Завръщане в... Черешница, Костурско (част 1)  

Posted by IllustrationBeloMore in , ,

Изглед от селото с църквата "Св. Николай",
 снимките са част от личен семеен архив
Черешница (на гръцки: Πολυκέρασο, Поликерасо или Πολυκέρασος, Поликерасос, катаревуса: Πολυκέρασον, Поликерасон, до 1926 Τσερέσνιτσα, Цересница) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур (Кастория) на област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 29 жители.

География

Селото отстои на 15 километра североизточно от демовия център Костур в южните разклонения на планината Вич (Вици). На 5 километра на запад е село Тихолища (Тихио), на 4 на север - Българска Блаца (Оксия), а на 4 на юг - Олища (Мелисотопос) и Олищкият манастир „Свети Врач“.

В Османската империя

Според местни предания, жителите му са се преселили от съседното равнинно село Фотинища, което напуснали поради турските зверства. В османските данъчни регистри от средата на 15 век Черешница е споменато с 16 семейства на Душко, Симко, Райко, Стайко, Райо, Добри, Симко, Стефан, Янко, Кирк, йован, Николас, Алекса, Райо, Яно и Ланчо, и една вдовица Тодора. Общият приход за империята от селото е 1 066 акчета.

Около 1840 година е построена българската църква „Св. Николай“, на която през 1898 година уредник е поп Герман от същото село.

В 19 век Черешница е българско село в Костурска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Черешница (Tzérechnitza) е посочено като селов Костурска каза със 160 домакинства и 550 жители българи. Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Черешница има 520 жители българи християни.

Част от оцелелите къщи след големия пожар
В 1900 година всички жители на Черешница минават под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Черешница има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.

Черешничани участват в Илинденско-Преображенското въстание със своя чета, ръководена от Герман Чиковски. Според сведение на ръководителите на въстанието в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля, на 30 август 1903 година в Черешница са изгорени всички 80 къщи и са убити Дамян Сулов (50 год.), Петър Попов (53, Дамян Божков (59), Христо Божков (35), Сидо Попярмов (60), Фило Розов (63), Дине Главчев (81), Митре Бабчорлията (73), Сия Бабчорева (50) и Риса Фянова (28). Според друг източник изгорелите къщи са 69, а голямата част от населението се спасява с бягство Местни жители си спомнят, че единствените къщи, които макар и опожарени не са рухнали са Дзоновата, Манговата, Лялькината и Шклифовата. Не са опожарени и църквата и училището Много заловени от турците жени са изнасилени и принудени голи да играят хоро край селото. След въстанието 150 души се изселват в България.

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено българо-гръцко с 400 жители българи и 200 гърци. Според Георги Константинов Бистрицки Черешница преди Балканската война има 120 български къщи.

Останки от Шамова кошара
Селото остава екзархийско до окупирането му от гръцки части по време на Балканската война. При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Черешница са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Това са Аристид Дамянов (1873 - ?), български просветен деец и Кузман Василев Тръпчев (1873 - 1913), опълченец от Македоно-одринското опълчение, нестроева рота на Осма костурска дружина, убит на 9 март 1913 година. Най-заслужил черешанец е поп Герман Чиковски, който ръководи църковните, образователните и революционните дела на селото. По-време на Втората световна война Костадин Сулев (? - 1947) води чета на Охрана, а през време на Гръцката гражданска война води партизански отряд от ДАГ. От Черешница е родом и българския езиковед и диалектолог Благой Шклифов (1935 - 2003), автор на едни от най-значимите трудове за Югозападните български диалекти. Селото става лобно място на изтъкнати български революционери като Кузо Попдинов (1875 - 1907), и Кузо Розов (? - 1903), загинали в борба с турски аскери и гръцки андарти.

В Гърция

Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война. През 1926 година е прекръстено на Поликерасон, в превод много черешово. Между 1914 и 1919 година 29 души от Черешница подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 година - 1. В селото има 20 политически убийства. В 1932 година са регистрирани 70 българофонски семейства, всички с „изявено славянско съзнание“.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Аргир Иванов, Глигор Зонов, Георги Зеков, Кирил Зеков, Иван Недялков, Никола Милошев, Васил Плятов, Георги Зонов, Вангел Христовски, Костадин Сулев. В Черешница е образувана структура на Централния българо-македонски революционен комитет.

На 21 август 1944 година селото е нападнато от гръцки партизани, които убиват 9 души. Двамата братя Неделкови са арестувани в селото и разстреляни край Поздивища, като преди това Пандо Неделков е зверски осакатен. Според сведения на очевидци, след като са изправени пред картечница, прегърнати те извикват „Да живее България, България ке дойде!“. След това комисарят на Леринско-костурския македонски батальон на ЕЛАС Илия Димовски стреля в главите им, за да е сигурен, че са убити.

На хоро в центъра на селото
В 1945 г. в Черешница има 550 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“. По време на Гръцката гражданска война селото също понася загуби - по-голямата част мъжете и жените над 16 годишна възраст насилствено са мобилизирани от партизаните, а 63 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци. Почти цялото население напуска селото.

Емиграция в Северна Америка

В началото на ХХ век е поставено начало на процеса на изселване на черешничани в Северна Америка. През 1912 година жители на селото основават Черешнишко благотворително дружество „Свети Георги“ във Форт Уейн, Индиана. През 1921 година преселниците от Черешница участват в основаването на братството „Костур“ във Форт Уейн, което е домакин при учредяването на Македонската патриотична организация през октомври 1922 година. През 20-те години на ХХ век Черешничкото благотворително дружество плаща разноските на селото в дългогодишния съдебен спор със съседното Българско Блаца за притежанието на пасища и гори.След Втората световна война масовата емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада се засилва.

Тази публикация се основава на едноименната статия в българоезичната Уикипедия. Илюстриращите снимки са част от личен семеен архив и са ни предоставени за настоящата статия от притежателите им. Да не се ползват без тяхно изрично разрешение!

This entry was posted on четвъртък, февруари 09, 2012 at четвъртък, февруари 09, 2012 and is filed under , , . You can follow any responses to this entry through the comments feed .

0 коментара

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...