Охрана – забравените войводи  

Posted by IllustrationBeloMore in , , , , ,


Демонстрация във Вардарска Македония
Втората световна война е крайъгълен камък в развитието на човешката цивилизация. Последствията от нея и до днес важат на места с различна сила. Има изписани хиляди томове за военните действия, хуманитарните кризи и изтреблението на мирно население, както и за протиповоставящите се идеологии. Мащабите на тази война са толкова големи, че няма еднозначни отговори на най-важните въпроси, а в контекста на Балканския полуостров митове, съдби и реални събития са преплетени в невъобразима бъркотия . В средата на този балкански гювеч се намира организацията Охрана, събитията и фактите около която са скрити под няколко пласта прах. Малко е писано за дейността на организацията, както в сериозни научни историографски изследвания, малко е и наличната информация в интернет. С тази статия ще се опитаме да обобщим малко известното на едно място.


Окупационните области в Македония
През пролетта на 1941 година силите на Оста разбиват Югославия и Гърция и започва поетапната окупация на двете страни, като в случая наблягаме на окупацията на географската област Македония. Български войски заемат почти цяла Вардарска Македония без най-западните дялове с градовете Гостивар, Дебър, Тетово, Струга и Кичево, които влизат в Италианската окупационна зона. Малко след това български войски са разположени в Източна Македония (Сяр, Драма, Кавала) и Западна Тракия, а след 1943 година и Кукуш и части от Халкидическия полуостров, но без Солун и Атон.

В Егейска Македония значителни територии с наличие на българско население остават под Германска окупация (Леринско, Воденско, Солунско) и под италианско управление (Костурско – Хрупищко). Създадената сложна политическа обстановка, появата на съпротивително комунистическо и демократично крило в Гърция води и до създаването на колаборационистки организации като ПАО, Тагмата Асфалияс / Танатос, а оттам и до появата на Охрана, като македоно-българска организация. Основната и задача е да организира славяноезичното население срещу съпротивителните движения, но както малко по-надолу ще проследим, голяма част от дейността на Охрана е всъщност да предпази местното население и от гръцките националистически сили и да представя населението пред самите окупационни германски и италиански власти, които гледат с огромно недоверие въобще към местното население, без разлика на етнос и религия.


Андон Калчев (1910 - 1948)
Охрана е събирателно име на всички български организации в посочените теротории – Български офицерски клуб в Солун (1941), начело с Андон Калчев, Охрана в Лерин (1941), начело с адвоката Менелай Гелев, и във Воден (1941), организирана от Андон Калчев, както и Българския комитет „Свобода или смърт” в Костур (1943), начело с Андон Калчев и Цветан Младенов. Прави впечатление честото споменаване именно на българския офицер Андон Калчев от Жужелци, Костурско, който в действителност е ръководител и двигател на цялото движение и по-подробна негова биография ще представим в отделен материал. Андон Калчев е в добри отношения с българския цар Борис III, поддържа контакт с ръководителя на бившата ВМРО в изгнание Иван Михайлов, както и с немското и италианското командване в Гърция. Чрез тях организира множество комитети в градовете и въоръжени чети в селата, които просъществуват както е известно до есента на 1944 година, когато Италия и България вече са на страната на Съюзниците, германските части започват изтегляне на северозапад, а съпротивителните движения в Гърция взимат надмощие и постепенно установяват собствена власт в цялата страна. След това много видни членове и ръководители на Охрана са убити, други се разбягват и са арестувани, а в мнозинството си се присъединяват към ЕЛАС.

Оттук насетне, задълбаването в темата води до избистрянето на няколко важни въпроси, а именно численост и мотивация на членовете на Охрана и участие във военни престъпления и присъди на нейните видни членове, както и причината за наличие на подробна информация за организацията.


Въоръжена чета на Охрана
I. Числеността и обхвата на комитетите на Охрана е трудно да бъде изчислена. Най-големи чети има в градовете Костур и Хрупища (по близо 200 души), както и в села като Загоричани (130), Желево (80), Ощима (30), Черешница (20), а в останалите села действат чети от по 10-20 души. Според българският изследовател Добрин Минчев в Костурско и Преспанско действат близо 1500 души. В Леринско след войната като участници в Охрана са осъдени: Суровичево (70 души), Върбени (60), Баница (200), Пополжани (70), Неволяни (90), Слатина (100) и т.н. Във Воденско приблизително 800 души са членове на организацията.

