Илинденската организация и „Илюстрация Илинден“  

Posted by IllustrationBeloMore in , , , ,


Освободителната война създаде Сан-Стефанска България, която в Берлин бе унищожена. Надеждите на македонските българи да се видят и те най-после освободени се съкрушиха. Вместо прилагане реформите предвидени в чл. 23 по Берлинския договор, отговори се от страна на турската империя с нечувани до тогава издевателства върху останалата в робство 1/3 част от българското население. Откъсна се Македония от останалите части на нашето отечество и се изостави на произвола на съдбата. Подемът на българския народ, създаден след възраждането, бе прекъснат. Новата държава требваше да се устройва вътрешно и политически. Това погълна всичките грижи на упоеното от свободата гражданство, изоставило вече идеалите, които стимулираха борците за свободата. Последната, дошла неочаквано, завари българското общество съвършено неподготвено за нея. Пълното робство отстъпи местото си на ослепителната светлина, що донесе новото положение. Физиологическият закон, за бавно и постепенно нагаждане организъма на човека на противоположни за живот условия, бе нарушен. Промената бе крута и даде своите последствия. Враждите и партизанщината почнаха да разяждат обществото.

В същото това време българина в Македония остана да изплаща с мъките и страданията си волността на освободения брат. Всичките опити да се усмири разярения сатрап останаха напраздни. Тези опити предприемани поотделнно от личности и организации не достигнаха до положителни резултати. Напротив, те усилваха ожесточението на владетеля и от ден на ден положението ставаше все повече непоносимо, а жаждата за избавление от поругание националната чест с всеки нов ден нарастваше и се достигна до решението „по добре ужасен край, отколкото ужас без край“. И се прибегна до общото организиране на масите, до създаването на В. М. О. Р. О. Опиянението беше общо. Ентусиазъмът бе достигнал до пароксизъм. Героизъмът и патриотичното чувство на борците за политическо освобождение на България намериха всред македонските българи най-горещи привърженици. Левски, Ботев, Караджата беха оживели в сърцата на останалите в робство българи. Тук се възпеваха техните подвизи. Пред техната памет и пред ликовете им кълнеше се младежта да сподели техната участ и в лицето на Гоце, Даме и плеядата техни другари създадоха се също така достойни апостоли за на-родна свобода.

Жестоките опити на властта да сломи съпротивата увеличаваха все повече и повече броя на решилите се да умрат за свободата на Македония. Турчинът се виде в чудо. Положението беше нетърпимо. Слаб да срине величавата организация, той прибегна до съдействието на застрашените чужди интереси. Всичко се обедини против българина в Македония, който, пропит в целото свое същество от желанието да изгради с костите си величието на своя род, да умие с потта си нанесения му в Берлин позор, устоя непоклатим и записа с кръвта си светли страници в историята на освободителните борби на човечеството, страници каквито никой друг народ не е записал. И свободата проблесна в заробената земя и разбунтувалият се народ протегна обятия да я прегърне, да я стисне о гърдите си и с нея да осветлява пътя към своя възторг и възход.

Но превратност на съдбата. Крепостта бе превзета отвътре. Съдействува се чужди жених да похити възрадвалата се невеста, да я присвои и да узакони с международни грозни и ужасно несправедливи договори нейното завладяване. И всичко се съкруши. Добитото с непоносими страдания и жертви бе разорено, а борците — голема част от тех беха унищожени, друга част прогонени от бащино огнище.

Уцелелите подириха убежище из разните страни на света и почнаха да си създават ново поприще, за да изкарат останалата част от живота си, та по-лесно да понесатъ тъгата по разорени идеали. Захвърлени като изсъхнали отломки от буйна вихрушка настанилите се в освободената част на българското отечество илинденци се събраха въ едно — така по-лесно биха понесли разочарованието си.

Създаде се илинденската организация, образ и подобие на организацията на поборниците за българско освобождение, на най-патриотичните организации в страната.

Техният орган „Илинден“, „Пирин“, „20 юлий“ и пак „И линден“ — седмични листове — по-късно илюстрация „Илинден“, която влиза вече в своята XI годишнина. — за разлика от останалите в страната издания, създаде си за своя свещена задача, не да бъде орган за защита интересите на илинденци, а да бъде фар, който да осветлява сърцата на поколенията за верна предана служба на род и отечество, без каквато служба невъзможен е напредък, съществуванието, и благоденствието на който и да е народ; да служи за камбана над родната земя, която да буди заспалата съвест на тези, които хвърлиха свещената наша земя в най-грозно опогромление и робство; да бъде лампа, която да осиява пророческото прозрение на създателите на революционната организация; тръбач, разпространител и агитатор на идеите и на идеалите на нашите предци, които имаха едно единствено оръжие — волята да дадат всичко — душата и кръвта си — за народното освобождение, които скромно, тихо, без претенции, без никакви себични пожелания разораха дом и челяд за величието на българския народ.

Всичките тези задачи постигат ли се успешно отъ нашия орган? Може ли той да задоволи всестранно желанията на нашите читатели? Македонският въпрос, който има свое минало, настояще и бъдеще, намира ли достатъчна подкрепа и всестранно осветление на забъркаността, в която събитията го поставиха?

Стремленията на редакция и редакционен комитет не с напускали никой път желанията им да издигнат Илюстрация „Илинден", именно на тази висота — да бъде тя огледалото, в което се отражават всичките пътеки, които ще доведат до възможното правилно разрешение на македонския въпрос, — да бъде Македония звено за обединението на балканските държави около нея, а не тя да служи за раздор и за разорение на тези държави — без да си правят илюзията, че със средствата с които разполагат и условията в които живеят, могат да изиграят тази така важна роля.

Било е време, когато Илюстрация „Илинден“, е била достатъчно подкрепяна от читающето общество, но съ настаналото общо бедствено положение, в което изпадна нашата книжнина, слабата подкрепа лишава илюстрацията ни от възможността да се издигне тя на висотата, която й подобава.

Ето защо ние се обръщаме къмъ членове, дружества и абонати, да развият по-голема дейности за разпространението на списанието ни, та по тоя начин да влезне то в ролята, която му предлежи, роля каквато имахме случай да изложим по-горе.

Ние молим също илинденци, които не може да немат спомени и преживелици, както и извлечени изводи от продължителните люти борби, да ги изложат по начин къкъвто им е удобен, за да намерят те место в страниците на илюстрацията. Всички образи и снимки на лица, места и околности да бъдат изпратени в редакцията за клиширането им. Въобще никой да не занесе в гроба си моментите, които с го въодушевявали и го подтиквали към най-светли подвизи.

Само така, с общи усилия, с усилията които създадоха славната илинденска епопея, ще можем да създадем от Илюстрация „Илинден“, светилникът, който ще отразява изминатия славен път на безбройно падналите за чест и отечество наши светци, които ще служат за образ на подражение от тези, които идват след нас и които ще изградят величието на българския народ, на общото българско отечество.

Илюстрация Илинден, 1939, година 11, книга 1 (101), стр.1-2. 

This entry was posted on сряда, декември 30, 2015 at сряда, декември 30, 2015 and is filed under , , , , . You can follow any responses to this entry through the comments feed .

0 коментара

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...