Гумендженци  

Posted by IllustrationBeloMore in , , , , , ,


Гумендже като център на българската просвета и революционно дело става родно място на десетки заслужили македонски българи. Ако се прибавят и родените в околните села, тогава става ясно защо до края на Балканските войни в тази област българското влияние е неимоверно силно. Сред най-видните български фамилии от града са Батанджиеви, Чакови и Шалдеви и други.

Христо Батанджиев
Христо Батанджиеве един от шестимата основатели на БМОРК (ВМОРО) през 1893 година. Получава солидно образование и е възпитан в силно българско патриотично чувство от баща си Иван Батанджиев, който е български свещеник в Гумендже и член на църковната община. Между 1888-1911 година Христо Батанджиев е учител в Солунската българска община и същевременно изпълнява секретарска длъжност в българската митрополия в Солун. След младотурската революция се занимава и с политика, като е член на Съюза на българските конституционни клубове. След началото на Междусъюзническата война Христо Батанджиев, архимандрид Евлогий и много други български активисти са арестувани от гръцките власти и качени на кораб в Бяло море. Хр. Батанджиев заедно с българския архимандрит Евлогий е трябвало да бъдат стоварени на остров Трикери, където намират смъртта си много българи (войници и цивилно население). Заедно с него на кораба е имало още около 75 души българи от Гумендже. Батанджиев и архимандрит Евлогий са изхвърлени в морето от гръцките войници, които започнали да стрелят по тях, докато ги убият и потънат. Така завършил живота на този бележит българин, пред когото ние, днешните българи, трябва да сведем глави и да не забравяме подвига на първите създатели на българската Вътрешна македоно-одринска революционна организация.Д-р Христо Татарчев го описва така: "Христо Батанджиев бе тих; хитър и практичен ум. Той можеше умело да използва средата за каузата ни като секретар на Солунската църковна община... "

Михаил Чаков
Михаил Чаков (1870-1938), Ичко Бойчев (1882-1960) и Константин Дзеков (1870-1919) са видни дейци на българското освободително движение в Македония. Михаил Чаков става четник във Воденско още през 1897 година, между 1901-1904 година е главен (околийски и районен) войвода в Петричко, Серско и Драмско, където участва в прословутото Илинденско въстание. Продължава да води чета до Младотурската революция от 1908 година, след това участва в Балканските войни, а през Първата световна война е офицер от българската армия. Той е близък приятел на Гоце Делчев и организира пренасянето на костите му в България. Ичко Бойчев първо става четник при прословутия Апостол войвода,  а след това действа в Серско, където става много близък с Яне Сандански. През Балканската война води чета в авангарда на българската Седма Рилска дивизия, която тържествено влиза в Солун, след тежки боеве с турските войски по поречието на река Струма. Константин Дзеков е от главните войводи в Кожух планина между Гевгели и Гумендже по време на Балканските войни, освен това издава вестника „Автономна Македония”, издаван на български и английски и в подкрепа на българските претенции за цяла Македония.

Ичко Бойчев
За историята на град Гумендже, църковните и революционните борби в околността нямаше да знаем толкова много, ако всичко това не беше записвано в продължение на дълги години от един човек. Това е революционерът, историкът, издателят на вестници и списания на македонска тематика Христо Шалдев (1876-1962). Той е достоен представител на гумендженската фамилия Шалдеви, на които всъщност дължим будността и силната българщина на местното население. Дядо му Ристо Шалдев е борец за създаването на независима българска Екзархия, заради което по клевети от гърци и гъркомани, често е затварят в турските затвори. Христо Шалдев първо е изпратен да учи в духовно училище в Истанбул, където по-късно създава революционна библиотека от забранени от турската власт български книги. Това са революционните творби на Христо Ботев, Иван Вазов, Любен Каравелов и други, които са апостолите на освободителното движение, довело до Освобождението на България през 1878 година. През 1899 година се премества да учи в Санкт Петербург, където по ирония на съдбата се среща с първите македонисти, проводници на идеята че македонското славянско население не е българско. Христо Шалдев се изказва негативно за тях и ги определя като агенти на Сърбия и Русия. Участва като четник в Илинденското въстание, а след това започва активно да се занимава с публицистична дейност, като същевременно съвместява учителската дейност във Вардарска Македония и застава начело на революционния комитет в Скопие. След войните се установява завинаги в България, където е сред създателите на Илинденската организация и сред издателите на списание Илюстрация Илинден. 


В публикациите си Илюстрация Бело море, често се позоваваме именно на изданията на Илинденската организация и особено на списание Илюстрация Илинден, тъй като издателската им дейност продължава около 30 години, като в стотици научни трудове са описани революционното дело в Македония, духовната и църковната борба , народните обичаи, фолклора и песните на македонските българи и преди всичко трагедията на техните наследници,  прокудени от родните си места и с  насилствено  прекъснати връзките с техните роднини, останали да живеят извън България. Ето какво мисли и един от представителите на рода Шалдеви, който днес живее в Австралия:


This entry was posted on сряда, април 25, 2012 at сряда, април 25, 2012 and is filed under , , , , , , . You can follow any responses to this entry through the comments feed .

0 коментара

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...