Завръщане в... Черешница (Поликерасо), Костурско (част 2) - Народната носия от Черешница  

Posted by IllustrationBeloMore in , , , ,

Черешница (на гръцки: Πολυκέρασο, Поликерасо или Πολυκέρασος, Поликерасос, катаревуса: Πολυκέρασον, Поликерасон, до 1926 Τσερέσνιτσα, Цересница) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур (Кастория) на област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 29 жители.

Народна носия от Черешница

Облекло в началото на ХХ век. Облеклото се променя след въстанието от 1903 г. Младите жени започват да си шият фустани с ярки (рокли с буфан ръкав), докато по-възрастните съхраняват старовремските обичаи – дълга до петите кошуля, бяла като мляко, отгоре вълнена гюрдия с червени гайтани. През зимата над гюрдията обличат ласаница (домашно вълнено палто без ръкави) с гайтани,или  интерии и кусалета (вид елек с ръкави). По заможните жени носят табаре (дълго женско палто, подплатено с кожа). Възрастните се обуват с дълги черни вълнени чорапи, а младите невести с бели, украсени на глезените, на върха и на петите с червени, зелени, жълти и сини бримки като плетени вейки вълнени чорапи. Зиме и лете бабите покриват главите си с бели или черни кърпи, а младите с гюлтени с мъниста (бяла тънка забрадка).

Мъжете носят шалвари от домашен шаек, под тях - диметно тъкани гащи. Обличат вълнени фланели, над тях кошули от платно, а отгоре-интерии или елек. Под колената -надолу до глезените се покриват с вълнени клашни (навуща). Вълнените чорапи се носят лято и зима.
Невестинско облекло. На главата на весестата се поставя тел, върху която се подрежда косата - отпред се прави буфанта(бухнала нагоре), отзад на туфка (китка). Над телта се закичва бял венец сургучи (вид украшение, булчинско перо), отстрани сургучитете са пъстроцветни.  Шията се украсява с гердан от златни пари и бисери, ушите се кичат с обеци.

Тялото си, невестата покрива с бяла, платнена кошуля, над нея слага червена фуста. Отгоре облича невестенския фустан. Той се шие от светлосиня копринена щофа (чоха,вид плат, сукно) украсена със сини вейки. Престилката се изработва от същия плат и богато се накичва с ширити, дантели и ресни. Кръстът се пристяга с бял колан. Чорапите са от бяла вълна, извезани с шарени вейки на глезените, върха и петите. Най-накрая невестата се покрива с дългото невестинско було, като за тази цел над главата и се поставя още една тел.

Песен за Кузо Блацки

Шо чудо стана во село Прекопана,
во село Прекопана, Леринска кааза.
Ка ми припаднале гръцки андари, гръцки евзони.
Свичките селяни во стред село
да и упитве и разпитве
дека е Кузо, Кузо войводата.
Тия му казая „Кузо не е тука,
Кузо е горе, горе на балкана.”
И ми поръчая девет погачи,
Девет погачи и седум агънца,
седум агънца и три ведра млеко.
Колко седная, горки ми андари
млеко да пие, погачи да кърше,
погачи да кърше, месо да яде.
И ми излези Кузо войводата
со неговата чета бугарска,
горе от балкана, от Вич планина.
Фати да плюска по тия андари.
Горките гърци свичко оставия,
свичко оставия за Кузо войвода,
за Кузо войвода и неговата чета.

По материали от „Български диалектни текстове от Егейска Македония, София 2003, Благой Шклифов, Екатерина Шклифова. Илюстриращите снимки са част от личен семеен архив и са ни предоставени за настоящата статия от притежателите им. Да не се ползват без тяхно изрично разрешение!

This entry was posted on събота, февруари 11, 2012 at събота, февруари 11, 2012 and is filed under , , , , . You can follow any responses to this entry through the comments feed .

0 коментара

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...