106 Χρόνια από τον θάνατο του Μίτρε Βλάχα  

Posted by Kokice in , , , , , ,


Πάτο τι φατέν, Μίτρε
οτ ντβανάισε στράνι
ο ι, μορέ Μίτρε, Μίτρε βλάσε
κουρτουλία (τουρκ. Σωτηρία) νέμα.
Άιντε, μορέ, πίλε κε σε στόρα
πακ κε ιμ ιζμπέγκαμ.


Μίτρε Βλάχα (1873 - 1907)
Στις 22 Φεβρουαρίου 1907 η περιοχή της Καστοριάς μένει ορφανή πιο πολύ από κάθε άλλη φορά, ενώ ο Βουλγαρικός πληθυσμός στα Καστανοχώρια χάνει τον μεγαλύτερο προστάτη του. Την μέρα αυτή ο βοεβόδας Μίτρε Βλάχα πυροβόλησε τα τρία μέλη της τσέτας του και στην συνέχεια αυτοπυροβολήθηκε..


Ο Μίτρε Παντζούροφ γεννήθηκε στο χωριό της Καστοριάς Κονομλάντι (Μακροχώρι) το 1873. Γνωστός με το προσωνύμιο του Βλάχα ή Βλάσετο, είτε γιατί σαν παιδί δούλεψε σε βλάχικη οικογένεια που ασχολούνταν με την κτηνοτροφία, είτε γιατί ο ίδιος ήταν βλάχος στην καταγωγή. Από νεαρός ακόμη ξεχνάει την ειρηνική ζωή και μπαίνει στην παρανομία ως μέλος της τσέτας του Κότε Χρίστοφ από την Ρούλια (Κώτας), όπου έρχεται κοντά με τους μελλοντικούς βοεβόδες της ΕΜΑΕΟ (ΒΜΟΡΟ) Λέτσο Νάστεφ από το Τσέροβο (Κλειδί) και Χρίστο Τσβέτκοφ από το Κονομλάντι (Μακροχώρι). Γύρω στο 1900 όλη η τσέτα ενεργεί κάτω από την σημαία της επαναστατικής οργάνωσης και μπαίνει στην πιο μεγάλη τσέτα, του άρτι αφιχθέντα από την Βουλγαρία, βοεβόδα Μάρκο Λέρινσκι. Λόγω των διαφωνιών ανάμεσα στους δύο βοεβόδες, ο Κότε από την Ρούλια (Κώτας) επιστρέφει στην παρανομία, ενώ ο Μίτρε Βλάχα παραμένει στην μεγάλη τσέτα του Μάρκο Λέρινσκι ως το 1901, στην συνέχεια ορίζεται ως βοηθός βοεβόδα του αξιωματικού του Βουλγαρικού στρατού Γκεόργκι Παπάντσεφ. Στο τέλος της ίδιας χρονιάς είναι ήδη αυτόνομος βοεβόδας τσέτας στα Κορέστια, της οποίας μέλη είναι ο πατέρας και τα αδέρφια του καθώς και οι, Ντεμέρ από την Φλώρινα, Νάκο από το Σεστέοβο (Σιδηροχώρι), Βέλιο από την Μπίτολα (Μοναστήρι), Ιβάντσε Μπούζοφ από την Ντάμπενι (Δενδροχώρι) και Αλέξι από το Σέχοβο (Ειδομένη).
Οι τσέτες των Μίτρε Βλάχα και Ατανάς Καρσάκοφ

