Спомен за Илинден 1903  

Posted by IllustrationBeloMore in , ,

"Господи, удостой народа ми, удостой и мене, никога да не забравим Илинден 1903 година!"


Странно, през ония неспокойни дни ние бяхме всички със свито сърце. Бяхме при това решили временно да напуснем града и да заминем с децата някъде към центъра на тая вечно неспокойна, но обсипана с толкова Божия благодат македонска земя..

Пътувахме с коне. Чудно, нищо друго не се е изменило. Нито Мориховските планини, нито Бабуна, нито надвисналата над нас Пелистер планина.

Митарствата и тука, на тази гара, са големи, съмненнята и претърсванията – още повече. 

Напущаме станцията и през хубави и сенчести алеи се отправяме за града. Файтонът минава през едно марсово поле на битолските казарми. Встрани две големи четвъртити военни здания. Едното бяло, другото червено. Проточват се след това централната улица "Широк сокак", някакви вити, тесни улички и скоро сме пред квартирата ни в Мечкар маале.

Големи порти. Обширни дворове. Схлупени къщи. Калдъръм – навсякъде. Чешми – по улиците и сред дворовете.

Стари, вити лози. Жени и деца.
А къде са мъжете?"

Бедни мои свидни македонски чеда и свидни български рожби! Така, между великата мъка за роден край и между смъртта, живееха и умираха те с българското име!

Бурята постепенно затихна. Бавно замря и отмина Илинденската епопея от 1903 година!

Ние смръзнахме. Душите ни се вкамениха. Сърцата ни престанаха да бият.

Ридания, плач и стонове се долавяха из гърдите на една храбра, доблестна, но забравена близо двумилионна част от цял един народ.

И чудото пак стана – чудото на преражданата, на нестихващата българска стихия на вековете.

Геройските дела и всеотдайната любов на първите синове на народа го отново ободриха. Из опожарените Смилево, Крушево, охридските и прилепските села, едно след друго започнаха да поникват и израстват новите, трудолюбивите, засмените български села. Бъстаниците се оттеглиха, едни към Лерин и Костур - на юг, други към Дебър, Паланка и Куманово – на север.

Те бяха великодушни. Отнасяха със себе си ранените, нахранваха гладните. Бяха даже милостиви към обезоръжения башибозук.

Народът заживя отново, както смогна. Хиляди избягаха на свободна братска земя. Други хиляди заминаха за Северна Америка. Останалите, многото, браниха и бранят с чест българското си име.

Господи, удостой народа ми, удостой и мене, никога да не забравим Илинден 1903 година!

Откъс от книгата "Епоха, земя и хора, Из българското минало - по издадени и неиздадени ръкописи на Царевна Миладинова-Алексиева", (Съставителство, коментар и бележки Елисавета Миладинова, Изд. на Отечествения фронт, София, 1985)

This entry was posted on неделя, юли 20, 2014 at неделя, юли 20, 2014 and is filed under , , . You can follow any responses to this entry through the comments feed .

0 коментара

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...