Русалии  

Posted by IllustrationBeloMore in , , , , ,

Народни обичаи в Боймия, Христо Шалдев

В Боймия са запазени много битови обичаи, които се извършват в определени дни и с определена цел. Най-характерен отъ тех, който е подържал борческия и свободолюбив дух на населението в Боймия, е русалийските игри.

Русалии от Петрич от 30-те години на XX век.
                                                                      
                                                            Русалии.

Русалийските игри се извършват от възрастни хора, които при специално облекло и въоръжение обикалят селата в Боймия с цел да съберат средства в натура и пари за обществени нужди: направа на училище, черква, манастирче и пр. Русалийските игри се почват на първия или най-късно на втория ден на Коледа и траят до Богоявление, през тъй наречените „Погани дни“, когато жените нито перат, нито къпятъ децата си. Обичая Русалии, се извършва по българските села между Енидже Вардар и Кукуш.


Русалийските дружини се състоят от 25—40 души. Църковните настоятели определят ръководителите на дружината или дружините, ако са повече и района им, който ще обходят. Всека дружина има двама ръководители : „прот“ и „балтаджия“ и един водач — „главатар“, с двама помощници „кеседжии“. Протът „стареят“ и балтаджията само съпровождат дружината и събират подаръците от населението. Главатарят е най-личният човек в дружината : нему са под¬чинени всички русалии. Двамата кеседжии са помощници на главатаря, — единият застава до него, а другият в средата на редицата и наблюдават да се спазва безупречна стъпка и ред. Всека русалийска дружина избира по двама „калаузи“ (патраул), и води с себе си двама гайдарджии или доуладжии.

Русалиите се обличатъ с нови долни дрехи, нови цървули и навои, с бела и къса до колени плисирана фустанела отъ памучно платно, минтан, червенъ пояс, а надъ него отъ раменете до подмишниците си завързват кръстообразно две червени кърпи, подъ които се закачат разни сребърни украшения: на главата пък носят фес, обвит с пъстра или червена кърпа.

Въоръжението на русалията се състои само от една сабя или ятаган, които при играта се дигат в десната ръка. Балтаджията е въоръжен със секира, с която чрез дигане на горе дава знак на дружината да почне или да свърши играта. Протът носи тояга, върху която дарите¬лите поставят дрехи, кърпи, чорапи и др. подобни неща. Огнестрелни оръжия по обичая на русалиите е забранено да носят. Така облечена и въоръжена русалийската дружина е внушителна и всева респект и възхищение у зрителите.

Всеки русалия се прощава с роднините и близките си приятели, като че тръгва на война, отъ гдето не се знае дали ще се върне жив. Дружината отива в селския мегдан за първа игра и заминава за определеното близко село, изпратена отъ целия народ с оглед да стигне в набелязаното село преди залез слънце.



Дружината спира край селото, а протът и балтаджията отиват да запитат селските старей, дали ще приемат дружината им, и следъ утвърдителен отговор последната се отправя към селския мегдан, гдето вече се е насъбрал народ. Тук те играят известно време и се разотиват. Русалиите се преследвали отъ самовили, та всекога требвало да бъдат най-малко двама, да се пазят, махайки във въздуха с гола сабя. Сутринта рано, при първото удряне на тъпаните, всички русалии са готови и, след като добре закусят, при второ удряне на тъпаните се събиратъ в къщата, гдето са протът и балтаджията и отъ гдето почват да играят по една игра въ всека селска къща. При даден знак от балтаджията дружината е в пълен ред: главатарят застава начело, до него отъ лево е първият кеседжия, а в средата на редицата — вторият. При втор подаден знак от балтаджията свирците засвирват, а дигне ли секирата високо, дружината с саби въ ръце почва играта, вървейки след своя главатар и подъ такт и правейки всички движения, които главатарят й прави: подскачане на един крак, завъртване наляво и на десно, подклекване : а кеседжиите, спирайки се сегизъ-тогиз с насочени саби към играещите от съответната половина, наблюдават и напомнят да пазят образцов ред и дисциплина. Когато играта требва да се прекрати, балтаджията дава знак, и всички единодушно и високо извикват: „ееее!“ и се отправят към вратата на къщата, на която по ред всеки прави кръстообразен знак; а ако има болни, такъв знак правят върху всеки болник, за да оздравее. След получения подарък дружината прескача плета и навлиза въ двора на съседната къща, и така по ред изрежда всички селски къщи, пропускайки само тези, въ които има родилки.


Презъ време на играта никому не се позво¬лява да мине пред или през редицата на дружината. Ако пред дружината би си позволила да мине друга русалийска дружина, ставало сбиване съ сопи. Русалийските дружини са избягвали среща и когато пътуват от едно село в друго. Заради това всека дружина имала по двама „калаузи", които вървели пред дружината, и когато забелязвали, че насреща им идва друга русалийска дружина, съобщавали нв главатарите едната да се отбие от пътя и да тръгне въ друга посока. При неразбирателство настъпвали сбивания, при които са били давани и жертви. Убитите се заравяли на местото, гдето е станало сбиването - без да бъдат опети от свещеник, а върху гробовете им са натрупвани грамадни камъне. Гробища „русалийски“ има между селата Кониково и Кошиново, между Средно и долно Куфалово, между Мустачево и Еледжиево, до с. Постол, между Бугариево и Каваклиево.






На „неядка" — деня преди Богоявление — след обща игра на селския мегдан дружината отива в черква, влизайки през женската врата и нареждайки се пред северната олтарна врата. Свещеникът чете молитва по отделно на всеки руселия, и от владишкия трон поръсва всички и те целуват по ред всички икони на иконостаса и излизат през южните врага на притвора, дето оставят оръжието си, и гологлави повторно влизат в черквата, запалват по неколко свещи, правят три метения и излизат от черква като чисти христиани. Сега те вече могат да си отидат в къщи, събличат всичките си дрехи, горни и долни, които требва да се изперат вън от селото. На Богоявление стареите дават гостба на всички русалии, събранитe пари преброяват, даренията сортируват и продават чрез наддаване. В Боймия русалийските дружини се формироваха до 90-те години на миналия век, Апостолъ Петков, като войвода, се обличаше в русалийско облекло.

Оригиналната статия като pdf документ: Илюстрация Илинден, 1941, година 13, книга 1 (121), стр.18-19.

Допълнителна литература:
  • Арнаудов, Михаил. Кукери и русалии, София, 1920
  • Бабев, Иван. Виолета Офилова, Полъх от Вардарския Юг, София, 2012, стр.120-124.
  • Венедиков, Иван. Медното гумно на прабългарите, Издателство към Частен колеж „Тракия”, II.  прераб. изд., Стара Загора 1995, стр. 220-240.
  • Козаров, Киро. Русалии, Македонска реч, Скопие, 2010

This entry was posted on неделя, декември 27, 2015 at неделя, декември 27, 2015 and is filed under , , , , , . You can follow any responses to this entry through the comments feed .

0 коментара

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...