Завръщане... в Острово  

Posted by IllustrationBeloMore in , , ,


Село Острово, Воденско е разположено на североизточния бряг на Островското езеро. Селото в турско време бе седелище на мюдурлук. В пределите на малката островска нахия влизаха следните села: Друшка, Русилово, Ослой, Нисия, Патачино, Жерви, Чеган и Къндрево. Острово е център на 15 села. Край него минава ж.п. линията Солун-Битоля. 

Големият руски славист Виктор Григорович в забележителния си труд "ОЧЕРК ПУТЕШЕСТВИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКОЙ ТУРЦИИ" дава следните интересни данни за българския характер на Острово: "... забележително село, разположено край планинско езеро и населено от наполовина българи и наполовина турци. То има една църква, посторена на мястото на старата, разрушена от турците. Прекарах тук нощта в къщичката на честен и умен Българин. Неговата проста беседа ми поясни бита на този народ и ме запозна с неговия език. Според разказа му, Острово е построено на мястото на древен град, наричан Кючук Стамбул (Мал Стамбул) и до този момент принадлежи към епархията на Охридския митрополит."  Информацията, която дава Григорович е потвърдена, както от официалната османска статистика на населението от 1878 година („Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“), така и от българските статистически данни на Кънчов и Мишев от 1900 и 1905 година.

През  1912 година Острово имаше 233 къщи с 1243 жители, от които 908 българи, 320 турци и 15 цигани. Селото е разделено на две махали – българска и турска. Село Острово, което прилича на малък градец има около 30 дюкяни и няколко ханчета.

Преди около 70 години Острово се е намирало по-на запад от сегашното му положение. На това място, което било залято от езерото е останало малко островче върху което стърчи една турска джамия. Мястото където се намирало старото селище се нарича от местните жители Старо Острово.
Печат на Островската бежанска организация в София.
Σφραγίδα του συλλόγου προσφύγων Οστρόβου στην Σόφια.
Недалеч от сегашно Острово (на север от селото) в миналото е имало голям град с името Целе. Тоя град бил център на областта Еордея, за която се споменава в историята още в 424 г. пр.хр. В римско време недалеч от селото е минавал важния път Виа Игнация. Сегашното Острово според мнението на гръцкия учен М. Димицас било основано през 11 век от българите. За Острово споменават и следните древни летописци: Ана Комнина, Георги Акрополит, Ефрем Кесарийски, Георги Пахимер, Йоан Кантакузин и други.

Според свидетелствата на древните летописци в околностите на сегашно острово са станали ожесточени сражения между войските на Цар Самуил и византийския император Василий II Българоубиец. Войските на Петар Делян (Самуиловия внук), който повдига въстание за въстановяване на западното българско царство и отхвърлянето на византийското иго преди да потеглят за Солун били събрани в околностите на днешно Острово. 

В Острово има 2 български църкви към 1940 година. Църквата „Св. Богородица” е много стара, никой от жителите на селото не помни кога е построена, но със сигурност е отпреди 1591 година. Новата църква се казва „Св. Троица”. Последната е довършена през 1850 година. До заробването му от гърците село Острово имаше 2 български училища със 120 ученици и 3-ма учители.
Жителите на Острово се занимават предимно със земеделие и скотовъдство, а някои от тях отиват на гурбет. Островското поле, което се намира на северозапад от селото има добри ниви, а по хълмистите възвишения виреят лозя. 

В Острово са родени революционерите Кара Ташо и Григор Цоцев, съответно Воденски и Тиквешки войводи, както и свещеник Георги Гелев. От Острово 40 души взеха активно участие и в Илинденското въстание от 1903 година, а през Балканската война в Македоно-Одринското опълчение към Българската армия се включват други деветима островчани. От Острово са и видните представители на Македонската патриотична организация в САЩ и Канада Георги Чакъров от МПО „Христо Матов” Масилон, Охайо и Методи Чанев, съосновател и пети президент на МПО.


Използвана литература:
* Македонски Алманах, изд. на ЦК на МПО в САЩ, Канада и Австралия, 1940 г., стр.37


Че и ний сме дали нещо на света..  

