Знамена на Македоно-одринското опълчение  

Posted by IllustrationBeloMore in , , , ,

Македоно-одринското опълчение е специална българска военна част, действала по време на Балканската (1912 - 1913) и Междусъюзническата война (1913). То е създадено на 23 септември 1912, в навечерието на Балканската война. Съставено е предимно от доброволци от териториите на Македония и Одринска Тракия (14 670 души), които поради факта, че са наскоро избягали от пределите на Османската империя, не са зачислени в редовната армия.В тази статия ви представяме запазените знамена на частта.

Първа дебърска дружина


Знамето на 1-ва дебърска дружина е изработено в дните на формирането ѝ. Направено е от двоен копринен плат с размери 105x84 сантиметра. Лицевата му страна е с цветовете на българското национално знаме (бяло, зелено и червено), разположени хоризонтално. В средата ѝ с бронзова боя е нарисуван шестоконечен кръст върху полумесец. Над него в полукръг са поставени надписите „1-ВА ДЕБЪРСКА ОПЪЛЧЕНСКА", а под фигурата — „ДРУЖИНА".

Обратната страна е изцяло зелена. В средата е извезан със сърма изправен коронован лъв, стъпил върху две клонки. Над него със златиста бронзова боя е изписан девизът „СЪ НАМИ БОГЪ", а под лъва — „1912 г."

Знамето е обшито с жълти сърмени ресни, а двата външни ъгъла завършват с пискюли. Дървената дръжка на знамето в торния си край завършва с метално короновано лъвче. Под плата на дръжката е прикована метална гривна с надпис „1-ВА ДЕБЪРСКА ОПЪЛЧЕНСКА ДРУЖИНА".

Втора скопска дружина

 Знамето на 2-ра скопска дружина е изработено в Лом през 1905 година за местното македонско дружество. След обявяването на войната ломските доброволци полагат клетва пред знамето си в района на местните казарми. За знаменосец е определен Ангел Генев. В столицата доброволците от Лом са придадени към 7-а кумановска дружина. Изработено от двоен червен копринен плат, знамето е с размери 65x58 см. Бродирано е с жълта сърма. В средата на лицевата му част е извезан осмоконечен кръст, а над него в полукръг — надпис „БОЖЕ, ПАЗИ", а под него — „МАКЕДОНИЯ!". В средата на обратната страна е разположен релефен изправен коронован лъв. Над лъва — девизът „СВОБОДА ИЛИ СМЪРТЬ", а под него — „1-вий мартъ 1905 г. (Отъ ломските гражданки)". Трите външни страни на плата са окантувани с жълт сърмен галун, а на двата външни ъгъла е пришит но един сърмен пискюл.

Към знамето са прикрепени две трицветни ленти с цветовете на държавното знаме, поставени хоризонтално. Дръжката е дървена и в горния си край завършва с осмоконечен кръст, поставен върху сфера. Под плата на дръжката е поставена метална гривна с надпис „2-ра СКОПСКА ДРУЖИНА".


Трета солунска дружина

Знамето на 3-а солунска дружина е направено от двоен червен копринен плат и е с размери 87x88 см. Бродирано е със сърма и разноцветни копринени конци. В средата на лицевата му страна са извезани образите на св. Кирил и Методий в цял ръст. Над тях с жълта сърма е бродирай надпис „СВ. КИР. СВ. МЕТ.". Фигурите на светците са заобиколени с жълт сърмен галун, което оформя икона под формата на правоъгълник. В горния край на плата във вид на дъга — текстът „ТОЗЪ КОЙТО ПАДНЕ ВЪ БОЙ" а в долния му край — „ТОЙ НЕ УМИРА". На обратната страна в средата на плата е бродирано „ПЪРВА//СОЛУНСКА//ОПЪЛЧЕНСКА//ДРУЖИНА.// 1912 г." (впоследствие дружината е номерирана като трета). Трите външни страни на плата на знамето са окантувани с жълт сърмен галун.

Дръжката на знамето е дървена. На нея е прикована метална гривна с надпис „1-ва СОЛУНСКА ОПЪЛЧЕНСКА ДРУЖИНА". Знамето е изработено по инициатива на командира на Солунската дружина ротмистър Димитър Атанасов Думбалаков от неговата сестра Злата Думбалакова-Додова.