Ο Μίτρε Βλάχα γρήγορα αποκτά την φήμη του καλού οργανωτή ανάμεσα στον Βουλγαρικό πληθυσμό. Ωστόσο δεν ξεχνάει και την φιλία του με τον Κότε Χρίστοφ και ο ίδιος προσωπικά τον έσωσε σε μια από την προσπάθειες για εκτέλεση της θανατικής του καταδικής που εκδόθηκε από τους βοεβόδες Βασίλ Τσεκαλάροφ και Πάντο Κλιάσεφ λόγω των εγκλημάτων του προς την οργάνωση. Οι διαφορές ξεχάστηκαν εντελώς κατά την διάρκεια της εξέγερσης του Ιλίντεν, όταν ώμο με ώμο όλοι τους μάχονται εναντίον του Τουρκικού στρατού. Ο Μίτρε Βλάχα συμμετέχει στην επίθεση εναντίον της Τουρκικής φρουράς στην Βίσενι (Βυσσσινιά), ενώ στην συνέχεια στην μεγάλη μάχη κοντά στο Πισοδέρι πληγώθηκε βαριά. Μετά την καταστολή της εξέγερσης όμως παρέμεινε στην σκλαβωμένη Μακεδονία. Ανένηψε μόλις την άνοιξη του 1904 και χωρίς να χάσει καθόλου χρόνο, με την βοήθεια του Γκεόργκι Ποπχρίστοφ από το Κραστοάρ, της Μπίτολα, φτιάχνει νέα τσέτα και άρχισε να αποκαθιστά τις επαναστατικές επιτροπές στα χωριά. Αλλά η Δυτική Μακεδονία δεν είναι πια ίδια και ο Μίτρε Βλάχα το αντιλαμβάνεται αυτό πολύ γρήγορα, από την στιγμή που βγήκε και πάλι στην παρανομία.


Ο αδερφός του Μίτρε Βλάχα, Νάσο Παντζάροφ (στην μέση),
με τους Σίμε και Μποριζάνο, τρομπετίστας στην τσέτα του
Νικόλα Ντότσεφ 
Η Ελληνική δραστηριότητα στην Μακεδονία ξεκίνησε και σ αυτή την διάρκεια καταφθάνουν αντάρτικες ομάδες από την Κρήτη. Ο Γερμανός Καραβαγγέλης ενεργοποιεί και ενισχύει το δίκτυο του με σπιούνους και στις 24 Ιουνίου 1904 η τσέτα του Μίτρε Βλάχα καταδόθηκε στις Τουρκικές αρχές στην γεννέτειρα του, το χωριό Κονομλάντι. Η μάχη κράτησε αρκετά , αλλά η τσέτα κατάφερε να αποτραβηχθεί χωρίς απώλειες, ενώ ο Μίτρε Βλάχα διεξάγει τους επόμενους μήνες δύσκολες μάχες εναντίον των ομάδων ανταρτών των, Ευθύμιου Καούδη και Σπύρου Σπυρομήλιου. Κατά το 1905 ο βοεβόδας είναι υπεύθυνος για ολόκληρη την περιοχή Καστανοχώρια, ενώ μαζί με τον Πάντο Κλιάσεφ που είναι υπεύθυνος για την υπόλοιπη περιοχή της Καστοριάς και τον Ατανάς (Νάσο) Καρσάκοφ, που δρα στη περιοχή της λίμνης Πρέσπας αποκρούουν τις συχνές επιθέσεις των Ελληνικών αντάρτικων ομάδων στα χωριά. Στις 15 Οκτωβρίου 1905 στήνουν ενέδρα στο Ορόβνικ (Καρυές) στην Ελληνική ομάδα του καπετάν Λάχταρη, η οποία βρίσκεται στο χωριό για να “εκχριστιανίσει” τους κατοίκους του. Η αστραπιαία επίθεση δίνει αποτελέσματα και 13 αντάρτες πέφτουν νεκροί, ενώ οι υπόλοιποι διασκορπίζονται και φεύγουν προς το Ζέλεβο (Αντάρτικο), από όπου στην συνέχεια ο Λάχταρης επιστρέφει στην Ελλάδα. Ο Μίτρε Βλάχα συνεχίζει ακατάπαυστα τον αγώνα και υπερασπίζεται τον Βουλγαρικό πληθυσμό μέχρι το 1907.