Posted by IllustrationBeloMore


Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост


...че и ний сме дали нещо на светът                 ...Γιατί και εμείς κάτι δώσαμε στον κόσμο
и на вси Словене книга да четът...       και σε όλους τους σλαβους να διαβάζουν βιβλία...
                                     ИВАН ВАЗОВ                                                             ΙΒΑΝ ΒΑΖΟΦ                      






Ο παππούς μου,μου έδωσε ενα άσπρο βιβλιαράκι με μαύρο μουτζουρωμένο.
- Πάρε γιόκα μου αυτό το βιβλιαράκι και να μάθεις γράμματα.
- Α γιατί παππού καλέ μου παππού να μην μάθω Ελληνικά γράμματα αφού εδώ δεν έχει δάσκαλο Βουλγαρικών.Εκείνο τον καιρό υπήρχε ένας Βούλγαρος ιερωμένος στην εκκλησία μας...


- Ντέντο μι ποντάντε εντνό μπέλο κνίζε σο τσέρνο νασάρενο.
- Ζεμί σίνε τοβά κνίζε ιντί ντα ούτσις κνίγκα.
- Α ια ντέντο μίλι ντέντο νε ούτσα γκράτσκα κνίγκα όβντε μπούγκαρσκι νέμα ουτσίτελ.Βο ονοβά βρέμε ναμέρβασέ σε εντίν μπούγκαριν ντουχόβνικ ου τσάρκβατα νάσα...

 Ιβάνοφ, Ιορντάν.Οι Βούλγαροι στην Μακεδονία,αναζητήσεις και ντοκουμέντα για την καταγωγή τους, την γλώσσα και την Εθνικότητα με Εθνογραφικό χάρτη και στατιστική, Σόφια 1915,σελ. 101.

Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София, 1915, стр.101.



"Върви, народе възродени"
текст: Стоян Михайловски
музика: Панайот Пипков



Επιστροφή στο... Ζέλεβο  

Posted by IllustrationBeloMore in , , , , ,

...Αλλά στο χωριό Ζέλεβο (Αντάρτικο) ζήσαμε και πιο συγκινητικές στιγμές. Χτυπώντας το μπαστούνι του από απέναντι μας σταμάτησε ένας ηλικιωμένος, ο οποίος όμως στο δικό μου “ντομπάρ ντεν” (καλή μέρα) απάντησε με “καλησπέρα” μας περιεργάστηκε και έκανε νεύμα με το ασπρισμένο του κεφάλι και απομακρύνθηκε. Αργότερα όμως πηγαίνοντας προς το αυτοκίνητο που είχαμε αφήσει άκρη στην μικρή πλατειούλα του χωριού, ο ίδιος γεράκος μας περίμενε ανυπόμονα και με φανερή βιασύνη ήρθε προς εμάς. Από απόσταση μας μίλησε σε τοπική Βουλγαρική διάλεκτο με παρόμοιες για μικρά χωριά ερωτήσεις – έκφραση περιέργειας : “ οτ ντέκα στε, ντέκα κε όιτε?” (από που είστε και που θα πάτε). Εκτυλίχθηκε ζωηρός διάλογος. Μας αφηγήθηκε για το χωριό, στο οποίο γεννήθηκε και ζει πάνω από 90 χρόνια, για την ζωή του σαν βοσκός από τα παιδικά του χρόνια, μέχρι και σήμερα ακόμα. Στην μικρή μας συντροφιά ήρθε και μια μεσήλικη γυναίκα, λίγο πρόωρα γερασμένη, μας χαμογέλασε χαρούμενα και πρόσθεσε: ”ζα Σβετί Αχίλ όιτε? Τάμο ε ούμπαβο!(Στον Άγ. Αχίλλειο πάτε? Είνα ωραία εκεί!). Παραπονέθηκε, οτι “μλάιτι ιζμπέγκαια, σίτσκι ιζμπέγκαια βο τουζίνα..” (οι νέοι έφυγαν, όλοι έφυγαν στην ξενιτιά...).