II. Мотивацията за участие в Охрана: Най-организирана и масова е Охрана в Костурско, главно заради засиленото присъствие и активност на комунистически партизани и репресии от страна на ПАО срещу местното българоговорящо население. За пример могат да се дадат следните села: в Прекопана мъжкото население се въоръжава от Охрана, заради честите дохождания на активисти от ЕЛАС, които насила събират храни и животни. Селото е нападнато за последно и унищожено от ЕЛАС на 21 август 1944 година. Обратно, в Загоричани огромното подразделение на Охрана отблъсква чести нападения на ПАО, като това през май 1943 година. В Леринско като цяло числеността на Охрана е по-малка, тъй като близостта и с границите на България осигуряват сравнителна безопасност, подобна е и ситуацията във Воденско. Прави общо впечатление, че най-активни в участието на комитета са по-възрастните жители на областта, запазили най-ярко българското си самосъзнание, голяма част от активистите на охрана са бивши членове на ВМОРО и участници в Илинденското въстание. Един от най-големите парадокси свързани с Охрана е разминаващото се становище на македонците по същността на организация. Бежанец от Воденско пише в спомените си, че Охрана е създадена с цел да разединява българите от Егейска Македония и да им вменява политически идеологии, неразбираеми за местното население, докато той приема за истинска организация на българите – ЕЛАС. Точно на противоположното мнение е бежанец от Черешница, който приема Охрана за истински представител на българите, а комунистическите идеи като интернационализма на ЕЛАС за проводник на антибългаризма в областта. Факт е следното нещо, след 1944 година мнозинството от членовете на Охрана се присъединяват към новосформираните комунистически партизански организации, за да се предпазят от наказанието на същите и от това на монархистките привърженици.

Христо Лагадинов и Георги Младенов, Лаврион, 1951 г.

III. Участието във военни престъпления и издевателства над мирно население са един от най-сериозните аспекти на всяка война, а с особена сила това важи за Втората световна война. И това е логично, тъй като подобните действия са показателни за същността на събитията в конкретна област и отрязък от време. За съжаление, точно в тази си част са и се извършват най-мащабните митологизации на Охрана. Да речем в гръцката историография се набляга на насилственото принуждаване на местното население да се включи в организацията, а след това се набляга на вършените злосторства от нейна страна. Конкретен пример е клането от пролетта на 1944 година в Клисура, Костурско, където по гръцки данни дейно участие взима лично Андон Калчев, за което по-късно е осъден на смърт от гръцки военен съд. Отворен  обаче е оставен въпросът за  участието в клането на клисурската колаборационистка организация на Георгиос Пулос, ръководена на местно ниво от бившия андарт Андреас Панайотопулос. Това навежда мисълта за абсолютно едностранно гледане на фактите и демонизация на Охрана. Безспорно е, че последната действително е извършвала такива нападения, за пример в Хрупища небългарското население е подложено на сериозен тормоз, а небългарски села в околностите, обслужвали чужди на българските интереси, са били разграбвани и опожарявани. Реципрочен пример – в Енидже Вардар и село Катраница (Пирги, Еордея) в края на 1944 година от гръцки колаборационистки части са убити над 400 българи, чиито имена днес са споменати на мемориалните паметници като гърци и същевременно като жертви на окупаторите?!


Джовани Равали и Андон Калчев на процеса от 1946 година
IV. Причини за малкото налична информация за Охрана е следствие от две обстоятелства: хаоса от неспиращата война в Гърция (1941 – 1949), което е причина за трайната загуба на безценна информация. Вероятно огромната част от документалния материал на Охрана е бил унищожени от бягащите и покриващи следите си участници в нея или в бойни действия. Друг начин за попълването на историческите празнови също е загубен завинаги, тъй като представлява мемоарните трудове на участниците в тези събития. Голяма част от хората от това поколение отдавна не са между живите или са на преклонна възраст, пък и са разпръснати в САЩ, Канада и Австралия и това допълнително би затруднило каквото и да било събиране на информация. Отделно, през Студената война по идеологически причини дейността не е изследвана в подробност в България, Гърция или Югославия. В България темата придобива известност след 1989 година, застъпена по-сериозно от българския историк Георги Даскалов, а в Република Македония по-подробно и обективно пише Стоян Кочов, родом от Турие, Леринско. Допустимо е предположението, че значителна информация за организацията се съхраняват в архивите на Германия и Италия, но за жалост те не са изследвани. В Гърция днес внимание на Охрана обръща Димитрис Литоксу, който в сайта си е събрал подробни списъци за участниците в Охрана по села, но главно за Костурско и Леринско.

В заключение може да се изкаже само една надежда за бъдещо по-подробно изследване на темата, макар да е ясно, че това ще е изключително трудно и невъзможно без сътрудничество между всички заинтересувани от разбулването на мъглата около Охрана.

Ползвана литература:
* Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония, 1936-1946, София, 1999 г.
* Даскалов, Георги.Българите в Егейска Македония-мит или реалност“, София, 1996 г.
* Даскалов, Георги.Между реваншизма на Атина, македонизма на Белград и нихилизма на София, Македонски научен институт, София, 2007 г.
* Кочов, Стојан. Идеолошкиот активизам над Македонците под Грција...
* Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 — 1944 г.)
* Nicholas, Vic. IMRO Militia And Volunteer Battalions Of Southwestern Macedonia, 1943–1944

This entry was posted on петък, февруари 15, 2013 at петък, февруари 15, 2013 and is filed under , , , , , . You can follow any responses to this entry through the comments feed .

0 коментара

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...