Στις 22 Φεβρουαρίου 1907 μαζί με τους Βανγκέλ Ποπχρίστοφ, Αντόν Μπρέστενσκι από την Μπρέστενι (Αυγή) και Ίλιο από το Βάμπελ (Μοσχοχώρι) μπαίνει στο χωριό Ζουπάνιστα (Λεύκη). Η παρουσία του δεν μένει μυστική για τους ντόπιους Γραικομάνους , οι οποίοι στέλνουν αγγελιοφόρο ως την Καστοριά και ενημερώνουν τον Ιβάν Χατζημάνγκοφ, με καταγωγή από το Αποσκέπ (Απόσκεπος) και για πολλά χρόνια συνεργάτη του Γερμανού Καραβαγγέλη, ο οποίος και μεταβιβάζει την είδηση στην Τουρκική διοίκηση. Την ίδια μέρα η τσέτα περικυκλώνεται από Τουρκικό στρατό, ενώ τέσσερεις από την τσέτα του πληγώθηκαν βαριά. Ο Μίτρε Βλάχα σκοτώνει τρείς από αυτούς και στην συνέχεια αυτοκτονεί. Τα λείψανα τους μεταφέρθηκαν στον Απόσκεπο από τον τοπικό πληθυσμό με άπειρο φόρο τιμής προς τους νεκρούς πια υπερασπιστές τους και θάβονται εκεί στο κοινό νεκροταφείο, μαζί με τους άλλους μεγάλους βοεβόδες της Καστοριάς.
Προσκύνημα στον αδερφικό τάφο των χαμένων μελών της ΕΜΑΕΟ (ΒΜΟΡΟ) στον Απόσκεπο το 1908. Συμμετέχουν οι βοεβόδες της Καστοριάς Βασίλ Τσεκαλάροφ και Πάντο Σίντοφ, ο ιερέας Γκέρμαν Τσίκοφσκι από την Τσερέσνιτσα (Πολυκέρασο), αντιπρόσωποι της διοίκησης των Νεότουρκων, ιερωμένοι, συγγενείς των νεκρών και απλός κόσμος 


Η ανάμνηση του Μίτρε Βλάχα ζεί πολύ καιρό μετά τον θάνατό του. Ο γιός του Μποζιντάρ Μίτρεφ μεταβαίνει στην Βουλγαρία όπου θανατώθηκε το 1932 ως κομμουνιστής. Ο βοεβόδας της ΕΜΑΕΟ (ΒΜΟΡΟ) Στέφαν Αβράμοφ στο βιβλίο του “Ορλίτε να Μπαμπούνα. Λεγκέντι ι ράζκαζι – Αετοί του βουνού Μπαμπούνα. Μύθοι και διηγήσεις” δημοσιεύει διήγηση για τον Μίτρε Βλάχα, ενώ ο Χρίστο Σιλιάνοφ στο βιβλίο του “ Απελευθερωτικοί αγώνες στην Μακεδονία “ γράφει για τον Βλάσετο :


Λίγοι άνθρωποι ακόμα και από τους πιο γνωστούς θα μπορούσαν να συγκριθούν με το ακαταμάχητο πνεύμα, την απόλυτη χωρίς ίχνος μομφής προσωπικότητα και τις υπηρεσίες του Μίτρε Βλάχα, ενός πρώην αγράμματου βοσκού, ο οποίος τόσο καλά εκπαιδεύτηκε στις τσέτες που είχε πάντοτε στην τσάντα του βιβλία με επαναστατική λογοτεχνία και χρησιμοποιούσε κώδικες. Ο Μίτρε Βλάχα τους ξεπέρασε όλους σε ηθικό ανάστημα : ποτέ ούτε στιγμή δεν αποσπάστηκε από τον λαό με τον οποίον και μεγαλούργησε. Ακόμα και μετά την επανάσταση αυτός δεν έφυγε από την Μακεδονία και πέθανε χωρίς να δει την Βουλγαρία, που τόσο πολύ αγαπούσε, παίρνοντας μαζί του στον τάφο, την ιδεατή μορφή της”.

