Спомен за Илинден 1903  

Posted by IllustrationBeloMore in , ,

"Господи, удостой народа ми, удостой и мене, никога да не забравим Илинден 1903 година!"


Странно, през ония неспокойни дни ние бяхме всички със свито сърце. Бяхме при това решили временно да напуснем града и да заминем с децата някъде към центъра на тая вечно неспокойна, но обсипана с толкова Божия благодат македонска земя..

Пътувахме с коне. Чудно, нищо друго не се е изменило. Нито Мориховските планини, нито Бабуна, нито надвисналата над нас Пелистер планина.

Митарствата и тука, на тази гара, са големи, съмненнята и претърсванията – още повече. 

Напущаме станцията и през хубави и сенчести алеи се отправяме за града. Файтонът минава през едно марсово поле на битолските казарми. Встрани две големи четвъртити военни здания. Едното бяло, другото червено. Проточват се след това централната улица "Широк сокак", някакви вити, тесни улички и скоро сме пред квартирата ни в Мечкар маале.

Големи порти. Обширни дворове. Схлупени къщи. Калдъръм – навсякъде. Чешми – по улиците и сред дворовете.

Стари, вити лози. Жени и деца.
А къде са мъжете?"

Бедни мои свидни македонски чеда и свидни български рожби! Така, между великата мъка за роден край и между смъртта, живееха и умираха те с българското име!

Бурята постепенно затихна. Бавно замря и отмина Илинденската епопея от 1903 година!

Ние смръзнахме. Душите ни се вкамениха. Сърцата ни престанаха да бият.

Ридания, плач и стонове се долавяха из гърдите на една храбра, доблестна, но забравена близо двумилионна част от цял един народ.

И чудото пак стана – чудото на преражданата, на нестихващата българска стихия на вековете.

Геройските дела и всеотдайната любов на първите синове на народа го отново ободриха. Из опожарените Смилево, Крушево, охридските и прилепските села, едно след друго започнаха да поникват и израстват новите, трудолюбивите, засмените български села. Бъстаниците се оттеглиха, едни към Лерин и Костур - на юг, други към Дебър, Паланка и Куманово – на север.

Те бяха великодушни. Отнасяха със себе си ранените, нахранваха гладните. Бяха даже милостиви към обезоръжения башибозук.

Народът заживя отново, както смогна. Хиляди избягаха на свободна братска земя. Други хиляди заминаха за Северна Америка. Останалите, многото, браниха и бранят с чест българското си име.

Господи, удостой народа ми, удостой и мене, никога да не забравим Илинден 1903 година!

Откъс от книгата "Епоха, земя и хора, Из българското минало - по издадени и неиздадени ръкописи на Царевна Миладинова-Алексиева", (Съставителство, коментар и бележки Елисавета Миладинова, Изд. на Отечествения фронт, София, 1985)

Η μάχη στην κορυφή Νόζοτ 14 Ιουλίου 1907  

Posted by Kokice in ,



Τοντόρ Ντότσεφ, Τοντόρ Τ. Τσάλνιτσκι, Μιχάλ Γκιούροφ, Κόιτσο Σπάσοφ, Πέτκο Μπουνάλοφ και Ντιμίταρ Ντοιτσίνοφ από την Στάρα Ζαγκόρα, Τάνε Νικόλοφ από το Χάσκοβο, Βλαντιμίρ Κούρτεφ από το Πλέβεν, Κονσταντίν Κιουρκτσίεφ από την Πρεκόπνιτσα της περιοχής του Κιουστεντίλ, Πέτκο Κόιτσεφ από το Παναγκιούριστε, Νικόλα Βασίλεφ και Γκεόργκι Ντότσεφ από το Καζανλάκ, Νικόλα Μπολγκούροφ, Κοσταντίν Αβράμοφ και Νικόλα Πένεφ από το Τσίρπαν, Πέτκο Ντ. Μπόιτσεφ, Τόνιο Ζέλεφ και Νεντέλτσο Μόνεφ από το χωριό Σφομπόντα της περιοχής Στάρας Ζαγκόρας, Νικόλα Τένεφ από την Κράντσα και Κόλιο Τένεφ από το χωριό Λιουμπένοβα Μαχαλά. Αυτά είναι μόνο λίγα από τα ονόματα των ηρώων από την ελεύθερη Βουλγαρία που συμμετείχαν στην μάχη στην κορυφή Νόζοτ στις 14 Ιουλίου του 1907. Στην μάχη αυτή χάνονται 67 μέλη τσέτας, 45 από τους οποίους χάνονται στην κορυφή πάνω, άλλοι 10 έπεσαν νεκροί στους πρόποδες της κορυφής Ιασένοβα γκλάβα, 6 άτομα έπεσαν κατά την υποχώρηση από την κορυφή, 1 πυροβολήθηκε στην θέση Μίρτσοβα ενώ 4 μέλη τσέτας σκοτώθηκαν σε αχυρώνα όπου είχαν περικυκλωθεί.

