Войводата Георги Скрижовски  

Posted by IllustrationBeloMore in , , , , , ,


Георги Скрижовски (1882 - 1925)
Георги Иванов Радев, по парамон (прякор) Георги Скрижовски, е един от най-активните членове на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Източна Македония. Освен това, той е сред учредителите на Народната федеративна партия (българска секция) и дейно участва в българското политическо движение след Младотурската революция от юли 1908 година в Османската империя. Подобно на редица български революционери той става жертва на политическите борби в България след Първата световна война, но по нашите разбирания за революционерите ни се съди главно по делата им и затова ви го представяме. 

Георги Скрижовски е роден на 28 март 1882 година в чисто българското село Скрижово в областта Зъхна, на 15 километра североизточно от Зиляхово и на 45 километра източно от търговския и културен център в Източна Македония град Сяр. В 1891 година Георги Стрезов от Охрид пише за селото: "Скрижово, голямо село заобиколено отвсякъде с хълмове. От Зиляхово 2 часа на СИ. Околност камениста; нивята се намират на 1 час; в едно долище до Грачан. Тук се ражда и грозде, най-добро по цяло Зъхненско. Една българска църква „Св. Богородица“ (Успение). 220 къщи само българе."Американската изследователка Мерсия Макдермот описва ранните години на Георги Скрижовски така: "Въпреки че семейството му било бедно, той успял да завърши педагогическото училище в Сяр, където един от учителите му, Димитър Гущанов, го привлякъл в организацията. Известно време учителствал в Порой и в родното си село, където бил начело на местния революционен комитет. В 1902 г. той обаче бил принуден да мине в нелегалност, след като един турски чиновник го открил заедно с четата на Илия Кърчовалията в къщата на кмета.Георги успял да избяга с четата, но кметът бил арестуван и изпратен на заточение. После Скрижовски помогнал на Гущанов да образова първата Драмска чета, която помогнала на Гоце Делчев да вдигне във въздуха моста на р. Ангиста."


Сборните чети през февруари 1903 година
при пещерата Капе край село Крушево,
Серско. Скрижовски е на петия ред, шести
(последен) отляво надясно.
След това обаче съдбите на двамата ближни Гущанов и Скрижовски се разделят. Димитър Гущанов загива в сражението с турски аскер от 21 април (4 май по нов стил) в село Баница, където е убит и безспорният лидер на ВМОРО Гоце Делчев. Георги Скрижовски пък се присъединява към четата на Яне Сандански  като негов секретар и участва в Кръстовденското въстание, което е продължение на Илинденско-Преображенското въстание в Серски революционен окръг. Въпреки потушаването на въстанието Георги Скрижовски не унива и през 1905 година е назначен за главен войвода в Разложки район, а на следващата 1906 година е избран за член на Серския окръжен революционен комитет - ръководния орган на ВМОРО за югоизточна Македония.

Както вече се написа Георги Скрижовски е един от основателите на политическата партия на Яне Сандански в Османската империя, като на учредителния и' конгрес през 1909 година представлява Разлог с прилежащите му села. Преди да се стигне до там обаче, Георги Скрижовски участва в похода на македонските четници към Цариград от края на 1908 година, акция при която бившите дейци на ВМОРО и Младотурците детронират турския султан Абдул Хамид II. Конституционният режим в Османската империя обаче не трае дълго и Георги Скрижовски реактивира революционната си дейност. През Балканската война, начело на собствена чета, участва в освобождението на град Драма, а през цялата Първа световна война с четата си прави разузнавателни набези, като чрез това подпомага българското военно командване.


Дейци на НФП: Чудомир Кантарджиев,
Стойо Хаджиев, Яне Сандански, Георги
Скрижовски, последният е неидентифициран.
Но България е принудена да подпише Ньойския мирен договор в края на Първата световна война, според който голямата част от Македония остава извън границите на страната. Същото се случва и с родното село на Скрижовски, българското население на което е изцяло изселено в България. Георги Скрижовски започва мирен живот, присъединява се към Българската комунистическа партия и заедно със семейството си живее в Свиленград. Убит е от дейци на ВМРО на Иван Михайлов на 25 февруари 1925 година. Което е сериозна грешка от страна на организацията, ако се доверим пак на мнението на Мерсия Макдермот. Тя пише още за Скрижовски: Той беше справедлив, честен, трудолюбив и енергичен човек, пълен въздръжател, който четел много, и бил роден за възпитател. Той обичал хората и умеел да печели доверието и уважението им, но същевременно той бил много строг и не търпял никакви отклонявания от високите изисквания, които поставял пред себе си и пред другарите... Храбростта му била легендарна." (Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство. Биография на Яне Сандански, Наука и изкуство, София, 1987, стр. 176.)

This entry was posted on четвъртък, март 28, 2013 at четвъртък, март 28, 2013 and is filed under , , , , , , . You can follow any responses to this entry through the comments feed .

0 коментара

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...