Годишнина от смъртта на Митре Влаха  

Posted by IllustrationBeloMore in , , , , , , , , ,

Пъто ти фатен, Митре
от дванайсе страни
ой, море Митре, Митре влаше
куртулия (тур. спасение) нема.
Айде, море, пиле ке се стора
пак ке им избегам.




Митре Влаха (1873 - 1907)
На 22 февруари 1907 година Костурско осиротява повече от всякога, а българското население в Костенарията губи най-големия си защитник. На този ден войводата Митре Влаха застрелва тримата си четници, след което застрелва сам себе си..

Митре Панджуров е роден в костурското село Кономлади през 1873 година. Известен е с прякора си Влаха или Влашето, дали защото като момче слугува у влашко скотовъдно семейство или защото сам той по произход е влах. Така или иначе, още като момче загърбва мирния живот и се присъединява към харамийската чета на Коте Христов от Руля, където се сближава с бъдещите войводи от ВМОРО Лечо Настев от Церово и Христо Цветков от Кономлади. Към 1900 година цялата чета действа под знамето на революционната организация и влиза в по-голямата чета на пристигналия от България войвода Марко Лерински. Заради неразбирателство между двамата войводи Коте от Руля се връща към харамийството, но Митре Влаха остава в голямата чета на Марко Лерински до 1901 година, след което е назначен за подвойвода на офицера от българската армия Георги Папанчев. В края на същата година е вече самостоятелен войвода на чета в Корещата, а негови четници са баща му и братята му, както и Демер от Лерин, Нако от Шестеово, Вельо от Битоля, Иванче Бузов от Дъмбени и Алекси от Сехово.



Четите на Митре Влаха и Атанас Кършаков

Митре Влаха бързо печели популярност като добър организатор на българското население. Въпреки това не забравя приятелството си с Коте Христов и лично той го спасява при един от опитите за изпълнението на смъртната му присъда, постановена от войводите Васил Чекаларов и Пандо Кляшев заради престъпления към организацията. Различията са забравени напълно по време на Илинденското въстание, когато рамо до рамо всички те се сражават срещу турските аскери. Митре Влаха участва в нападението на турския гарнизон във Вишени, а след това в голямото сражение при Писодер е тежко ранен.  Въпреки всичко след потушаването на въстанието остава в поробена Македония. Възстановява се едва през пролетта на 1904 година и без да губи време, с помощта на Георги Попхристов от Кръстоар, Битолско събира нова чета и започва да възстановява революционните комитети по селата. Но Западна Македония вече не е същата и Митре Влаха разбира това много скоро, след като излиза пак в нелегалност.



Четническото отделение на брата на Митре Влаха
Насо Панджаров (в средата) със Симе и Боризано,
тръбач в четата на Никола Дочев.
Гръцката пропаганда в Македония се активизира и през това време пристигат чети от Крит. Германос Каравангелис активира и засилва шпионската си мрежа и на 24 юни 1904 година четата на Митре Влаха е издадена на турските власти в родното му село Кономлади. Сражението е продължително, но четата се оттегля без загуби, а Митре Влаха през следващите месеци води тежки сражения с четите на андартите Евтимиос Каудис и Спирос Спиромилиос. През 1905 година войводата отговаря за цялата област Костенария, а заедно с Пандо Кляшев, отговарящ за останалата част от Костурско и Атанас (Насо) Кършаков, действащ около Преспанското езеро, отблъскват честите гръцки атаки по селата. На 15 октомври 1905 година причакват в Оровник гръцката чета на капитан Лахтарис, която се намира в селото за да "християнизира" населението му. Светкавичното нападение дава резултат и 13 андарти са убити, а останалите се разпръскват и бягат към Желево, след което оттам Лахтарис се завръща в Гърция. Митре Влаха неотклонно продължава борбата и покровителства българското население до 1907 година.

