Завръщане... в Баница (Леринско)  

Posted by IllustrationBeloMore in , , , ,



Сградата на старото българско училище в Баница.

Малка отбивка  надясно от пътя за Лерин, извиваща между отрупани смокинови дървета извежда към неголямо село, притихнало в ранния горещ неделен следобед. Показват се стари и нови двукатни къщи, изръмжава трактор с препълнено ремарке, от който слънчево ми се усмихва възрастен човек, нахлупил ниско над очите пораздърпана панамена капела. Преди още да спра на малкото площадче, на отворената врата на малка фурна се изправя облечена в черно жена, сякаш в очакване да попитам нещо. Но това, което заковава погледа и привлича с неудържима сила се издига там, на високото, с потъмнелите си стени, с черните, зеещи прозорци, като сляп великан. Сградата, позната от снимки и разкази – училището. Старото българско училище. Каменни стълби водят към него, вратата на градина, потънала в сухи, остри треви е отворена, насреща зее и вратата на училището. Връхлита ме непоносимо усещане за разруха, лъхаща от тази насила осакатена сграда, на мъка, съжаление, недоумение, гняв. И въпреки бурените, разхвърляните боклуци и потрошени навред стъкла от бирени бутилки, въпреки потъмнелите, изкъртени стени и прозорци, пристъпвам прага на училището като в църква. Някога тези празни стаи са изпълвали децата на баничани. Техните ръце са изписвали по черната дъска български букви. Техните гласове и тропот са изпълвали това място с живот. През далечната 1926 година името на селото е сменено на Веви, но измежду неприлични надписи и графити, покриващи стените, ясно личи изписано с големи червени букви старото българско име – Баница.




Село Баница е разположено на 23 километра източно от град Лерин (Флорина) в западното подножие на планината Малка Нидже на главния път от Солун за Лерин и Битоля. В края на 18 век Франсоа Пуквил, френски консул при Али паша Янински пише за Баница, че е „българско село със 120 семейства“. В 1845 година руският славист Виктор Григорович описва Баньци като българско село. В 1863 година австрийският консул Йохан Георг фон Хан в "Пътуване от Белград до Солун", пише за Баница: "Баница, село със 130 български къщи." А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Банчи (Bantchi), Мъгленска епархия, живеят 450 гърци. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Баница (Banitza) е посочено като село с 200 домакинства с 604 жители българи.

Църквата "Св. Георги" днес.
В 1889 година Стефан Веркович пише за Баница:
„На север от тук [от Кирли дервент] на половин час разстояние, на равно планинско място е разположено село Баница с 50 български къщи, от които се взимат 7250 пиастри данък и 2850 пиастри инание-аскерие. Жителите му се занимават със земеделие и скотовъдство. Тук има един хан и два магазина. През селото минава пътят от Битоля за Солун. Тук има телеграфна и пощенска станция.“

Църквата "Св. Георги" през Първата световна война
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Баница има 1 650 жители българи. Баница е чисто екзархийско чифлишко село. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 2 000 българи екзархисти и функционират две български училища - основно и прогимназиално.

Църквата "Св. Николай"
Баничани участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт. Първият комитет в селото е основан в края на 90-те години на 19 век от Георги Попхристов и Даме Груев, край селото няколко пъти се водят тежки боеве с турците. През юли 1905 година селото е нападнато от голяма андартска чета. Едновременно срещу тях огън откриват местната селска чета на ВМОРО и пристигналата турска войска. След като андартите са разбити и се разбягват, турския аскер влиза в селото и арестува и убива няколко души българи. Селото отново става поле на сражения по време на Балканската война, когато чети на ВМОРО подпомагат гръцката армия срещу турците, и през Първата световна война, когато българската войска дава сражение на силите на Антантата.

Придвижване на българска артилерия край село
Баница по време на Първата световна война
Според гръцки жандармерийски документ от 1932 година във Веви живеят 323 българогласни семейства, 203 от които „българомислещи с изявено българско съзнание“. В жандармерийски документ от 1939 година Баница, заедно с района на Преспа е посочена като селище, на което трябва да се обърне най-сериозно внимание в борбата с „българомислещите“.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в Баница селяните установяват българска администрация, макар селото да остава в Гърция. Баничани не допускат гръцка жандармерия и при стълкновението са убити трима полицаи, след което жителите на селото заявяват на германските военни власти, че "са българи и не желаят друга власт, освен българска". Баничани участват активно и в създадените от Централния българомакедонски комитет чети за защита от гръцките паравоенни организации в Егейска Македония.


В дописка от 31 март 1945 година гръцкият вестник „Фос“ пише:
„Българите и комунистите продължават дейността си за автономията на Македония. Център на тази дейност не е само Суровичево, но и селата Екши Су, Агиос Пантелеймонас и Веви. От самите имена на водачите се установява ясно сътрудничество между комунистите и българите. Това са някогашните фактори на българската тайна полиция и водачи на българското движение в този край.“

В 1945 в Баница има 2 680 българофони, от които 1 900 с „негръцко национално съзнание“, 280 с „гръцко“ и 500 с „неустановено национално съзнание“. След изтегянето на германците в 1946 година 200 души от Баница са съдени за членство в Охрана от Леринския съд, като 9 от тях са осъдени на смърт.
 


В селото има няколко църкви - „Свети Георги“ (1910), „Свети Атанасий“, „Свети Пророк Илия“ (1918), „Свети Димитър“ и гробищната „Свети Николай“ (14 век). Съборът му е на Гергьовден. В селото има силогос „Баница“, спортен клуб „Македоникос“ и фолклорна асоциация.

Втора част: Баница във времето...

This entry was posted on вторник, януари 08, 2013 at вторник, януари 08, 2013 and is filed under , , , , . You can follow any responses to this entry through the comments feed .

0 коментара

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...