Πανω στην φωτογραφια γραφει

Μακεδονική Παράδοση Το πικνίκ! Ποταμός Χάμπερ, Τορόντο 3η Απριλίου 1924 Ζέλεβο
“Κάτοικοι απο το ζέλεβο μην ξεχνάτε το Ζέλεβο” Πικνίκ στην τοποθεσία Ποταμός Χ. Στίς 3 Αυγούστου 1924. Τορόντο

Πολλοί από τους κατοίκους του Ζέλεβο (Αντάρτικο) ξενητεύονται στην Αμερική και τον Καναδά μετά την καταστροφή της επανάστασης του Ιλίντεν και τον Βαλκανικό Πόλεμο. Μετά την εγκατάστασή τους στον νέο κόσμο συμμετέχουν ενεργά στην εθνική υπόθεση ως μέλη του ΜΠΟ “Δικαιώματα “ και του εκκλησιαστικού Δήμου του Τορόντο. Ανάμεσά τους είναι ο γιος του Στοιάν Νικόλοφ - Κράστιο Στοιάνοφ, ο οποίος ξενητεύτηκε στον Καναδά, αλλά γύρισε για περίπου ένα χρόνο στην γενέτειρά του το Ζέλεβο για να πάρει μέρος μαζί με τον αδελφό του Λάζο Στοιάνοφ σαν εθελοντής στον Βαλκανικό Πόλεμο,, Σίμο Στάβρεφ Μπούντοφ και η γυναίκα του Ελένα, Στόινα Φίλκοβα, Πέτρα Βελιάνοβα, Φότο Β. Λιόλοφ (εγγονός του επαναστάτη Ιότο Χρίστοφ, κοντινό σύντροφο του βοεβόδα Πάντο Κλιάσεφ), Πάντο και Πέτρα Λαζάροβι (ο Πάντο ήταν κοντινός σύντροφος στους βοεβόδες της Καστοριάς Πάντο Σίντοφ και Τράικο Τοντορόφ και συμμετέχει ως εθελοντής στον Βαλκανικό Πόλεμο), Φίλιπ και Κιράτσα Νόλεβι (ο Φίλιπ είναι ξάδελφος του μέλους τσέτας Βασίλ Χ. Παβλόφ, που χάθηκε σε μάχη της τσέτας του Κλιάσεφ στο χωριό Γκόρνο Ντρενοβένι - Ανω Κρανιώνας), Κίριλ Νόλεφ, εθελοντής στον Βαλκανικό Πόλεμο, συνελήφθει και εδάρει μέχρι θανάτου το 1918 από τον αιμοσταγή Στέφαν Καπιτάν που μισούσε τους Βούλγαρους, Κούζο Μάρκοφ, Σπίρο Τόμεφ και άλλοι.(Αλμανάχ Μακεδονία. Έκδοση του ΚΣ του ΜΠΟ στις ΗΠA, στον Καναδά και την Αυστραλία, 1940)

Στην παλιά εκκλησία του "Αγ. Αθανασίου " τα
Βουλγαρικά γράμματα διαφαίνονται κάτω απο την μπλέ μπογιά...
Το χωριό άρχισε να ξυπνάει, ενώ από δίπλα μας πέρασαν ακόμα κάποια άτομα με τα οποία χαιρετηθήκαμε,  γελάσαμε και αποχωριστήκαμε. Αποχωριστήκαμε παρά την θέληση μας και με τους δικούς μας παππού και γιαγιά, γιατί οι κουβέντες με τέτοιους ανθρώπους ήταν εξαιρετικά ενδιαφέρουσες για μας, για να τις εξαντλήσουμε σε μια σύντομη συνάντηση. Στα καλά λόγια με τα οποία μας ξεπροβόδισαν, με όλη την σοφία μαζεμένη στα λόγια...." ΤΣΕΛΙ ΕΝΤΝΟ ΣΜΕ, ΕΝΤΕΝ ΝΙ Ε ΓΚΟΣΠΟΤ, ΕΝΤΝΙ ΣΑ ΛΙΟΥΓΚΕΤΟ...ΕΝΤΝΟ ΣΜΕ ΤΣΕΛΙ (ΟΛΟΙ ΕΝΑ ΕΙΜΑΣΤΕ, ΕΝΑΣ ΕΙΝΑΙ Ο ΘΕΟΣ ΜΑΣ, ΙΔΙΟΙ ΕΙΝΑΙ ΟΙ ΑΝΘΡΩΠΟΙ....ΕΝΑ ΕΙΜΑΣΤΕ ΟΛΟΙ)!", στις ευχές για υγεία και χαιρετίσματα για συγγενείς τους, είχε κάτι εγκάρδιο, όπως ανάμεσα σε συγγενείς που συναντήθηκαν μετά από μακροχρόνιο χωρισμό....