На 22 февруари 1907 година заедно с Вангел Попхристов, Андон Брещенски от Брещени и Ильо от Въмбел влиза в село Жупанища. Присъствието му не остава в тайна за местни гъркомани, които пращат куриер до Костур и информират Иван Хаджимангов, родом от Апоскеп и дългогодишен помощник на Германос Каравангелис, който от своя страна предава новината на турското командване. На същия ден четата е обградена от турски аскер, а четиримата четници получават тежки рани. Митре Влаха убива тримата си четници, след което се самоубива. Останките им са пренесени в Апоскеп от местното население с безкрайна почит към мъртвите си защитници  и са погребани там в обща могила, редом до  другите големи костурски войводи.



Поклонение на братската могила на загиналите дейци на ВМОРО при Апоскеп, 1908 г. Присъстват костурските войводи Васил Чекаларов и Пандо Сидов, свещенникът Герман Чиковски от Черешница, представители на младотурската власт, духовници, роднини на убитите и други.

Споменът за Митре Влаха живее дълго след неговата смърт. Неговият син Божидар Митрев се прехвърля в България, където е убит през 1932 година като комунист. Войводата от ВМОРО Стефан Аврамов, в книгата си "Орлите на Бабуна. Легенди и разкази" публикува разказ за Митре Влаха, а Христо Силянов в книгата си "Освободителните борби на Македония" пише за Влашето:

"Малцина, и между най-известнитѣ, биха могли да се сравнятъ по несъкрушимъ духъ, абсолютна безупрѣчность и заслуги съ Митре Влаха, бившия неграмотенъ овчарь, който получи въ четитѣ образование до степень, че носѣше винаги въ чантата си революционна литература и си служеше съ шифъръ. Митре надвиши всички по нравствено величие: той никога ни мигъ не се отлѫчи отъ народа, съ който бѣ срастналъ. Дори следъ възстанието той не напустна Македония и загина безъ да види България, която толкова много обичаше, занесълъ въ гроба нейния идеализиранъ образъ."

Охрана – забравените войводи  

Posted by IllustrationBeloMore in , , , , ,


Демонстрация във Вардарска Македония
Втората световна война е крайъгълен камък в развитието на човешката цивилизация. Последствията от нея и до днес важат на места с различна сила. Има изписани хиляди томове за военните действия, хуманитарните кризи и изтреблението на мирно население, както и за протиповоставящите се идеологии. Мащабите на тази война са толкова големи, че няма еднозначни отговори на най-важните въпроси, а в контекста на Балканския полуостров митове, съдби и реални събития са преплетени в невъобразима бъркотия . В средата на този балкански гювеч се намира организацията Охрана, събитията и фактите около която са скрити под няколко пласта прах. Малко е писано за дейността на организацията, както в сериозни научни историографски изследвания, малко е и наличната информация в интернет. С тази статия ще се опитаме да обобщим малко известното на едно място.


Окупационните области в Македония
През пролетта на 1941 година силите на Оста разбиват Югославия и Гърция и започва поетапната окупация на двете страни, като в случая наблягаме на окупацията на географската област Македония. Български войски заемат почти цяла Вардарска Македония без най-западните дялове с градовете Гостивар, Дебър, Тетово, Струга и Кичево, които влизат в Италианската окупационна зона. Малко след това български войски са разположени в Източна Македония (Сяр, Драма, Кавала) и Западна Тракия, а след 1943 година и Кукуш и части от Халкидическия полуостров, но без Солун и Атон.

В Егейска Македония значителни територии с наличие на българско население остават под Германска окупация (Леринско, Воденско, Солунско) и под италианско управление (Костурско – Хрупищко). Създадената сложна политическа обстановка, появата на съпротивително комунистическо и демократично крило в Гърция води и до създаването на колаборационистки организации като ПАО, Тагмата Асфалияс / Танатос, а оттам и до появата на Охрана, като македоно-българска организация. Основната и задача е да организира славяноезичното население срещу съпротивителните движения, но както малко по-надолу ще проследим, голяма част от дейността на Охрана е всъщност да предпази местното население и от гръцките националистически сили и да представя населението пред самите окупационни германски и италиански власти, които гледат с огромно недоверие въобще към местното население, без разлика на етнос и религия.


