110 години от смъртта на героят Марко Лерински  

Posted by IllustrationBeloMore in , , , , ,

Георги Иванов Гюров, по-добре познат като Марко Лерински, а също и Георги Геройски, е първият войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Битолския революционен окръг. Роден е в тракийското градче Котел, България,  през 1862 година, като по-късно се включва в Македонското освободително движение. Преди пристигането му в Леринско областта се обикаля само от хайдушки (харамийски или клефтски) чети. Те се появяват десетилетия преди създаването на революционната организация, но заради лошо въоръжение, не доброто тактическо и военно обучение и преди всичко заради слабата си дисциплина - непостоянство, ограбване на християнското население, разгулен живот и пиянство, тези чети са обречени на изчезване. Марко Лерински е изпратен лично от Гоце Делчев в района през 1900 година. Тъй като и двамата имат военно образование, получено в офицерски школи в България, те определят новите правила за четите в Западна Македония: строга дисциплина в четата и приемане на заповедите от легалните ръководители на окръжния революционен комитет. Но промените не се харесват на някои от старите харамии като Коте Христов от Руля, който отказва да спазва разписаните правила и се завръща в родния си край като обикновен разбойник. Мнозинството обаче избират пътя на организираното революционно движение. Четата на Марко Лерински се превръща в своеобразна школа за войводи, като неговите четници са Митре Влаха от Кономлади, Дине Клюсов от Екши Су, Дине Абдураманов от Пътеле, Атанас Кършаков от Косинец, Никола Андреев от Мокрени, Стефан Ролев от Върбени, Дедо Кольо Добровенски и много други. Изброените имена сами по себе си са достатъчно доказателство за плодотворната работа на Марко Лерински, който умира през 1902 година в Пътеле, но духом продължава да живее с подвизите на своите ученици.

Улица в село Пътеле

По повод смъртта му вестникът на ВМОРО „Революционен лист“, раздаван между четниците в Македония, излиза със следната статия:
Жребието му се падна на Леринско. Тоя край, както и целият Битолски вилает по това време представляваше девствена, още неначета, почва. Както и по-горе казах, Марко немаше особени таланти. Организаторски способности дотогава не бе проявявал, нито пък имаше пред себе си образци, които му биха послужили като ръководно начало. При все това подир неколко месеца той бе успел да надвие всички непреодолими спънки, и повереният му район, както и неговата чета представляваха нещо образцово. Районът му се посочваше като прототип на организиран район, а четата му се обърна в „четна школа”, която е дала организатори и войводи почти на всички битолски райони. Макед[оно]-одринското освободително дело брои само неколцина дейци в своите редове, които са достигнали пред очите на масата висотата на Марко. Името му се разнасяше като легенда от уста на уста, сам той бе некакъв дух - месия, когото прогледналият поробен народ боготвореше и в чиито проповеди верваше, тъй както верваше в Христа.
След две години непрекъснати, свърхчовешки просто усилия той вече виждаше след себе си една сграда от нищо несъкрушима. Отде се зе тази невероятна сила у тоя прост, тъмен унтерофицер? Наглед у него липсваше много, за да се повдигне толкова над своите другари и съратници по идея. В същност обаче у него имаше всичко, което създава херои на велики дела, създатели на епохи, водители и кумири на народните маси. У него немаше онази заразителна и постоянна веселост на Делчева, но имаше Делчевата вера в себе си и в народа. Марко не обладаваше своеобразния философски поглед на Попето върху нещата, но имаше неговото упорство, неговата челичена воля и стихийната страст да се бори и да побеждава и най-непреодолимите препятствия. У Марко немаше възторжения лиризм на терорист, който окриляваше Кръстю Асенова, но имаше Кръстювата нечовешка физическа сила и не беше по-малко от него кръвник и безпощаден, когато това му се налагаше.
Марко загина в с. Пътеле (Леринско) съвсем не тъй както той мечтаеше - без да дочака края. И може-би по-добре... Македонският роб от Пелистер до Воден и от Мориховските планини до Костур нема да забрави човека-великан, който пръв възкреси в него верата, за да може да прави чудеса - той никога нема да забрави Марко войвода.

Не по-малко показателни са думите на Георги Попхристов от Кърстоар, Битолско, който е легалният ръководител на Битолския окръг в началото на 20 век. Той пише за войводата:

Марко Лерински остана с четата през зимата в Костурско и Леринско. В тези околии, особено в последната, имаше по-добри условия и Марко намери там по-добър прием и се задържа дълго време. Той там работи предано до края на живота си и остави скъпи и незабравими спомени между населението.


This entry was posted on четвъртък, септември 20, 2012 at четвъртък, септември 20, 2012 and is filed under , , , , , . You can follow any responses to this entry through the comments feed .

0 коментара

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...