ми въ Гумендже и интернирането ми въ родното село — Възпевъ на Битоля — Жертвите при потушаване на Илинденското възстание.

Кн. 5-6 (145-6). На поклонение на лобното место на Гоце Делчевъ — 40 години отъ героичния край на войводата Параскевъ Цветковъ — Ревизионната чета въ Битолския революционенъ окръгъ — Поздравителни телеграми по случай Гоцевите тържества — Христо Костовъ Ангеловъ — Жертвите при потушаване на Илинденското възстание.

Кн. 7 (147). За Царя Освободителъ и Обединителъ — Великиятъ покойникъ — Траурно заседание на Илинд организация — Плаче народътъ — Скръбната весть — Траурната процесия — Благодарностите на Царицата — Нашиятъ дългъ — Борисъ В. Мончевъ — И Елъ тепе плаче за царя — Ревизионната чета въ Битолския револ. окръгъ — Кузманъ Ник. Траяновъ — Единъ преданъ рев. деецъ — Паметникъ за Гоце Делчевъ — Българска земя — Кузо Манякски — Жертвите при потушаване на Илинденското възстание.

Кн. 8 (148). Разменени телеграми — 40-те дни — Илиндень 1903 г. — Почина Дамянъ Георгиевъ — 40 годишнината отъ Илинд. възстание — Илинденъ 2 августъ 1942 г. въ Г. Джумая — Пишатъ ни отъ Битоля — Илиндень въ Крушово — Въ Варна — Ролята на куриерите въ революционните борби — Ревизионната чета въ Битолския революц. окръгъ — Арсо Цветковъ — Статистически листъ за жертвите презъ време на Илинд. възстание.

Кн. 9 (149). Македонското поклонение — Мише Развигоровъ — Щипъ и Щипско за своя синъ М. Развигоровъ и другарите му — Отъ София до Св. Наумъ — Ревизионната чета въ Битолския революционенъ окръгъ — Евстатий Аврамъ Чальовски — Кузо Манякски.

Кн. 10 (150). Честита новата 1944 година — Георги Кандиларов — Ревизионната чета въ Битолския револ. окръгъ — Отъ София до Свети Наумъ — Тодоринъ връхъ — Цанко Нушевъ Златевъ.


Русалии  

Posted by IllustrationBeloMore in , , , , ,

Народни обичаи в Боймия, Христо Шалдев

В Боймия са запазени много битови обичаи, които се извършват в определени дни и с определена цел. Най-характерен отъ тех, който е подържал борческия и свободолюбив дух на населението в Боймия, е русалийските игри.

Русалии от Петрич от 30-те години на XX век.
                                                                      
                                                            Русалии.

Русалийските игри се извършват от възрастни хора, които при специално облекло и въоръжение обикалят селата в Боймия с цел да съберат средства в натура и пари за обществени нужди: направа на училище, черква, манастирче и пр. Русалийските игри се почват на първия или най-късно на втория ден на Коледа и траят до Богоявление, през тъй наречените „Погани дни“, когато жените нито перат, нито къпятъ децата си. Обичая Русалии, се извършва по българските села между Енидже Вардар и Кукуш.


Русалийските дружини се състоят от 25—40 души. Църковните настоятели определят ръководителите на дружината или дружините, ако са повече и района им, който ще обходят. Всека дружина има двама ръководители : „прот“ и „балтаджия“ и един водач — „главатар“, с двама помощници „кеседжии“. Протът „стареят“ и балтаджията само съпровождат дружината и събират подаръците от населението. Главатарят е най-личният човек в дружината : нему са под¬чинени всички русалии. Двамата кеседжии са помощници на главатаря, — единият застава до него, а другият в средата на редицата и наблюдават да се спазва безупречна стъпка и ред. Всека русалийска дружина избира по двама „калаузи“ (патраул), и води с себе си двама гайдарджии или доуладжии.

Русалиите се обличатъ с нови долни дрехи, нови цървули и навои, с бела и къса до колени плисирана фустанела отъ памучно платно, минтан, червенъ пояс, а надъ него отъ раменете до подмишниците си завързват кръстообразно две червени кърпи, подъ които се закачат разни сребърни украшения: на главата пък носят фес, обвит с пъстра или червена кърпа.

Въоръжението на русалията се състои само от една сабя или ятаган, които при играта се дигат в десната ръка. Балтаджията е въоръжен със секира, с която чрез дигане на горе дава знак на дружината да почне или да свърши играта. Протът носи тояга, върху която дарите¬лите поставят дрехи, кърпи, чорапи и др. подобни неща. Огнестрелни оръжия по обичая на русалиите е забранено да носят. Така облечена и въоръжена русалийската дружина е внушителна и всева респект и възхищение у зрителите.