Четвърта битолска дружина

Знамето на 4-а битолска дружина е изработено е по време на формирането на опълчението. Авторите му са неизвестни.

Представлява двоен копринен плат с размери 102x100 см. Лицевата му част е както държавното знаме, а обратната е обърната като на война. В средата с жълти конци машинно е бродиран надписът „БИТОЛСКА ОПЪЛЧЕНСКА//1912//ДРУЖИНА", като буквите са със старинна калиграфия. В средата на обратната страна с разноцветни конци е извезан изправен коронован лъв, обърнат към външната стрна на знамето, стъпил върху разкъсан полумесец. От трите страни платът е заобиколен с ресни от жълта сърма. На двата външни ъгъла са пришити сърмени пискюли. Дръжката е дървена. В горния си край завършва с метален шестоконечен кръст с надпис „5 октомври//1912 г.", запоен върху метално кълбо. Под плата е прикована гривна с надпис „4-та БИТОЛСКА ДРУЖИНА”.


Пета одринска дружина

Знамето на 5-а одринска дружина е направено по време на формирането на дружината и представлява двоен червен плат с размери 98x77 см.
В средата на лицевата му страна със сърмени конци е бродиран надпис „ОДРИНСКА//ОПЪЛЧЕНСКА ДРУЖИНА". Вторият ред на надписа е в полукръг. В горните ъгли на плата са изобразени растителни орнаменти, а долу в средата — „1912 г." На обратната страна в средата с блажни бои е нарисуван изправен коронован лъв, с профил наляво, стъпил върху полумесеца и звездата, бродирани със сърма. Около лъва с жълта сърма са бродирани наименования на градове: горе — „Разлогъ", долу — „СЕРЪ", вдясно „Джумая — Неврокопъ", като думите са една над друга по диагонала, вляво — „Одринъ, Мелникъ", разположени по същия начин. Трите външни страни са окантувани със сърмени ресни. Дръжката е дървена и в горния край завършва с метално короновано лъвче, поставено върху метална топка. Под плата на знамето е прикована метална гривна с надпис „5-та ОДРИНСКА ДРУЖИНА". Няма данни кой е работил знамето.


Шеста охридска дружина 

Знамето на 6-а охридска дружина е изработено от единичен копринен плат с размери 170x158 см. Бродирано е с разноцветни копринени конци и е с едно лице. Трицветно — бяла, зелена и червена ивица, разположени хоризонтално. В горния ляв ъгъл на бялото поле е пришито парче плат, на което с разноцветни конци е извезана фигура на жена, която в едната си ръка държи знаме, а върху него с червени букви, контурирани с жълт цвят, е бродирай надпис „Македония". До жената стои лъв с червено знаме, върху което с бели конци е извезан надписът „СВОБОДА//ИЛИ//СМЪРТЪ". Под лъва с черни букви е написано „1902 г.//1903 г.". Под жената също има надпис, бродиран с червени конци: „СЪЕДИНЕНИЕТО//ПРАВИ СИЛАТА." Парчето плат, на което са извезани тези елементи, е с размери 56x77 см.

В дясната половина на знамето отново върху бялата ивица с жълти конци, контурирани със сини, са извезани „M.O.B.N.O./GARY, IND. USA". От трите страни е окантувано с жълти копринени ресни. Дръжката е дървена с прикована под плата метална гривна с надпис „6-та ОХРИДСКА ОПЪЛЧЕНСКА ДРУЖИНА".

Богатството от символи и надписи на знамето показва необикновения му произход и история. Направено е в САЩ, гр. Гери, щат Индиана, и изминава дълъг път, докато дойде във Фонда на НВИМ. Рожба е на българи, участници в Илинденско-Преображенското въстание, емигрирали след неуспеха му в САЩ. Макар да са твърде далеч от родината, те следят със затаен дъх развитието на събитията на Балканите. Когато научават, че България е обявила война на Турция, решават, че техен патриотичен дълг е да участват лично в боевете срещу вековния тиранин. От различни райони на далечната страна към Ню Йорк тръгват групи доброволци. За седем дни прекосяват океана и слизат в Хавър (Англия). Качват се на друг кораб за Хамбург, а от там с влак пристигат в България. След кратък престой в София тръгват на юг, за да догонят опълчението. В Хасково получават оръжие, а в Кърджали се присъединяват към дружините на Македоно-Одринското опълчение. Знаменосец е Алекси Бъчваров.