Нашата азбука - Η Αλφάβητός μας (Βουλγαρική)  

Posted by IllustrationBeloMore in , , ,


Εν αρχή ην ο λόγος...  

Posted by IllustrationBeloMore in , , ,


 11 Μαίου -  Αγ. Αγ. Κύριλλος και Μεθόδιος

„Σε ανάμνηση της χιλιετίας από την φώτιση της πατρικής μας γλώσσας δια μέσου του Ευαγγελίου και της Χριστιανικής πίστης, να καθιερωθεί κάθε χρόνο, αρχής γενομένης από αυτό το 1863, η 11 Μαίου εκκλησιαστική γιορτή των Οσίων Κυρίλλου και Μεθοδίου!”

Εικόνα των Κυρίλλου κ Μεθόδιου από το
 1848 στην Μονή Τροιάν





Από το τέλος ακόμα του ІХ αιώνα Κύριλλος και Μεθόδιος αναγνωρίζονταν ως Άγιοι Ισαπόστολοι και τα πρώτα στοιχεία του εορτασμού της 11 ης Μαΐου ως εκκλησιαστικής γιορτής των Βουλγαροσλαβικών εκπαιδευτικών, χρονολογούνται από τον ΧΙΙ αιώνα.


Κατά την Αναγέννηση ο εορτασμός της αποστολής των εκ Θεσσαλονίκης αδελφών πραγματοποιείται με εξαιρετική επισημότητα, ξεφεύγει από τα όρια εκκλησιαστικής και σχολικής γιορτής και μετατρέπεται σε πανεθνικό σύμβολο του αγώνα για την εκκλησιαστική ανεξαρτησία. Παλιά χρονικά Αρμενίων μαρτυρούν για τον εορτασμό της γιορτής ακόμα από το 1803 στην πόλη Σούμεν. Το 1851 στο επαρχιακό σχολείο που φέρει το όνομα των Οσίων αδελφών στην πόλη Πλόβντιβ, η γιορτή είναι αφιερωμένη στους Αγίους Αγίους Κύριλλο και Μεθόδιο ως δημιουργούς του Βουλγαρικού αλφαβήτου. Στα επόμενα χρόνια η τιμή της αποστολής των Αγίων στις 11 Μαΐου, λαμβάνει χώρα τόσο με εορταστικές λειτουργίες όσο και με γιορτές με αφορμή το τέλος της σχολικής χρονιάς, που συμβολίζουν τις προσδοκίες ενός ολόκληρου έθνους για την εκπαίδευση, στις οποίες γιορτές απαραίτητα εκφωνούνται λόγοι από τους Βούλγαρους εκπαιδευτικούς όπου εκφράζουν την ευγνωμοσύνη στους Ισαποστόλους. Οι λόγοι ακούγονται σε όλα τα μέρη της Βουλγαρικής εθνικής επικράτειας, σύμφωνα με τα έγγραφα που διατηρούνται για αυτά τα γεγονότα, ιδιαίτερα περιγραφικό από αυτά, αυτό από τα Σκόπια του 1860.

Ο Στόιαν Μιχαίλοφσκι έγραψε τους στίχους του τραγουδιού "Ύμνος των Κυρίλλου και Μεθόδιου» το 1892, το οποίο αμετάβλητο ακούγεται μέχρι σήμερα. Το όνομα των Κυρίλλου και Μεθόδιου έχει δοθεί σε Βουλγαρικές εκκλησίες και σχολεία, βιβλιοθήκες, δρόμους. 

