Завръщане в... Арменско (част 1)  

Posted by IllustrationBeloMore in , , ,


Арменско, автор: Vassilios Trenopoulos
Арменско (диал. Ерменско, гр.: Άλωνα, Алона)  е село в Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Централна Македония, с население 237 души (2001 г.).

"Чисто българското село Арменско (над хиляда жители) се намира на запад от град Лерин. То е разположено в седловината, която образува прохода Бигла, свързващ Леринското поле с Костурската котловина. Арменчани са взели живо участие в революционните борби..." Това е кратката информация за селото, поместена в Македонски Алманахъ, издание на Ц.К. на МПО и на "The Macedonian Tribune", редактор Петър Ацев, 1940, стр.58. Селото съществува поне от 15 век, засвидетелствано като християнско селище в турските данъчни регистри (дефтери). През средата на 19 век населението му е изцяло българско, за което свидетелстват руският славист Виктор Григорович и австрийският дипломат и лингвист Йохан фон Хан, в 1888 година арменчани отхвърлят робския хомот от Орхан бей от Костур, собственик на селото до този момент. Оттук насетне селото свързва съдбата си с останалите български села от Южна Македония: борбата за църковна и културно-просветна свобода на българите. До края на столетието Арменско преминава под върховенството на Българската екзархия, отваря се българско училище, създава се местен комитет на ВМОРО под ръководството на Козма Чеков и Митре Търсянчето, който взема активно участие в революционната борба. Всичко това прави впечатление и на българските изследователи - Васил Кънчов, Гьорче Петров, Димитър Мишев засвидетелстват растящия брой на българите-екзархисти, дори след края на Илинденското въстание от 1903 година. В него 24 мъже от Арменско участват като доброволци в българските чети,  заради което турските власти се разправят с беззащитните младежи, жени, деца и старци от селото, чрез което доказват за пореден път на световната общественост ориенталския си реваншизъм.

На 3 август 1903 година, докато обединените костурски и лерински чети отблъскват голямо турско военно формирование в прохода Бигла, около 200 от озверелите войници са отделени от командващия ги турски офицер и са изпратени срещу беззащитното село. В своя поверителен доклад № 670 (Величко Георгиев Стайко Трифонов, Македония тракия в борбата за свобода /Краят на ХІХ – началото на ХХ век/, МНИ, С., 1995, с.259 – 262.) , българският търговски агент в Битоля Андрей Тошев пише:

Когато войската влезла в селото, превърнала го в истинска касапница. Стенанията на жените и сърдцераздирателните писъци на децата заглушавали пушечните гърмежи. Свирепите илявета-арнаути убивали безразборно кого где срещнат - дома, на пътя или при бягание. Убиването ставало за удоволствие или за пари. Ала мнозина са убити, след като са си дали и ризата от гърба. Същевременно ограбвали къщите и ги подпалвали. Тоя ден били избити следните мъже и жени: 
 