След разформироването на опълчението знамето е предадено заедно с другите в двореца, а по-късно — във Фонда на НВИМ.


Седма кумановска дружина 

Знамето на 7-а кумановска дружина е изработено в Лом от Мариета Миланези, съпруга на Итало Миланези — участник в Илинденско-Преображенското въстание. Предназначено било за чета в Македония.

Направено е от единичен копринен плат с размери 134x128 см. Рисувано е с блажни бои. На лицевата страна в средата е изобразена жена, окована във вериги, а зад нея — дървета, вероятно гора. Рисунката е обградена с червена рамка. В горния край на плата с бяла боя е написан лозунгът „СИНОВЕ МАКЕДОНЦИ!//ДОЙДЕТЕ ДА СТРОШИМЪ ВЕРИГИТѢ", а в долния край — „НА РОБСТВОТО". На обратната страна на плата личат следи от рисуван коронован лъв, стъпил върху турски знамена. Дръжката е дървена с прикована под плата на знамето метална гривна с надпис „7-а ОПЪЛЧЕНСКА ДРУЖИНА".

След обявяването на войната в Лом започват да се записват доброволци. Те поискват знамето, но госпожа Миланези не го дава, докато не получи разрешение от мъжа си, напуснал града, за да воюва с турците. Това принуждава доброволците да заминат със знамето на Македонското дружество, а след тях Димитър Енчев вървял със знамето на Миланези, дадено му по-късно. В столицата знамето е връчено на сформираната в Кюстендил дружина с пореден номер седем.


Осма костурска дружина 

Знамето на 8-а костурска дружина представлява двоен копринен плат с размери 134x132 см. Двете му лица са трицветни — бели, зелени и червени ивици, поставени хоризонтално. Бродирано с разноцветни конци.

На лицевата му страна е бродиран изправен коронован лъв с профил наляво, а под него — венец от маслинови клонки. В короната на лъва са вградени бели и сини камъчета. Върху бялата ивица под формата на обърната надолу дъга е извезан надписът „КОСТУРСКА ДРУЖИНА//1912". Обратната страна е като лицевата. Дръжката е дървена, като в горния си край завършва с метален осмоконечен кръст. Под плата на знамето е прикована метална гривна с надпис „КОСТУРСКА ДРУЖИНА". Не е известно кой е изработил знамето.

Знамето на Костурската съединена чета, съставена  от доброволческите чети на Македоно-одринското опълчение № 4 с войвода Васил Чекаларов, № 5 на фелдфебел Иван Попов и № 6 на Христо Силянов. Знамето е извезано на червен копринен плат с извезан надпис в горната страна „СВОБОДА ИЛИ СМЪРТЪ!". В по-малко каре две жени (съответно Македония и Тракия) държат българско национално знаме, а под и над тях е извезан надписа „Да живее МАКЕДОНИЯ"

Девета велешка дружина

Знамето на 9-а велешка дружина е изработено в Лозенград и подарено от Димитър Салабашев. Представлява двоен червен копринен плат с размери 114x91 см, бродирано с разноцветни конци на машина. В средата на лицевата му страна е изобразен изправен коронован лъв, обърнат към дръжката, стъпил върху полумесец и звезда. Над фигурата на лъва е поставен надписът „СВОБОДА НА ОДРИНСКО И МАКЕДОНИЯ". По краищата знамето е обградено с бродиран стилизиран растителен орнамент, а в четирите ъгъла е поставен вензел „С.Б.С.". В долния десен ъгъл с дребен шрифт е поставен дарителски надпис „Подарено от Д. Салабашевъ. Лозенградъ". На обратната страна в средата със стилизирани букви е извезан надпис „ДОЛНОТРАКИЙСКИ//ЛЕГИОНЪ//1453-1912 г./". От трите страни платът е окантуван с жълти сърмени ресни, а на двата му външни ъгъла са пришити пискюли от сърма. На прикрепен към върха на дръжката сърмен шнур е поставен темляк.