Το όνομα «Άγιοι Άγιοι Κύριλλος και Μεθόδιος" φέρει το Βουλγαρικό Γυμνάσιο Αρρένων Θεσσαλονίκης, που μόρφωσε, δόμησε και ενέπνευσε Βούλγαρους δασκάλους, εκπαιδευτικούς, εκκλησιαστικούς ηγέτες, στρατιωτική κορυφή (ελίτ), επαναστάτες, εθνικούς ήρωες. Συγκινητική περιγραφή από τον τελευταίο εορτασμό των Αγίων Κυρίλλου και Μεθόδιου στην Θεσσαλονίκη, έχει αφήσει η Τσάρεβνα Μιλαντίνοβα, κόρη του Ντιμίταρ Μιλαντίνοφ και μια τους ιδρυτές του Βουλγαρικού Γυμνασίου Θηλέων Θεσσαλονίκης:

εορτασμός με αφορμή την 11 Μαίου στο
Βουλγαρικό Γυμνάσιο Αρρένων Θεσσαλονίκης.
"Σε νέους και νέους υπέροχους πίνακες με τις εικόνες των Αγίων Κυρίλλου και Μεθόδιου, στο πράσινο και τις χρωματιστές γιρλάντες από λουλούδια πλημμύριζε το υπέροχο ιστορικό κτίριο του Βουλγαρικού Γυμνασίου Αρρένων στην Θεσσαλονίκη - αυτό το πιο νότιο Αιγαιακό σύμβολο της αεί Βουλγαρικής και αεί Σλαβικής πνευματικής πορείας στους αιώνες, αυτό το φιλόξενο κάστρο, χτισμένο εκ μέρους και στο όνομα των δύο Αγίων αδελφών - οι πρώτοι πνευματικοί ηγέτες μας, την χριστιανική κουλτούρα, και την αρχαία Βουλγαρική γραφή των οποίων σαν ιερό κειμήλιο φύλαξαν και φυλάσσουν οι πρόγονοί μας, οι πατέρες μας από τις πιο μακρινές εποχές, των οποίων τον ζήλο και την ιερή φλόγα διατηρούμε και εμείς σήμερα, καρφωμένοι στους πρόποδες των βουνών όπου γεννηθήκαμε, τέκνα της σημερινής εποχής μετά την καταστροφή! Αυτή την αρχαία Βουλγαρική γραφή και αρχαία Βουλγαρική κουλτούρα θέλουμε εμείς να παραδώσουμε σήμερα, όσο και να είμαστε αδύναμοι, στις επόμενες γενιές, όπως ο Προμηθέας Δεσμώτης από τον απέναντι Όλυμπο παρέδωσε την αναμμένη δάδα στην ανθρωπότητα που αφυπνίζονταν!....Αυτή η αεί Βουλγαρική γιορτή στην Θεσσαλονίκη μας ανύψωνε στα μάτια όλου του κόσμου. Αλλοδαποί, ομόθρησκοι και αλλόθρησκοι τιμούσαν με την παρουσία επίσημων εκπροσώπων την μνήμη των Αγίων αδελφών από την Θεσσαλονίκη. Κατά την τελετή στην αυλή του Βουλγαρικού Γυμνασίου "Αγ. Κυρίλλου και Μεθόδιου» στην Θεσσαλονίκη ήταν εκπρόσωποι της τότε εξουσίας, ήταν και αυτές της Γαλλικής, της Ελληνικής και Εβραϊκής κοινότητας.”

"... σήμερα σε όλη την Αιγαιακή Μακεδονία ακόμα
συναντώνται εικόνες των Αγίων, στις οποίες η
Βουλγαρική αλφάβητος έχει βάναυσα αφαιρεθεί.".

