Беломорските кули на времето (част 1)  

Posted by IllustrationBeloMore in , , , ,



„Със селски труд съзида се този стълб за звънарница, за да зове благочестивите към Бога,
юни 19 1872г.“

Габрово, България
Окончателното завладяване на Балканския полуостров от Османската империя през 15 век съвпада с началото на Ренесанса в градовете на днешна Италия. Изтеглянето на Османската граница към централна Европа осигурява пълната и необезпокоявана власт на Султана в новите земи, което постепенно води до относително възстановяването на  живота на християнското население в империята. Икономическите реалности значително се променят, стари търговски центрове западат, но на тяхно място се развиват нови, а градовете в Османската империя, които са своеобразните икономически центрове заживяват нов живот. Цялостно се променя и архитектурата в тях. Пътешествениците от Западна Европа от XV-XVIII  в Турция констатират най-общо следните промени: заради сигурността на Османските владения средновековните крепости и фортификации губят значение и постепенно изчезват от ландшафта на османските градове, търговията се съсредоточава в градовете като централните им части, така наречените чаршии придобиват особености, непознати на западните общества: безистени, конаци, малки дюкяни, а най-значително преобладават в градската среда минаретата на новопостроените джамии или на достроени такива към старите християнски църкви, също преустроени в джамии.
Битоля, Република Македония
Важна заемка на Османската империя от Западния свят и основна част от градската архитектура обаче стават часовниковите кули (тур. Сахат куле). Към 16 век търговските републики като Генуа и Венеция имат все още силно влияние в Средиземноморието и значително на Балканите. По море и чрез свободни търговски градове като Рагуза (Дубровник) освен търговия се осъщестява и сериозен културен обмен, като едни от най-видимите черти за това са архитектурните заемки от Запада. Отмерването на времето придобива и все по-важно значение, както с развитието на гърговията, така и по отношение на спазването на религиозните практики – мюсюлманската и християнската в манастирите,  но примитивното  техническо положение не позволяват масовото използване на часовници. Такива кули вече съществуват в манастирите Рилски, Бачковски и Зографски.

Издигани първоначално към пътните станции, впоследствие часовниковите кули заемат авторитетно място в градската чаршия на по-големите градове в империята, както и в някои от големите села. По отношение на архитектурния стил, той като цяло се отличава със строга линия, често наподобяваща отбранително съоръжение, на места са преустроени запазени крепостни кули. В материалите за градежа често се съчетава камък и дърво. Всички се отличават с височина, видима от голямо разстояние, която обаче е трябвало да бъде ненадвишаваща височината на минаретата. В задълбочения труд по темата  на проф. д-р арх. Н. Тулешков четем: „За българското етническо землище  периода се характеризира най-общо казано с две архитектурни линии – масовата на продължаване на формообразуванията установили се през ХVІІ - ХVІІІ век (Велес, Ракитово, Струга, Банско, Лерин, Сливен, Горно Броди, Охрид, Карлово), включително и за някои кули датиращи чак от края на ХІХ - началото на ХХ век (Воден /дн. Едеса/, ок 1899).“
Хасково, България
В периода 18-19 век часовниковите кули вече са често явление, като много от тях са построени върху основите на по-стари такива, разрушени във времето. „Такива съществуващи от 17 век са 13, като към тях могат да се добавят още около десет – Битоля (преди 1630), Енидже Вардар (1667/8), Гостивар (1683), Куманово (ХVІІ век), Тетово (ХVІІ век) и др.“(бел. проф. Тулешков).

Енидже Вардар, Гърция
След средата на 18 век в часовниковите кули се вгражда часовников циферблат,  който преди това се е срещал рядко. Прочути майстори на часовникови механизми са били братя Димкови от будното българско село Горно Броди, Серско. Пак през този период настъпва и промяна в архитектурния вид на часовниковите кули. Към края на 19 и началото на 20 век в Османската империя започва повсеместен градеж на часовникови кули, дори и в азиатските територии, където до този момент такива почти не е имало.

Пак според проучванията на проф. Тулешков „Нови Часовникови кули се строят и из неосвободените земи – Воден (дн. Едеса, 1899), Негуш (дн. Науса, 1895), Одрин (дн. Едирне, 1894), Драма (кр. на ХІХ век), Гюмюрджина (дн. Комотини, 1884) и пр. Върху части от средновековни крепостни кули пък стъпват часовниковите в Драма, Одрин и др.“
Повратностите на времето, войните, природните бедствия са унищожили не малка част от това наследство, но въпреки това в началото на 21 век в България днес са налице около 30 часовникови кули, в Република Македония са запазени над 10. В няколко публикации  ще се опитаме да съберем каменните стражи на времето в Беломорието.

This entry was posted on сряда, октомври 17, 2012 at сряда, октомври 17, 2012 and is filed under , , , , . You can follow any responses to this entry through the comments feed .

0 коментара

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...