Дръжката е дървена с прикована метална гривна с надпис „9-а ВЕЛЕШКА ДРУЖИНА".


Десета прилепска дружина

Десета прилепска дружина има две знамена, първото от тях е съшито от двоен копринен плат с едно лице и размери 104x73 см. Трицветно, с хоризонтално разположени ивици. В средата с жълти конци на машина е бродирай текст „ПЛЕВ. ОКОЛ. ЗИДАРО-ДЪРВОД. СДРУЖЕНИЕ//ЕДИНСТВО//", като първият ред е във формата на дъга. Под надписа са пришити две елипсовидни рисунки с маслени бои. Вляво е изобразен св. Тома, полуфигура, който в едната си ръка държи свитък. Вдясно — композиция с много елементи. В средата ѝ със златиста бронзова боя е нарисуван кръст, поставен върху хералдически щит с три хоризонтални ивици (бяла, зелена и червена) и емблемата кръстосани пергел и триъгълник. От двете страни на кръста са изправени короновани лъвове, които държат държавното знаме на България. Лъвовете и кръстът са поставени върху две стиснати ръце. И двете рисунки са заобиколени с рамка от златиста бронзова боя.

Второто знаме представлява двоен копринен плат с размери 114x101 см. Лицевата му страна е направена от 4 еднакви триъгълника — два червени долу и горе и два зелени — ляв и десен, които образуват кръст. Бродирано е със сърмени конци. В средата е извезан изправен коронован лъв с профил наляво, а около него — венец от цветя и житни класове. В ъглите са поставени по два кръстосани ножа, заобиколени с венец от цветя, а над венеца — корона. В горния край на плата е написано: „НАПРЕДЪ, БРАТИЯ//СВОБОДА ИЛИ СМЪРТЬ", а под надписа — корона. В долния край на плата е бродирано: „НА ВАРНЕНСКАТА МАКЕДОНСКА ДРУЖ" Вляво, успоредно на дръж¬ката — „Завещана от Варненското хлебарско//съсловие", а вдясно — „1-и СЕПТЕМВРИЙ 1901 г". Обратната страна е като лицевата.

От всички страни-платът е заобиколен с трицветен шнур, като на двата външни ъгъла е пришит по един пискюл, направен от сърма и конци.

Единадесета серска дружина

Главното знаме на Македоно-одринското опълчение е знамето на 11-а серска дружина, което е дар от българската царица Елеонора и е изработено по проект на известния художник Иван Мърквичка. Председателят на Изпълнителния комитет на Македоно-одринските братства д-р Полихрон Нейчев предлага царицата да сложи своя вензел върху това знаме. Лично тя на 28 октомври 1912 година връчва в Пловдив знамето на командира на 3-а бригада подполковник Александър Протогеров. Пред осветеното знаме полагат клетва опълченците.

Знамето е двоен копринен плат с две лица с размери 139x139. От едната страна в центъра има икона на светите братя Кирил и Методий. От нея към ъглите вървят четири трапеца, които образуват кръст, наподобяващ ордена „За храброст“. В четирите ъгъла на знамето са поставени червено и бяло парче плат. Освен това са апликирани кръгли парчета плат, които са бродирани, както следва: горе вляво е вензелът на царица Елеонора „Е“, вдясно — шестоконечен кръст, долу вляво — монограмът на Македоно-одринското опълчение, а вдясно долу — изправен коронован лъв.

В левия край на знамето успоредно на дръжката е извезано „5.Х.1912“ — датата на публикуването на Манифеста за обявяване на война на Турция. Вдясно от иконата е надписът „С. Т. ЬI КИРИЛЪ“, а вляво — „С. Т. ЬI МЕТОДИЙ".

Знамето на 11-а серска дружина е единственото развявано по време на боевете. На 15 ноември 1912 година със сведени глави пред знамето преминават офицерите и войниците от пленения корпус на Мехмед Явер паша. Пред същото знаме полагат клетва новосформираните 13-а, 14-а и 15-а македоно-одринска дружина.