Στην Αγιογραφία μας οι δύο Ισαπόστολοι παρουσιάζονται κρατώντας ξετυλιγμένο πάπυρο στον οποίον είναι γραμμένη η Βουλγαρική αλφάβητος, ή μαζί με τους μαθητές τους και τον Βούλγαρο Βασιλιά Μπορίς I. Παρόλο που μπροστά απο την εκκλησία «Άγιοι Άγιοι Κύριλλος και Μεθόδιος" στην Θεσσαλονίκη έχει ανεγερθεί πρόσφατο μνημείο, πάνω στο οποίο είναι τοποθετημένα τα γράμματα της Βουλγαρικής αλφαβήτου με κάποιες εξαιρέσεις, σήμερα σε όλη την Αιγαιακή Μακεδονία ακόμα συναντώνται εικόνες των Αγίων, στις οποίες η Βουλγαρική αλφάβητος έχει βάναυσα αφαιρεθεί.

В началото бе Словото...  

Posted by IllustrationBeloMore in ,


 11 май -  св. св. Кирил и Методий

„За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашия бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 година 11 май, като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!”


Още в края на ІХ век Кирил и Методий са признати за свети равноапостоли, а най-ранните сведения за честване на 11 май като църковен празник на славянобългарските просветители датират от ХІІ век.


През Възраждането честването на делото на Солунските братя добива изключителна тържественост, излиза от рамките на църковен и училищен празник и се превръща в общонароден символ на борба за църковна независимост. Стари арменски летописи свидетелстват за честване на празника още през 1803 година в град Шумен. През 1851 година в епархийското училище, носещо името на светите братя в гр. Пловдив, празника е посветен на Св.св. Кирил и Методий като създатели на  на българската азбука. В следващите години почитането на делото на светиите на 11 май се отличава както с празнични литургии, така и с тържества по повод приключването на учебната година, символизиращи стремежа на цял един народ  към просвета, на които неизменно се произнасят слова от българските учители, изпълнени с благодарност към равноапостолите. Те звучат във всички краища на българското етническо землище, според запазени документи за тези събития, особено описателен от които е от Скопие през 1860 година.

Църквата "Св. Климент Охридски", Охрид
Стоян Михайловски написва текста на песента „Химн на Кирил и Методий” през 1892 година, който неизменно звучи до днес. С името на Кирил и Методий са осветени български църкви и училища, библиотеки, улици. 

Името „Св.св.Кирил и Методий”  носи и българската мъжка гимназия  в Солун, образовала, изградила и вдъхновила български учители,  просветители, църковни дейци, военен елит,  революционери, национални герои. Вълнуващо описание от последното празнуване на св.св. Кирил и Методий в Солун е оставила Царевна Миладинова, дъщеря на Димитър Миладинов и една от основателките на Солунската българска девическа гимназия:

"В нови и нови разкошни табла с ликовете на св. Кирила и Методия, в зеленина и в свежи гирлянди от цветя тънеше великолепната старинна сграда на Солунската българска мъжка гимназия – този най-южен беломорски символ на всебългарски и всеславянски духовен напредък от вековете, този гостоприемен замък, съграден от името и в името на двамата свети братя – първите наши духовни будители, чиято християнска култура, чиято старобългарска писменост свято пазиха и пазят дедите ни, бащите ни от най-далечни епохи, чийто жар и чийто свещен огън таим и ние днес, прикованите по подножията на родните ни балкани чеда на сегашната епоха след разгрома! Тази старобългарска писменост и старобългарска култура искаме ние днес да предадеме, колкото и слаби да сме, на грядущите поколения, както прикованият Прометей от отсрещния Олимп предаде горящия факел на събуждащото се човечество!.... Този всебългарски празник в Солун ни издигаше пред очите на целия свят. Чужденци, иноверци и друговерци почетваха с присъствието на свои официални представители паметта на светите солунски братя. На водосвета в двора на българската гимназия "Св. Кирил и Методий" в Солун бяха представителите на тогавашната власт, бяха и тези на френската, гръцката, еврейската общини.”

Днес из цяла Егейска Македония все още
се срещат икони на светиите, върху
които българската азбука е брутално заличена.

