Завръщане в... Арменско (част 2)  

Posted by IllustrationBeloMore in , , ,

След Балканската война Арменско остава в пределите на Гърция, като по-късно е прекръстено на Алонас. Според гръцка статистика от 1932 година в селото има 198 българофонски семейства, като 157 от тях с изявено българско съзнание. В дописка на гръцкия пехотен лейтенант Димитриос Кабурас от 25 януари 1932 година за Арменско се казва:

„На кратко, крайно антигръцко настроение господства над местните в селата, те мразят всичко гръцко и не пропускат възможност да изразят омразата си. По мое мнение, най-ефикасният начин за постигане на асимилация ще бъде, ако „горещите глави“ бъдат експулсирани като нежелани в друга провинция. “

Така и става, голяма част от населението на селото, искащо за запази българската си народност емигрира в САЩ и Канада. Следният текст е поместен в Македонски Алманахъ, издание на Ц.К. на МПО и на "The Macedonian Tribune", редактор Петър Ацев, 1940, стр.274:

Македонската политическа организация в град Джексон, Мичиган е основана на 1 юни 1934 година. Родолюбивите македонски емигранти в град Джексон произхождат от героичното и чисто българско село Арменско, Леринско... Техният брой не е голем, въпреки това те развиват една похвална родолюбива дейност, която може да служи за пример на някоя от нашите малки колонии в Америка... Организацията ни в Джексон бе назована „Третий август” в памет на голямото сражение, което стана в околностите на село Арменско през Илинденското въстание.

Старата българска църква "Свети Георги" е издигната е през 1873 година с даренията и труда на цялото население върху основите на по-стар храм. Оттогава с панаири, песни и хора, тридневни чествания и литийни шествия населението и до днес отбелязва Гергьовден. Църквата има в много отношения сходство със "Свети Никола" в село Буф, затова се предполага, че са изградени от един и същ майстор, за съжаление останал неизвестен.
Свещеник Димитър Филипов
След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Темелко Костадинов, Танас Вранчев, Атанас Юруков, Кръсте Неданов, Лазар Наков, Пане Вранчев, Павле Вранчев, Новаче Новаков, Илия Кръстев, Васил Иванов. Жителите на Арменско се включват активно в българската паравоенна организация Охрана и през 1945 година 30 жители на селото са съдени за участие в нея. В 1945 в селото има 978 българофони, от които 300 с негръцко национално съзнание, 378 с гръцко и 300 с неясно национално съзнание. По време на Гражданската война Арменско не пострадва силно, но дава известен брой жертви и бежанци към Югославия и социалистическите страни. След войната жителите на селото постоянно намаляват поради силната емиграция отвъд океана.

Сред по-известните личности от Арменско се открояват революционерите Димитър Филипов, Иван Кръстев, Иван Курлинов, Илия Божинов, Лазар Христов и Траян Курлинов, докато изявени емигрантски дейци са Анастас Илиев Чочов - член на ЦК на МПО в САЩ и Канада, Анастас Филипов, Андрея Костов и Тома Димитров.

Край на част втора

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...