Петнадесета щипска дружина



Знамето на 15-а щипска дружина представлява двоен червен копринен плат с размери 120x99 см. На средата на лицевата му страна с машинен шев е бродиран изправен коронован лъв, обърнат към дръжката.
Около фигурата е извезан венец от лаврови клонки. В ъглите на знамето е поставен вензел, наподобяващ буквата „Ф" (на цар Фердинанд I). Вляво, успоредно на дръжката, е бродиран надписът „СЪ НАМИ БОГЪ".
Обратната страна е като лицевата с тази разлика, че около лъва са очертани контурите на знака на ордена „За храброст". От трите страни знамето е заобиколено (окантувано) с галун от жълта сърма и ивица от равнобедрени триъгълници с бял, зелен и червен цвят. На двата външни ъгъла са поставени по един сърмен пискюл. На дървената дръжка е прикована метална гривна с надпис „Щипска дружина".


Загубени знамена

Изгубени са засега за българската бойна история знамената на 12-а лозенградска,13-а кукушка и 14-а воденска дружина, както и на Първа „Арменска“ рота на 12-та Лозенградската дружина.


Τα Λάβαρα της εξέγερσης του Ιλίντεν  

Posted by IllustrationBeloMore in , , , , , , , ,

“Λέλε,Ιάνο, λέλε μίλα κέρκο,
βέσντεν σέντις να γκεργκέφο, Ιάνο
ι σι βέζιζ ζνάμε Μακεντόνσκο,
νάντπις πίσες “Σμάρτ ίλι σβομπόντα”.
Κόμου κε γκο πονταρούβας, Ιάνο?
-Ντάρ γκο ντάβαμ, μόια μίλα μάικο,
ντάρ ζα Μακεντόνσκιτε κομίτι,
στο μι σέτατ πούστιτε πλανίνι...”
                                   Παραδοσιακό τραγούδι


Η τσέτα της Οχρίδας του Πέταρ Τσαούλεφ με το Λάβαρο
της οργάνωσης (παρακάτω σε πλήρη ανάλυση)
Το 1903 ξέσπασε η εξέγερση του Ιλίντεν. Η Εσωτερική Μακεδόνο-Αδριανουπολίτικη Επαναστατική Οργάνωση (ΕΜΑΕΟ) σχηματίζει στρατό από ένοπλες επαναστατικές τσέτες. Στις μάχες που ακολούθησαν αυτές έδειξαν ότι είναι αρκετά δυνατές, καλά προετοιμασμένες και με υψηλό μαχητικό πνεύμα έτσι ώστε να αντιμετωπίσουν με επιτυχία τον στρατό του αιώνιου εχθρού τους, την Οθωμανική Αυτοκρατορία. Τα επαναστατικά Λάβαρα (Σημαίες) φέρουν τα παραδοσιακά σύμβολα – τον λέοντα όρθιο στα πίσω πόδια που συμβολίζει την Πατρίδα, Σταυρό -σύμβολο της Πίστης, νεαρή γυναίκα, κυματίζοντας την Βουλγαρική Σημαία – σύμβολο του υπερήφανου πνεύματος του λαού. Συχνά απεικονίζονται Τουρκικές Σημαίες καταπατημένες, συμβολίζοντας τους σκλαβωμένους που αποτινάζουν πια από πάνω τους τα σύμβολα της Οθωμανικής Αυτοκρατορίας.