В църковната ни иконопис двамата равноапостоли са представени държащи разтворен свитък, на който е изписана българската азбука,  или заедно със своите ученици и българския княз Борис І. Въпреки че пред църквата „Св.св. Кирил и Методий” в Солун е издигнат новопостроен паметник, върху който са  гравирани буквите на българската азбука с някои  изключения, днес из цяла Егейска Македония все още се срещат икони на светиите, върху които българската азбука е брутално заличена.

Завръщане... в Желево  

Posted by IllustrationBeloMore in , , , , ,


Желево е село, разположено в южните склонове на планината Баба и на брега на Рулската река, по течението на която се движи и магистралата Лерин-Костур (за незапознатите, Баба планина се именуват мъчнопроходимите планински възвишения, издигащи се между Битолското поле и югоизточните брегове на Голямото Преспанско езеро). Близо е както до Малкото Преспанско езеро, така и до границата с Република Македония. И Желево, като повечето села в Македония през 20 век, се отличава с драматична история, която в крайна сметка е направила така, че от многолюдно село Желево се е превърнало в призрачно място. Тихо и самотно сгушено в планината, отдалеч е видимо, че повечето стари и красиви къщурки, построени с кафеникави тухли, днес са необитаеми. Желевеца Стоян Николов, ученик на народния будител йеромонах Герасим, родом от с.Търсье, Леринско, открива в собствената си къща първото българско училище в Желево. За 100 години Желево става свидетел на десетки сражения между гръцки андарти и български комити от началото на века, оттам е и новото име на селото Андартико, на сражения на местната чета на „Охрана” с партизани през Втората световна война и между партизани и роялисти по време на Гръцката гражданска война. В резултат на неспирните битки и бедността в района, няколкохилядното село се стопява до няколко стотин души, предимно възрастни. Техните братя и сестри, братовчеди, синове и дъщери са се пръснали по Европа и Новия свят, за да намерят по-добро препитание за себе си и по-голяма сигурност за децата си.



Бялата сграда вдясно.
Пренощувахме в Лерин, но нямахме време да го разгледаме и да потърсим белезите на времето, оставени от многобройното и будно българско население от началото на 20 век. Тогава в града, тъкмо в навечерието на Балканската война, са отворили врати голямо и ново българско училище, три по-малки училища и читалище, красива и голяма църква, които са изградени изцяло с пари от местните български търговски фамилии. Знам обаче, че да питам за тях в днешен Флорина е безпредметно. Или местните гърци ще ме уверят, че в града никога не е имало българи или местен македонист ще обясни, че не български, ами тъкмо македонски са били както населението, така и всичко създадено от тях. Такъв впрочем срещнахме на изхода от Лерин.Търсехме пътя за Преспанските езера, но той ни упъти изключително точно, макар по неговите думи да говореше единствено македонски език, който според него нямаше нищо общо с българския и не очакваше ние да го разберем. Последвалата изненада беше и за двете страни - ние от безпросветността му, а той от това, че разбира свободно и български, който се оказа досущ като македонския му.


Камбанарията в Писодер
Рано сутрин планините Пелистер и Нередска са неприветливи, особено преди завършека на зимата. Първа почивка направихме в Писодер, привлечени от голямата камбанария към хубавата църква, така както се е случвало с миряните съвсем до скоро по тези места. В студеното утро из селото не се мяркаше жива душа, но къщите и църквата бяха добре поддържани, което свидетелстваше за населеност и финансова стабилност на местните. Населението на Писодер или Писодери е влашко, а разположението на селото е такова, че в Османската империя е имало голямо значение, защото Писодерския проход е естествената географска порта за към Костурско. С тази цел и през славното Илинденско въстание от 1903 година сборните костурско-лерински чети начело с Васил Чекаларов и Лазар Поптрайков правят опит да изгонят турския аскер от селото и да установят българска власт, но плановете им се провалят и четите се изтеглят високо в планината. Само 9 години по-късно обаче, Сборната костурска чета от Македоно-одринското опълчение ръководена от Васил Чекаларов, Христо Силянов и Иван Попов през Балканската война ще освободи Писодер и Желево, като в сражението ще плени 600 души турски войници.