Андон Калчев (1910 - 1948)
Охрана е събирателно име на всички български организации в посочените теротории – Български офицерски клуб в Солун (1941), начело с Андон Калчев, Охрана в Лерин (1941), начело с адвоката Менелай Гелев, и във Воден (1941), организирана от Андон Калчев, както и Българския комитет „Свобода или смърт” в Костур (1943), начело с Андон Калчев и Цветан Младенов. Прави впечатление честото споменаване именно на българския офицер Андон Калчев от Жужелци, Костурско, който в действителност е ръководител и двигател на цялото движение и по-подробна негова биография ще представим в отделен материал. Андон Калчев е в добри отношения с българския цар Борис III, поддържа контакт с ръководителя на бившата ВМРО в изгнание Иван Михайлов, както и с немското и италианското командване в Гърция. Чрез тях организира множество комитети в градовете и въоръжени чети в селата, които просъществуват както е известно до есента на 1944 година, когато Италия и България вече са на страната на Съюзниците, германските части започват изтегляне на северозапад, а съпротивителните движения в Гърция взимат надмощие и постепенно установяват собствена власт в цялата страна. След това много видни членове и ръководители на Охрана са убити, други се разбягват и са арестувани, а в мнозинството си се присъединяват към ЕЛАС.

Оттук насетне, задълбаването в темата води до избистрянето на няколко важни въпроси, а именно численост и мотивация на членовете на Охрана и участие във военни престъпления и присъди на нейните видни членове, както и причината за наличие на подробна информация за организацията.


Въоръжена чета на Охрана
I. Числеността и обхвата на комитетите на Охрана е трудно да бъде изчислена. Най-големи чети има в градовете Костур и Хрупища (по близо 200 души), както и в села като Загоричани (130), Желево (80), Ощима (30), Черешница (20), а в останалите села действат чети от по 10-20 души. Според българският изследовател Добрин Минчев в Костурско и Преспанско действат близо 1500 души. В Леринско след войната като участници в Охрана са осъдени: Суровичево (70 души), Върбени (60), Баница (200), Пополжани (70), Неволяни (90), Слатина (100) и т.н. Във Воденско приблизително 800 души са членове на организацията.

II. Мотивацията за участие в Охрана: Най-организирана и масова е Охрана в Костурско, главно заради засиленото присъствие и активност на комунистически партизани и репресии от страна на ПАО срещу местното българоговорящо население. За пример могат да се дадат следните села: в Прекопана мъжкото население се въоръжава от Охрана, заради честите дохождания на активисти от ЕЛАС, които насила събират храни и животни. Селото е нападнато за последно и унищожено от ЕЛАС на 21 август 1944 година. Обратно, в Загоричани огромното подразделение на Охрана отблъсква чести нападения на ПАО, като това през май 1943 година. В Леринско като цяло числеността на Охрана е по-малка, тъй като близостта и с границите на България осигуряват сравнителна безопасност, подобна е и ситуацията във Воденско. Прави общо впечатление, че най-активни в участието на комитета са по-възрастните жители на областта, запазили най-ярко българското си самосъзнание, голяма част от активистите на охрана са бивши членове на ВМОРО и участници в Илинденското въстание. Един от най-големите парадокси свързани с Охрана е разминаващото се становище на македонците по същността на организация. Бежанец от Воденско пише в спомените си, че Охрана е създадена с цел да разединява българите от Егейска Македония и да им вменява политически идеологии, неразбираеми за местното население, докато той приема за истинска организация на българите – ЕЛАС. Точно на противоположното мнение е бежанец от Черешница, който приема Охрана за истински представител на българите, а комунистическите идеи като интернационализма на ЕЛАС за проводник на антибългаризма в областта. Факт е следното нещо, след 1944 година мнозинството от членовете на Охрана се присъединяват към новосформираните комунистически партизански организации, за да се предпазят от наказанието на същите и от това на монархистките привърженици.

