Войводата Аргир Манасиев  

Posted by IllustrationBeloMore in , ,

Аргир Манасиев (1873 - 1932)
"Роден съм в 1873 г. в с. Сехово, Гевгелийско. Именувам се Аргир Наков Манасиев. Баща ми се казваше Нако Димитров Манасиев, а майка ми – Стана Танева Накова, родом от с. Шльопинци, Гевгелийско. Баща ми бе земеделец, като през летния сезон се занимаваше и с производство на керемиди. (Нашата почва е много подходяща за керемиди и те се разпродаваха из цялата околия.) Той учил в гръцко училище и бе малко образован. По едно време дори искали да го ръкоположат за свещеник. Но тогава се повдигнал църковният въпрос и баща ми отказал да се ръкоположи за гръцки свещеник.
До седемгодишната си възраст живях при родителите си. Чичо ми Христо Контуров, родом от с. Сехово, решил сина си Траян, братовчед ми Христо Манасиев и мен да ни изпрати като стипендианти в “Зейтинлика” в Солун. През септември 1881 г. той ни заведе там, където през 1891 г. завърших гимназиалното си образование. Ние бяхме първия випуск."


Така започват автобиографичните спомени на Аргир Манасиев, дългогодишен борец за българщината в Македония. Неговият живот е безспирна борба за българска култура, образование и в най-голяма степен за политически права. През 1894 година се присъединява към новосъздадената Вътрешна македоно-одринска революционна организация и до края на живота си остава верен на делото.

"По покана на Българската черковна община в Солун и на някои лица открих училище под булото на католицизма в с. Ново село, Солунско (нали бях завършил католическо училище). Преди това трябва да отбележа, че още през 1893-1894 г. бях постъпил в организацията... Запознах се с Гоце Делчев, който ме въведе отчасти в организационните работи и ме запита дали желая да стана съучастник. Съгласих се и Гоце без формалности, просто с една братска целувка даде да разбера, че съм приет в организацията и ми каза, че подробности по устава ще науча от Дамян Груев."


От този момент насетне Аргир Манасиев отдава живота си изцяло на революционното движение, прохожда първи стъпки като организатор на чети:

"На 1 септември 1897 г. взех назначението и заминах за Смоквица. Намерих цялото село организирано; то бе чисто българско село.
През октомври същата година при мен се явиха Иванчо Карасулията и Апостол Петков (после ениджевардарски войвода) и поискаха да узнаят, дали може да се образува чета, която да обикаля селата и да бъде в услуга на местните организации. Тогава вероятно Михаил Попето е бил с дядо Илия. Иванчо Карасулията и Апостол Петков действаха на самостоятелна нога, вършеха убийства, бяха като разбойници. Аз им обещах да намерим оръжие и да издействам съгласието на Централния комитет да бъде образувана такава чета. В нашата околия живееха разни народности – българи, турци, власи и пр. и имаше нужда от сила, която да респектира онези, които искаха да се съпротивляват на организацията. И така намерихме три пушки..."


Четата на Манасиев през Илинденското въстание

В началото на 1901 година избухват Солунската и Беялската афери, след разкритията на които Манасиев е принуден да мине в нелегалност и да оглави собствена чета. В 1906 година се изтегля в България и се отдава на легална дейност сред македонските среди. По време на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и е войвода на Първа гевгелийска чета, а между 1913-1919 година е околийски управител в Струмица. След края на Първата световна война се заселва в Горна Джумая (днес Благоевград), където е председател на Околийското управително тяло на ВМРО до смъртта си. Аргир Манасиев умира в бедност на 7 септември 1932 година след дълго боледуване.

Спомените на Аргир Манасиев са публикувани в книгата „Македония в пламъци. Освободителните борби на българите от Македония в спомени на дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.“ Съст. И. Бурилкова и Ц. Билярски. София, 2003, с. 121-161.

This entry was posted on неделя, септември 07, 2014 at неделя, септември 07, 2014 and is filed under , , . You can follow any responses to this entry through the comments feed .

0 коментара

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...