1. Свещеник Лазар 35 год. убит с щик
2.Ева Цветкова 15 г. убита с куршум
3. Илия Цветков 13 г. смъртно ранен
4. Лазар Мишев 70 г. убит с куршум
5. Димо Шумбов 50 г.    „    „    „
6. Маса Стойчева 18 г. смъртно ранена
7. Стоян Танчев 45 г.  убит с куршум
8. Симе Ташев 28      „    „    „
9. Петре Танев 13       „    „    „
10. Танас Алексов 55    „    „    „
11. Филип Алексов 15     „    „    „
12. Спасе Иванов 6 месечно дете смазано
13. Георги Стоянов 37 г. с куршум
14. Трайче Помпев 75    „    „    „
15. Грую Куфев 55          „    „    „
16. Доне Куфев 38            „    „    „
17. Мара Василева 32    „    изгорена
18. Траян Куфев 32         „    с куршум
19. Недялко Петров 45     „    „    „
20. Митре Иванов 60        „    „    „
21. Георги Митрев 24        „    „    „
22. Коле Иванов 70            „    „    „
23. Стойно Димов 35          „    „    „
24. Георги Богоев 27           „    „    „
25. Трайче Василев 80         „    „    „
26. Ордана Андреева 14       „    „    „
27. Илия Иванив 28      „    „    „
28. Коте Вранчев 40      „    „    „
29. Кузман Янев 50        „    „    „
30. Кръстевица Вранчева 40 г.като се защищавала от изнасилване прерязали и ушите и я промушили. Момичето й София, било зрителка на тая безподобна жестокост
31. Васил Стайков 35   г. убит с куршум
32. Данаил Тодоров 22  г. смъртно ранен
33. Кочовица Стайкова 58 г. смъртно ранена
34. Димитр Столчев 18  г. убит с куршум
35.Танас Трайчов 33    „    „    „  
36. Божил Чочов 66     „    „    „
37. Карамфил Чочов 52     „    „    „
38. Пецан Чочов 70    „    „    „
39. Василица Чочова  38 била трудна, но невероятно свирепите турци я разпрали, извадили рожбата и, която тоже разпрали. Така са я намерили мнозина селени, кога се завърнали.
 40.Велика Василчина 3 год. посечена около майка си
41.Митра Пецанова 40   „   с куршум
42.Пецаница Чочова 70    „    „    „
43.Доста Неделкова 12      „    „   щик
44.Иван Димов 55         „    „    „ и куршум
45.Ристе Иванов 35           „    „    „   „
46.Илия Иванов 35            „    „    „   „
47.Илиовица Станоева 32    „    „    „   „
48.Велика Илиова 14         „    „    „   „
49.Димитр Младжов 47     „    с куршум
50.Недялко Василев 85          „    „    „
51.Иван Георгиев 60              „    „    „
52.Янкулица Георгиева 33   „    „    „
53.Илия Янкулев 12 год. с куршум
54.Илия Дамчев 65           „    „    „
55.Илиовица Дамчева 65 „    „    „
56.Коте Илия Дамчев 38 „    „    „
57.Димитр Вълканов 20 „    „    „
58.Трандафилица Стойкова 28 г. първо била изнасилена, после промушена с щик и пронизана с куршум. Девет месечното и пеленаче Никола било разсечено на късове до нея.
59.Василица Павлева  65 г. с куршум
60.Васил Павлев          65 год. смъртно ранен
61.Трандафил Пенев 15 г. с куршум
62.Танасица Шерифова 80 г. с куршум
63.Кочо Караяни 35     „   „    „
64.Таше Василев  75  „   „    „
65.Лексо Постолев 65  „   „    „
66.Тане Василев  58  „   „    „
67.Недялко Янев 18  „   „    „
68.Стойчо Янкулов 47 „   „    „
69.Филип Донев 23 „   „    „
70.Босилка Петрева 27  „   „    „
От подпалените къщи 149 изгорели, а 11 само останали здрави. Началникът на илавето е бил Кол агаси Муса-бей. Съшия ден изгорили 100 плевни, търла, 250 кола сено и много спопе. Изгорелите трупове на убитите, представлявали ужасно зрелище. Освен смъртно ранените, тоя ден били ранени още:
1. Иван Христов с куршум в ръката,
2. Василица Груева с част от граната в ръката,
3. Васил Кузманов с куршум в краката
4. Богосилица Куртева - ранена с куршум в устата
5. Ристовица Куртева, с нож и куршум в ръката
6. Янкулица Стойкова - по-напред ранена с куршум, а после с нож и изрезали плешката
7. Наумка Лазарова, с куршум в крака.
8. Лазарица Маркова, с куршум в седалищната кост.

Леринският патриаршистки владика оказва натиск над първенците на селото, настоявайки те да излъжат пред разследващата клането комисия, че убийствата и палежите са извършени от чети на ВМОРО. Нито селските първенци обаче, нито оцелелите жители на Арменско се подават на това и свидетелстват за истината. От показанията им се разкрива ужасната картина на погрома и пред международната общественост. От този момент насетне съдбата на село Арменско коренно се променя - половината население остава в родния край и бива изложено на десетки нови и по-страшни беди, а останалата част заминава в странство в България, САЩ и Канада, но продължава да се интересува и бори за правата на своите съселяни и сънародници.

Край на част първа

This entry was posted on четвъртък, август 08, 2013 at четвъртък, август 08, 2013 and is filed under , , , . You can follow any responses to this entry through the comments feed .

0 коментара

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...