Христо Лагадинов и Георги Младенов, Лаврион, 1951 г.

III. Участието във военни престъпления и издевателства над мирно население са един от най-сериозните аспекти на всяка война, а с особена сила това важи за Втората световна война. И това е логично, тъй като подобните действия са показателни за същността на събитията в конкретна област и отрязък от време. За съжаление, точно в тази си част са и се извършват най-мащабните митологизации на Охрана. Да речем в гръцката историография се набляга на насилственото принуждаване на местното население да се включи в организацията, а след това се набляга на вършените злосторства от нейна страна. Конкретен пример е клането от пролетта на 1944 година в Клисура, Костурско, където по гръцки данни дейно участие взима лично Андон Калчев, за което по-късно е осъден на смърт от гръцки военен съд. Отворен  обаче е оставен въпросът за  участието в клането на клисурската колаборационистка организация на Георгиос Пулос, ръководена на местно ниво от бившия андарт Андреас Панайотопулос. Това навежда мисълта за абсолютно едностранно гледане на фактите и демонизация на Охрана. Безспорно е, че последната действително е извършвала такива нападения, за пример в Хрупища небългарското население е подложено на сериозен тормоз, а небългарски села в околностите, обслужвали чужди на българските интереси, са били разграбвани и опожарявани. Реципрочен пример – в Енидже Вардар и село Катраница (Пирги, Еордея) в края на 1944 година от гръцки колаборационистки части са убити над 400 българи, чиито имена днес са споменати на мемориалните паметници като гърци и същевременно като жертви на окупаторите?!


Джовани Равали и Андон Калчев на процеса от 1946 година
IV. Причини за малкото налична информация за Охрана е следствие от две обстоятелства: хаоса от неспиращата война в Гърция (1941 – 1949), което е причина за трайната загуба на безценна информация. Вероятно огромната част от документалния материал на Охрана е бил унищожени от бягащите и покриващи следите си участници в нея или в бойни действия. Друг начин за попълването на историческите празнови също е загубен завинаги, тъй като представлява мемоарните трудове на участниците в тези събития. Голяма част от хората от това поколение отдавна не са между живите или са на преклонна възраст, пък и са разпръснати в САЩ, Канада и Австралия и това допълнително би затруднило каквото и да било събиране на информация. Отделно, през Студената война по идеологически причини дейността не е изследвана в подробност в България, Гърция или Югославия. В България темата придобива известност след 1989 година, застъпена по-сериозно от българския историк Георги Даскалов, а в Република Македония по-подробно и обективно пише Стоян Кочов, родом от Турие, Леринско. Допустимо е предположението, че значителна информация за организацията се съхраняват в архивите на Германия и Италия, но за жалост те не са изследвани. В Гърция днес внимание на Охрана обръща Димитрис Литоксу, който в сайта си е събрал подробни списъци за участниците в Охрана по села, но главно за Костурско и Леринско.

В заключение може да се изкаже само една надежда за бъдещо по-подробно изследване на темата, макар да е ясно, че това ще е изключително трудно и невъзможно без сътрудничество между всички заинтересувани от разбулването на мъглата около Охрана.

Ползвана литература:
* Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония, 1936-1946, София, 1999 г.
* Даскалов, Георги.Българите в Егейска Македония-мит или реалност“, София, 1996 г.
* Даскалов, Георги.Между реваншизма на Атина, македонизма на Белград и нихилизма на София, Македонски научен институт, София, 2007 г.
* Кочов, Стојан. Идеолошкиот активизам над Македонците под Грција...
* Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 — 1944 г.)
* Nicholas, Vic. IMRO Militia And Volunteer Battalions Of Southwestern Macedonia, 1943–1944

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...