Στα Λάβαρα έχει γραφτεί “Σβομπόντα ίλι Σμάρτ – Ελευθερία ή Θάνατος” το σύνθημα που καθοδηγεί την ηρωική αποστολή των εξεγερμένων.
Τα Λάβαρα είναι Ιερά, αυτά αγιάστηκαν σε εκκλησιαστικές Λειτουργίες, που φυλάσσονται με τίμημα την ανθρώπινη ζωή, εμψυχώνουν, ανυψώνουν το μαχητικό πνεύμα, υπενθυμίζουν τον όρκο για αυτοθυσία που δόθηκε μπροστά τους, ισότιμα με τον Σταυρό και το Ευαγγέλιο. Η επιλογή του προσώπου που θα ράψει και θα κεντήσει το Λάβαρο, είναι θέμα τιμής. Πιο συχνά το πρόσωπο αυτό είναι δασκάλες ή πιο ικανά κορίτσια από επιφανείς οικογένειες, μυημένες στο επαναστατικό κίνημα. Αυτό το φτιάχνουν με πλήρη μυστικότητα σε διάρκεια μηνών και μερικές φορές παραδίδεται στην τσέτα λίγο πριν κάποια μεγάλη μάχη. Συνήθως το ύφασμα είναι βαρύ μετάξι, κεντημένο με χρυσή κλωστή, στολισμένο με κρόσσια και φούντες. 
Στις τσέτες της οργάνωσης υπάρχουν Σημαιοφόροι που έχουν και σωματοφύλακες, καθώς αυστηροί κανόνες στις τσέτες προβλέπουν αυστηρές τιμωρίες για τα μέλη στις τσέτες , ακόμα και για τους βοεβόδες, οι οποίοι θα επέτρεπαν να πέσει το Λάβαρο στα χέρια του εχθρού. 
Δυστυχώς μεγάλο μέρος από τα Λάβαρα της εξέγερσης του Ιλίντεν καταστράφηκαν και δεν διατηρήθηκαν μέχρι τις μέρες μας. Τα περισσότερα από τα διασωθέντα φυλάσσονται σε μουσεία στην Βουλγαρία, λίγα δε στην Φύρομ. Η τύχη του Λάβαρου της τσέτας της Ζαγορίτσανης είναι ίσως η πιο τραγική. Διασώζονταν ως το 1941 στην Βουλγαρία και στην συνέχεια μεταφέρθηκε από Καστοριανούς πίσω στην Ζαγορίτσανη. Σε μια αιφνιδιαστική επίθεση Ελλήνων στρατιωτών στο σπίτι όπου φυλάσσονταν το Λάβαρο τυλίχθηκε στις φλόγες. Για να μην πέσει το Λάβαρο στα χέρια των εχθρών, η οικοδέσποινα πέφτει στην φωτιά, εν πλήρη γνώση ότι θα καεί ζωντανή μαζί με το Ιερό σύμβολο.

Εδώ σας παρουσιάζουμε τα ονομαστά Λάβαρα από την εξέγερση του Ιλίντεν, που ξέσπασε σταδιακά σε ολόκληρη σχεδόν την Μακεδονία, σε περιοχή την Ροδόπης και σχεδόν μέχρι τα τείχη της Κωνσταντινούπολης, δηλαδή στην περιοχή της Αδριανούπολης (Ανατολική Θράκη).

             Επαναστατική περιοχή Μπίτολας (Μοναστηρίου)


Λάβαρο του Κεντρικού αρχηγείου της επαναστατικής περιφέρειας Μπίτολα (Μοναστήρι)

Λάβαρο της επαναστατικής περιοχής Ντεμίρ Χισάρ (μπροστά και πίσω)

Λάβαρο (ανακατασκευή) της 3 ης ομάδας της επαναστατικής περιοχής του Κρούσεβο με ηγέτη τον Πίτου Γκουλί
Γραμματόσημο με το ίδιο Λάβαρο


Το Λάβαρο της τσέτας από την Ζαγκορίτσανη (Βασιλειάδα), επαναστατική περιοχή Καστοριάς


Λάβαρο της επαναστατικής περιοχής Στρούγκας (μπροστινή όψη)


Λάβαρο της επαναστατικής περιοχής Στρούγκας (πίσω όψη)

 

Λάβαρο της επαναστατικής περιοχής Οχρίδας (μπροστινή όψη)

 Λάβαρο της επαναστατικής περιοχής Οχρίδας (πίσω όψη)

        Επαναστατική περιοχή Σκοπίων και Αδριανούπολης


Λάβαρο της τσέτας του Κουμάνοβο, περιφέρεια Σκοπίων


Λάβαρο (μπροστά και πίσω όψη) από το Κράτοβο, περιφέρεια Σκοπίων


Λάβαρο (μπροστά όψη) της περιοχής Αχατσελεμπί-Σκέτσαν (Σμόλιαν-Ξάνθη)


Λάβαρο (πίσω όψη) της περιοχής Αχατσελεμπί-Σκέτσαν (Σμόλιαν-Ξάνθη)

