Годишнина от смъртта на Митре Влаха  

Posted by IllustrationBeloMore in , , , , , , , , ,

Пъто ти фатен, Митре
от дванайсе страни
ой, море Митре, Митре влаше
куртулия (тур. спасение) нема.
Айде, море, пиле ке се стора
пак ке им избегам.




Митре Влаха (1873 - 1907)
На 22 февруари 1907 година Костурско осиротява повече от всякога, а българското население в Костенарията губи най-големия си защитник. На този ден войводата Митре Влаха застрелва тримата си четници, след което застрелва сам себе си..

Митре Панджуров е роден в костурското село Кономлади през 1873 година. Известен е с прякора си Влаха или Влашето, дали защото като момче слугува у влашко скотовъдно семейство или защото сам той по произход е влах. Така или иначе, още като момче загърбва мирния живот и се присъединява към харамийската чета на Коте Христов от Руля, където се сближава с бъдещите войводи от ВМОРО Лечо Настев от Церово и Христо Цветков от Кономлади. Към 1900 година цялата чета действа под знамето на революционната организация и влиза в по-голямата чета на пристигналия от България войвода Марко Лерински. Заради неразбирателство между двамата войводи Коте от Руля се връща към харамийството, но Митре Влаха остава в голямата чета на Марко Лерински до 1901 година, след което е назначен за подвойвода на офицера от българската армия Георги Папанчев. В края на същата година е вече самостоятелен войвода на чета в Корещата, а негови четници са баща му и братята му, както и Демер от Лерин, Нако от Шестеово, Вельо от Битоля, Иванче Бузов от Дъмбени и Алекси от Сехово.



Четите на Митре Влаха и Атанас Кършаков

Митре Влаха бързо печели популярност като добър организатор на българското население. Въпреки това не забравя приятелството си с Коте Христов и лично той го спасява при един от опитите за изпълнението на смъртната му присъда, постановена от войводите Васил Чекаларов и Пандо Кляшев заради престъпления към организацията. Различията са забравени напълно по време на Илинденското въстание, когато рамо до рамо всички те се сражават срещу турските аскери. Митре Влаха участва в нападението на турския гарнизон във Вишени, а след това в голямото сражение при Писодер е тежко ранен.  Въпреки всичко след потушаването на въстанието остава в поробена Македония. Възстановява се едва през пролетта на 1904 година и без да губи време, с помощта на Георги Попхристов от Кръстоар, Битолско събира нова чета и започва да възстановява революционните комитети по селата. Но Западна Македония вече не е същата и Митре Влаха разбира това много скоро, след като излиза пак в нелегалност.



Четническото отделение на брата на Митре Влаха
Насо Панджаров (в средата) със Симе и Боризано,
тръбач в четата на Никола Дочев.
Гръцката пропаганда в Македония се активизира и през това време пристигат чети от Крит. Германос Каравангелис активира и засилва шпионската си мрежа и на 24 юни 1904 година четата на Митре Влаха е издадена на турските власти в родното му село Кономлади. Сражението е продължително, но четата се оттегля без загуби, а Митре Влаха през следващите месеци води тежки сражения с четите на андартите Евтимиос Каудис и Спирос Спиромилиос. През 1905 година войводата отговаря за цялата област Костенария, а заедно с Пандо Кляшев, отговарящ за останалата част от Костурско и Атанас (Насо) Кършаков, действащ около Преспанското езеро, отблъскват честите гръцки атаки по селата. На 15 октомври 1905 година причакват в Оровник гръцката чета на капитан Лахтарис, която се намира в селото за да "християнизира" населението му. Светкавичното нападение дава резултат и 13 андарти са убити, а останалите се разпръскват и бягат към Желево, след което оттам Лахтарис се завръща в Гърция. Митре Влаха неотклонно продължава борбата и покровителства българското население до 1907 година.

На 22 февруари 1907 година заедно с Вангел Попхристов, Андон Брещенски от Брещени и Ильо от Въмбел влиза в село Жупанища. Присъствието му не остава в тайна за местни гъркомани, които пращат куриер до Костур и информират Иван Хаджимангов, родом от Апоскеп и дългогодишен помощник на Германос Каравангелис, който от своя страна предава новината на турското командване. На същия ден четата е обградена от турски аскер, а четиримата четници получават тежки рани. Митре Влаха убива тримата си четници, след което се самоубива. Останките им са пренесени в Апоскеп от местното население с безкрайна почит към мъртвите си защитници  и са погребани там в обща могила, редом до  другите големи костурски войводи.



Поклонение на братската могила на загиналите дейци на ВМОРО при Апоскеп, 1908 г. Присъстват костурските войводи Васил Чекаларов и Пандо Сидов, свещенникът Герман Чиковски от Черешница, представители на младотурската власт, духовници, роднини на убитите и други.

Споменът за Митре Влаха живее дълго след неговата смърт. Неговият син Божидар Митрев се прехвърля в България, където е убит през 1932 година като комунист. Войводата от ВМОРО Стефан Аврамов, в книгата си "Орлите на Бабуна. Легенди и разкази" публикува разказ за Митре Влаха, а Христо Силянов в книгата си "Освободителните борби на Македония" пише за Влашето:

"Малцина, и между най-известнитѣ, биха могли да се сравнятъ по несъкрушимъ духъ, абсолютна безупрѣчность и заслуги съ Митре Влаха, бившия неграмотенъ овчарь, който получи въ четитѣ образование до степень, че носѣше винаги въ чантата си революционна литература и си служеше съ шифъръ. Митре надвиши всички по нравствено величие: той никога ни мигъ не се отлѫчи отъ народа, съ който бѣ срастналъ. Дори следъ възстанието той не напустна Македония и загина безъ да види България, която толкова много обичаше, занесълъ въ гроба нейния идеализиранъ образъ."

This entry was posted on четвъртък, февруари 21, 2013 at четвъртък, февруари 21, 2013 and is filed under , , , , , , , , , . You can follow any responses to this entry through the comments feed .

0 коментара

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...