Спомен за войводата Илия Дигалов  

Posted by IllustrationBeloMore in , , , , , , , , ,

Пусто да остани место Горичко,
Оган да гори село Глобочко.
Ношно време писмо пишея,
Писмо пишея, Лерин пратвея.


На 26 ноември 1922 година Илия Дигалов (Ильо Дигала) и Стоян Георгиев загиват в бой с гръцка жандармерия край преспанското село Глобочани. Двамата революционери са предадени от селския кмет и двама каракачани. Според ръководителите на ВМРО, загубата на двамата революционери е една от най-тежките за организацията, тъй като Илия Дигалов е предан на македонското освободително движение и активен участник повече от 20 години.

Войводата е роден през 1890 година в костурското село Въмбел, което в началото на 20 век е крепост на българщината и почти цялото му население се включва в дейността на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. През Илинденското въстание от 1903 година в селото са убити Иван Ставрев, Яне Антонов, Никола Пандов, Димитър Пандов, Наумица Лякова, Ставро Спасов, Тръндо Митрев и Ница Тасева, а младежите Петре Папа, Георги Наумов, Търпо Лазов, Никола Димитров, Андон Димитров, Цветко Ламбрев, Наум Лазов, Никола Пенев, Вангел Тодоров, Наум Георгиев, Георги Андонов, Яни Киров, Андон Костадинов, Яни Христов и Сотир Митрев се самоубиват за да не бъдат пленени от турските аскери, а всичките 120 къщи в селото са опожарени. Това дава отражение в живота на Илия Дигалов и подобно на съселяните си той посвещава всецяло живота си за свободата на Македония.


Четата на Петър Ангелов
Още като момче става куриер на Организацията, през Балканската война е четник в четата на Васил Чекаларов.
По ирония на съдбата, качествата му са оценени от Гръцката армия, в редовете на която е зачислен като подофицер. Дигалов дезертира в България, където му е дадено ръководенето на чета в Костурско и Преспанско. През Първата световна война развива разузнавателна дейност в тези области, а след края на войната е принуден да се изтегли в България. Мирния живот не му е присъщ и още през 1919 г. влиза с чета в Македония, като подновява дейността си в Горна Преспа. Проявява се като много добър командир и с четата си постоянно преминава държавните граници между Гърция, Сърбия и Албания. Активността на неговата чета принуждава правителствата на Гърция и Сърбия да подпишат договор, чрез който жандармерия и армия на едната страна може да влиза на територията на другата, ако преследва български комити. Въпреки това в продължение на три години четата на Илия Дигалов обикаля Западна Македония. До смъртта си войводата непрестанно организира местното население. За назидание, шпионите предали четата на Илия Дигалов са убити от специално изпратена чета, а за войвода на мястото на Дигалов е изпратен преспанеца Петър Ангелов.



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...