Всеки русалия се прощава с роднините и близките си приятели, като че тръгва на война, отъ гдето не се знае дали ще се върне жив. Дружината отива в селския мегдан за първа игра и заминава за определеното близко село, изпратена отъ целия народ с оглед да стигне в набелязаното село преди залез слънце.



Дружината спира край селото, а протът и балтаджията отиват да запитат селските старей, дали ще приемат дружината им, и следъ утвърдителен отговор последната се отправя към селския мегдан, гдето вече се е насъбрал народ. Тук те играят известно време и се разотиват. Русалиите се преследвали отъ самовили, та всекога требвало да бъдат най-малко двама, да се пазят, махайки във въздуха с гола сабя. Сутринта рано, при първото удряне на тъпаните, всички русалии са готови и, след като добре закусят, при второ удряне на тъпаните се събиратъ в къщата, гдето са протът и балтаджията и отъ гдето почват да играят по една игра въ всека селска къща. При даден знак от балтаджията дружината е в пълен ред: главатарят застава начело, до него отъ лево е първият кеседжия, а в средата на редицата — вторият. При втор подаден знак от балтаджията свирците засвирват, а дигне ли секирата високо, дружината с саби въ ръце почва играта, вървейки след своя главатар и подъ такт и правейки всички движения, които главатарят й прави: подскачане на един крак, завъртване наляво и на десно, подклекване : а кеседжиите, спирайки се сегизъ-тогиз с насочени саби към играещите от съответната половина, наблюдават и напомнят да пазят образцов ред и дисциплина. Когато играта требва да се прекрати, балтаджията дава знак, и всички единодушно и високо извикват: „ееее!“ и се отправят към вратата на къщата, на която по ред всеки прави кръстообразен знак; а ако има болни, такъв знак правят върху всеки болник, за да оздравее. След получения подарък дружината прескача плета и навлиза въ двора на съседната къща, и така по ред изрежда всички селски къщи, пропускайки само тези, въ които има родилки.


Презъ време на играта никому не се позво¬лява да мине пред или през редицата на дружината. Ако пред дружината би си позволила да мине друга русалийска дружина, ставало сбиване съ сопи. Русалийските дружини са избягвали среща и когато пътуват от едно село в друго. Заради това всека дружина имала по двама „калаузи", които вървели пред дружината, и когато забелязвали, че насреща им идва друга русалийска дружина, съобщавали нв главатарите едната да се отбие от пътя и да тръгне въ друга посока. При неразбирателство настъпвали сбивания, при които са били давани и жертви. Убитите се заравяли на местото, гдето е станало сбиването - без да бъдат опети от свещеник, а върху гробовете им са натрупвани грамадни камъне. Гробища „русалийски“ има между селата Кониково и Кошиново, между Средно и долно Куфалово, между Мустачево и Еледжиево, до с. Постол, между Бугариево и Каваклиево.






На „неядка" — деня преди Богоявление — след обща игра на селския мегдан дружината отива в черква, влизайки през женската врата и нареждайки се пред северната олтарна врата. Свещеникът чете молитва по отделно на всеки руселия, и от владишкия трон поръсва всички и те целуват по ред всички икони на иконостаса и излизат през южните врага на притвора, дето оставят оръжието си, и гологлави повторно влизат в черквата, запалват по неколко свещи, правят три метения и излизат от черква като чисти христиани. Сега те вече могат да си отидат в къщи, събличат всичките си дрехи, горни и долни, които требва да се изперат вън от селото. На Богоявление стареите дават гостба на всички русалии, събранитe пари преброяват, даренията сортируват и продават чрез наддаване. В Боймия русалийските дружини се формироваха до 90-те години на миналия век, Апостолъ Петков, като войвода, се обличаше в русалийско облекло.

Оригиналната статия като pdf документ: Илюстрация Илинден, 1941, година 13, книга 1 (121), стр.18-19.

Допълнителна литература:
  • Арнаудов, Михаил. Кукери и русалии, София, 1920
  • Бабев, Иван. Виолета Офилова, Полъх от Вардарския Юг, София, 2012, стр.120-124.
  • Венедиков, Иван. Медното гумно на прабългарите, Издателство към Частен колеж „Тракия”, II.  прераб. изд., Стара Загора 1995, стр. 220-240.
  • Козаров, Киро. Русалии, Македонска реч, Скопие, 2010

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...