Пейзаново в спомени и песни  

Posted by IllustrationBeloMore in , , , , , ,

Над входа на църквата "Свети Георги" старата икона с
български надписи е изкъртена от мястото си и подменена.
Идилични бяха отношенията между съгражданите на Козма Пречистански и селяните от най-близкото българско село до крепостните стени на Солун, Киречкьой. Киречкьойските селяни пък носеха на дебърските майстори вар. Виждам и днес пред очите си как дебрани, които тогава пристройваха част от една училищна сграда, всеки ден разговаряха с гиздаво пременените киречкьойлийски селяни. Едните, дошли от албанските планини, другите – открай солунската крепост, говореха помежду си с техните толкова интересни наречия, с характерните им носовки ен и он. Само че киречкьойлии, свикнали на мекия солунски говор, често не можеха тъй бърже да схванат твърдото произношение на дебърския диалект: р о к а (ръка), к о д е (къде). Подиграваха им се. Подигравките вървяха взаимно и с шеги... А за Киречкьой имаше защо да се полагат грижи. Това село бе някак най-царственото българско село от околностите на Солун. Носията на жителите му бе една от най-гиздавите носии от околните села на града. Самите селяни на това село бяха снажни, красиви хора – същи боляри. Жените им – умни, добри домакини, чистотници. Децата им – истински приказни деца, толкова бяха те красиви и мили, пъпнали, както сме ги виждали, по околните лозя на кичестото планинско крайсолунско село.

* Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора, Изд. на Отечествения фронт, София, 1985

През летото на 1874 година дойде учителят Христо Захариев, родом от Т. Пазарджик, в селото Киречкьой, наричано от народа със старото му име Варово, за да отвори тук българско училище. Веднага разбрах и одобрих родолюбивата му цел.
Близу до самата селска църква ние наехме една стая за училище, която не побираше повече от 20—30 ученика. Спомням си, че в един неделен ден, на излизане от църква, всички богомолци назлезоха в новопровъзгласеното вече българско училище, и многото народ не можа да се побере там, та мнозина останаха на двора. Тогава учителя Христо Захариев застана пред събраното множество, каза няколко благи думи и ги помоли да подкрепят делото ни като изпращат децата си в българското училище, защото са българи та децата им ще се учат на разбран майчин език. Събраните единодушно поблагодариха на учителя за грижите му и обещаха подкрепата си.

* Спомен от Иван Апостоловски (Македонски преглед. Год. V, кн. 3. 1929)

От 1905 г. започнаха да действуват и гръцки чети. Турските власти се зарадваха, че гяурите сами помежду си се избиваха, и винаги се преструваха, че не могат да заловят гръцките андарти и дори, че и не знаят за техното съществуване. Поради това гъркоманите не смееха да напускат гръцката църква. По некои селища те се примириха със своето положение и, подкупени с всекакви облаги от гръцка, а понекога и от турска страна, станаха върли гъркомани и свирепи врагове на своя български род. Като пример за начало на такава промена в настроението аз си спомням големото и богато село Киречкьой, на един час растояние от Солун.

Женска носия от Пейзаново в 1930 година.
Миниатюра на Николас Сперлинг.
Когато аз дойдох там на разходка на кон през летото на 1904 г., жителите учтиво ме канеха и друг път на гости.

През 1906 г., когато аз пак посетих Киречкьой и минавайки по улицата на кон покрай некоя група жители ги приветствувах с „добър ден”, те навъсено и мрачно ми отговаряха: „калимера, кирие”. Тоя пример далеч не е единствен. Особено големи успехи гръцката пропаганда спечели в Лагодинско, и там аз имах много случаи да наблюдавам различни степени на погърчването — от тероризирани българи, които само от страх се признаваха за гърци, станали вече върли гъркомани и врагове на българщината.

* Сурин. Н. Погърчването на българите в Лъгадинско. Спомени от Македония

Димка мома, таму върват кираджии,
кираджии разлукчанье:
- Помож Богу, Димка мома!
- Дай Бог добро, кираджии!
- Да то дадме пуловинта от виното,
да ни даеш пуловинта от платното!
- Не ви сакам пуловинта от виното,
тук ви сакам тоя момче,
де ви тера седум конье,
седум конье, осум мъски!
- То й и армасано, Димка мома!
- Ако й и армасано, арно добро, да си оди;
ако не й, да му пукнат седум конье,
седум конье, осум мъски!

Киречкьой, Солунско - Гърция; хороводна (Шапкарев 3, № 1133).

* Моллов, Тодор. Мома и винари/кираджии, http://liternet.bg

This entry was posted on неделя, декември 16, 2012 at неделя, декември 16, 2012 and is filed under , , , , , , . You can follow any responses to this entry through the comments feed .

0 коментара

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...