Ο Ηρωικός τους θάνατος γρήγορα γίνεται παγκόσμια είδηση και κάνει τον γύρο του κόσμου. Γίνεται σύγκριση, η αποφασιστικότητα των μελών της τσέτας μπροστά στον θάνατο και η άρνησή τους να παραδοθούν στα πολλαπλά ανώτερά τους Τουρκικά τμήματα, με τον πολεμικό κώδικα των Σαμουράι που απαγορεύει στους πολεμιστές να πέσουν σε αιχμαλωσία. Ο Χρίστο Σιλιάνοφ γράφει, στην δίτομη ιστορία του για τους αγώνες των Βούλγαρων της Μακεδονίας για ελευθερία, το παρακάτω :


"Ξαφνικά η κορυφή μαύρισε από στρατό. 'Ολοι έμειναν αποσβολωμένοι από το τρομερό θέαμα. Δίπλα στα ήρεμα πρόσωπα των σκοτωμένων κατά την διάρκεια της ημέρας, υπήρχαν κορμιά που σπαρταρούσαν με σπασμούς, των κομιτών που αυτοπυροβολήθηκαν, με νωπό ακόμα το αίμα στα μέτωτα, πτώματα σε διαφορετικές στάσεις, κομμένα πόδια, χέρια... Εμφανίστηκαν όμως και στρατιώτες που επιδόθηκαν σε αρπαγές αφού δελεάστηκαν από τα ρούχα και τα υποδήματα των νεκρών. Κατέφτασε και ο Ταγματάρχης. Εμφανίστηκε και ο Ιταλός Αξιωματικός της Χωροφυλακής Λούτσι. Άφωνος ο Εμβέρ περιδιάβηκε το πεδίο της μάχης, επηρεασμένος από αυτό που είδε. Βλέποντας κάποιους από τους στρατιώτες που έκαναν αρπαγές, ο Ταγματάρχης έστρεψε το πιστόλι εναντίον τους, τους καταράστηκε και μετά στράφηκε προς το στράτευμα :

- Κανείς να μην τολμήσει να ακουμπήσει και μολύνει τους ήρωες... Βλέπετε πώς οι κομίτες περιφρονούν τον θάνατο!... Μάχονται και πεθαίνουν σαν ήρωες.
Τρείς βολές τιμής ένεκεν ακούστηκαν στο αέρα..."


Σιλιάνοφ Χρίστο. Απελευθερωτικοί αγώνες στην Μακεδονία Τ. ΙΙ, Σόφια 1943, σελ. 533-542.

Битката на Ножот от 14 юли 1907 година  

Posted by IllustrationBeloMore in ,


Тодор Дочев, Тодор Т. Чалницки, Михал Гюров, Койчо Славов, Петко Буналов и Димитър Дойчинов от Стара Загора, Тане Николов от Хасково, Владимир Куртев от Плевен, Константин Кюркчиев от Преколница, Кюстендилско, Петко Койчев от Панагюрище, Никола Василев и Георги Дочев от Казанлък, Никола Болгуров, Костантин Аврамов и Никола Пенев от Чирпан, Петко Д. Бойчев, Тоню Желев и Неделчо Монев от с. Свобода, Старозагорско, Никола Тенев от Крънча и Колю Тенев от с. Любенова махала. Това са част от имената на героите от Свободна България, участвали в Битката на Ножот на 14 юли 1907 година. В това сражение загиват 67 четници, 45 от които загиват на самия връх, други 10 четници са убити в подножието на връх Ясенова глава, 6 души падат при изтеглянето от върха, 1 четник е застрелян на Мирчовата позиция, 4 други четници са обградени и убити в един плевник.

Геройската смърт на четници бързо става световна новина и обикаля целия свят. Направено е сравнение между непоколебимостта на четниците пред смъртта и отказа им да се предадат на многократно превъзхождащите ги турски части със самурайския боен кодекс, който отрича попадането в пленничество на бойците. Христо Силянов пише в двутомната си история на борбите на македонските българи за свобода следното:

“Изведнажъ чуката почернѣ отъ аскеръ. Всйницитѣ останаха вцепенени отъ страшното зрелище. До спокойнитѣ лица на убититѣ презъ деня, гърчеха се още въ конвулсии самозастреляли се комити, съ свежа още кръвь по челата, трупове въ най-различни пози, откѫснати крака, рѫце. . . Намѣриха се, обаче, и аскери, които се отдадоха на грабежъ, съблазнени отъ облѣклото и обущата на убититѣ четници. Пристигна и майорътъ. Яви се и италианския жандармерийски офицеръ Луци. Безмлъвно Енверъ обходи бойното поле, покъртенъ отъ виденото. Съгледалъ нѣкои мародерствуващи войници, майорътъ насочи револверъ противъ тѣхъ, изруга ги а после се обърна къмъ аскера:


— Никой да не смѣе да се докосне и оскверни героитѣ. .. Виждате ли, какъ комититѣ презиратъ смъртьта!... Биятъ се и мратъ като герои.

Три почетни залпа се дадоха въ въздуха...”

Силянов, Христо. Освободителните борби в Македония Т. II, София 1943, стр.533-542.

Войводата Атанас Кършаков  

Posted by IllustrationBeloMore in , , ,

Четата на Атанас Кършаков с отрязаната му глава
Дъмбени, 4 юли 1907 година.
Атанас се ражда в Косинец през 1883 г. Включва се в революционното движение още като гимназист и преди да завърши образованието си става четник, а скоро и войвода в Корешчата, Костурско. Негови другари са прославените костурски ръководители и войводи Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Васил Чекаларов, Митре Влао, Стерьо Стерьовски, Пандо Сидов и други признати герои от освободителната борба. Още преди Илинденското въстание Ат. Кършаков е издигнат за Дъмбенски центрови войвода. В едно сражение с четата на ренегата Коте от Руля е тежко ранен в кръста и  едва оцелява. След въстанието е няколко месеца на лечение в България. Още не добре излекуван, отново се връща в Македония заедно с Пандо Кляшев начело на революционна чета.

Двамата войводи и другари полагат огромни усилия за възстановяването на революционната организация в Костурско, разстроена силно по време на Илинденското въстание. За политическите им възгледи техният познайник Алберт Сониксон пише: Те двамата не бяха прости боеви хора, а имаха определени теории за икономическа организация. Те бяха уредили кооперативни магазини и четири мелници. И "караулното" училище беше тяхно дело."

из. Кършаковият войводски род, в: Бабев, Иван. Помним делата ви, НСА Прес, 2013 г., стр.270-280

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...