110 години от смъртта на Дине Абдураманов  

Posted by IllustrationBeloMore in , , , ,

Дине Абдураманов, Абдурамана или Обдурмано (неясно дали е собствено име или прякор) е един от най-ярките примери за саможертва в македонското освободително движение. Дине се присъединява към Вътрешната македоно-одринска революционна организация през 1896 година, когато тя едва прохожда в района, и оглавява местния революционен комитет. Способностите му и отдадеността на революционното движение са безспорни. Заедно със Стефан Настев от Церово, Пандил Шишков от Екши Су и Лазар Бицанов от Зелениче организира мрежа за закупуване и пренос на оръжие за целите на Организацията. Оръжието се натоварвало на кола с двойно дъно, а ръководителя на битолския революционен окръг Георги Попхристов свидетелства, че Дине Абдураманов самоотвержено е карал товарите сам до Битоля. През 1900 година Дине минава в нелегалност и става подвойвода в четата на Марко Лерински, като в продължение на 2 години го следва неотлъчно. Неотлъчно ще го последва и в смъртта, когато на 13 юни 1902 година четата е предадена в родното му село Пътеле. Марко Лерински загива от куршум на турски войник, a за да не бъде обкръжена четата се разпръсква и бяга от селото. Дине Абдураманов остава до мъртвия си войвода и се барикадира в собствената си къща. Честата му стрелба не оставя турците да се приближат близо до къщата, но аскерите се възплзват от това, че пленяват роднините на Дине. Турците ги пращат пред себе си, с надеждата, че Дине Абдураманов няма да стреля по своите, което обаче той прави. Скоро след това, когато привършва патроните, Дине Абдураманов излиза на улицата, въоръжен само с ятаган и напада стъписаните аскери. На улицата, също като войводата си, Дине намира смъртта многократно прострелян от пушките на враговете. Самоотвержените действия на Дине Абдураманов бързо се разчуват и в печата в Свободна България по това време той е даван за един от най-ярките примери за борбеността на населението в Македония. Христо Силянов пише за битката на Дине Абдураманов с аскера като „един от най-редките подвизи в македонската освободителна борба и изобщо в историята на революциите.“

This entry was posted on петък, септември 28, 2012 at петък, септември 28, 2012 and is filed under , , , , . You can follow any responses to this entry through the comments feed .

0 коментара

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...