Λάβαρο της τσέτας από το Ζαμπέρνοβο, περιφέρεια Αδριανούπολης


Λάβαρο της επαναστατικής περιοχής του Λόζενγκραντ

Знамената на Илинденско-Преображенското въстание  

Posted by IllustrationBeloMore in , , , , , , , ,

"Леле, Яно, леле мила керко,
весден седиш на гергефо, Яно
и си везиш знаме македонско,
надпис пишеш "Смърт или свобода".
Кому ке го подаруваш, Яно?
- Дар го давам, моя мила майко,
дар за македонските комити,
що ми шетат пустине планини..."


                                  народна песен

Охридската чета на Петър Чаулев с
организационното знаме (по-надолу в цял размер)
През 1903 година избухва Илинденско-Преображенското въстание. Вътрешната македоно-одринска революционна организация сформира армия от въоръжени въстанически чети. В последвалите боеве те показват, че са достатъчно силни, добре подготвени и с висок боен дух, за да се противопоставят успешно на армията на вековния си враг - Османската империя. Бойните знамена на организацията носят традиционните символи - изправен на задните си крака лъв, символизиращ Отечеството, кръст - символ на Вярата, млада жена, вееща българско знаме - символ на гордия дух на народа. Често са изобразени и стъпкани турски знамена, изобразяващи потъпканите и отхвърлени вече символи на Османската империя.

 На знамената е изписано "Свобода или смърт" - веруюто, което ръководи героичната кауза на въстаниците.

Знамената са светиня, осветени в църковен ритуал, пазени с цената на човешки живот, вдъхващи кураж, повдигащи бойния дух, напомнящи за дадената клетва за саможертва пред тях, наравно с кръста и светото евангелие. Избора на личност, която да ушие и избродира бойното знаме е въпрос на чест. Най-често това са учителки или сръчни девойки от видни родове, посветени в революционното движение.  То е изработвано в пълна тайна в продължение на месеци и понякога е предавано в четата непосредствено преди важно сражение. Обикновено плата е от тежка коприна, извезана със сърма, украсена с ресни или пискюли.

В организационните чети са предвидени хора знаменосци с телохранители, като специалните четнически устави предвиждат сурови наказания за четниците и дори на войводите, които са оставили знамето им да бъде пленено.

За съжаление голяма част от знамената на  Илинденско-Преображенското въстание са унищожени и не са се запазили до наши дни. Повечето от оцелелите се пазят в музеи в България, по-малко в Република Македония. Съдбата на знамето на Загоричанската чета е може би най-трагичната. Съхранявано до 1941 година в България, след това е пренесенo обратно от костурчани в Загоричани. При изненадващо нападение на гръцки военни къщата, в която се съхранява знамето пламва в огън. За да не бъде пленено знамето, домакинята се хвърля в пожара с ясното съзнание, че ще изгори жива заедно със светинята.

Тук ви представяме известните ни знамена от Илинденско-Преображенското въстание, постепенно избухнало в почти цяла Македония, района на Родопите, та чак под стените на Цариград, т.е. в Одринска Тракия.

Битолски революционен окръг

 Знаме на Главния щаб на Битолския революционен окръг

 Знаме на Демирхисарския революционен район (лице и гръб)

Знамето (възстановка) на трети отряд в Крушевски революционен район, предвождан от Пито Гули

Пощенска картичка със същото знаме

Знамето на четата от Загоричани, Костурски революционен район

Знаме на Стружкия революционен район (предна страна)

Знаме на Стружкия революционен район (задна страна)


 
Знаме на Охридския революционен район (предна страна)

 Знаме на Охридския революционен район (задна страна)

Скопски и Одрински революционен окръг

 Знаме на Кумановската чета, Скопски окръг



 Знаме (лицева и задна страна) на Кратовското знаме, Скопски окръг

Знаме (предна страна) на  Ахъчелебийско-Скечански (Смолян-Ксанти) район

 Знаме (задна страна) на  Ахъчелебийско-Скечански (Смолян-Ксанти) район


Знаме на четата от Заберново, Одрински окръг
 
Знаме на Лозенградски революционен район

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...