Много от жителите на Желево емигрират в Америка и Канада, предимно след погрома на Илинденското въстание и Балканската война. Установили се в новия свят, те взимат активно участие в народното дело като членове на МПО "Правда"и църковната община в Торонто. Сред тях са синът  на Стоян Николов - Кръстьо Стоянов, който емигрира в Канада, но се завръща за около година в родното си Желево, за да участва заедно с брат си Лазо Стоянов като доброволец в Балканската война; Симо Ставрев Бундов и съпругата му Елена, Стойна Филкова, Петра Велянова, Фото В.Люлов (внук на революционера Йото Христов, близък сподвижник на войводата Пандо Кляшев), Пандо и Петра Лазарови (Пандо е бил сподвижник на костурските войводи Пандо Сидов и Трайко Тодоров и участва като доброволец в Балканската война), Филип и Кираца Нолеви (Филип е братовчед на четника Васил х. Павлов, загинал в сражение на Кляшевата чета при с.Горно Дреновени), Кирил Нолев, доброволец в Балканската война, арестуван и бит до смърт през 1918 от известния кръволок и българомразец Стефан Капитан, Кузо Марков, Спиро Томев  и други. (Алманах Македония, издание на ЦК на МПО в САЩ, Канада и Австралия, 1940 г.)


Надгробна плоча в Торонто, Канада
на Тасе Марков от Желево

Продължихме по пътя си и макар да не бяхме планували да спираме скоро, табелката отбелязваща началото на село Желево ни подкани да се отбием. Селото е разположено край пътя Лерин-Костур и както вече го описахме, днес има полупризрачен облик... Но това е само на пръв поглед.. Завихме покрай добре поддъжаната Патриаршистка църква с прилежащите и атрибути - гръцко национално знаме и това на самата патриаршия - коронован двуглав орел на жълт фон, историческа препратка към Византийската империя. Оставихме колата и продължихме по централната уличка, кръстена на Павел Киру, известен в българските исторически трудове като Павле Киров, бивш харамия и четник на Коте Христов от Руля, и сетнешен активен борец на гръцките андартски комитети. След 1904 година разполага четата си в Желево, което става крепост на андартските борци в региона, където и дава чести сражения на българските войводи Митре Влаха и Пандо Кляшев. През 1906 година местните българи известяват четите на ВМОРО за местоположението на Павел Киров, като в завързалото се сражение той е убит. Така Павел Киров, редом с останалите "македономахоси", става икона на гръцкия антибългаризъм по тези места.


Църквата "Свети Никола"
Продължавайки да вървим по същата улица пред нас се извиси църквата "Свети Никола". Другата църква, старата "Свети Атанас" обаче бе по-интересна. За жалост беше заключена, но ние се възползвахме от момента и снимахме външните стенописи, които също имат какво да разкажат. След 1913 година, когато модерната гръцка държава за първи път стъпва в управление на тези части на Македония, започва безпрецедентно преследване на всичко българско. Ожесточената църковна, а след това въоръжена борба между българи и гърци, достига нечуван връх на жестокости и варваризъм, следствие на което много хора са прогонени от родните си места, българските църкви са унищожени или оставени да се саморазрушат, българските стенописи са изтрити, замазани с вар или заляти с боя, а гробищата със старите български паметници са изринати с багери. Тази желевска църква е една от многото, които пострадват тъкмо по този начин. Стенописите са грубо пренаписани на модерен гръцки, но под изтънялата боя лесно се четат имената на християнските светци на кирилица. Съдейки по снимки от интернет, същото се е случило и с интериорните фрески и икони, като не е пожален дори образа на Божията майка...


Но в село Желево имахме по-вълнуващи преживявания. С почукване на бастунчето си, насреща ни спря възрастен човек, който обаче отговори на моето "Добър ден" с "Калиспера", поогледа ни, кимна с побелялата си глава и се отдалечи. Когато обаче малко по-късно тръгнахме към колата, спряна край малкото селско площадче, същия старец ни очакваше нетърпеливо и със завидна пъргавост се отправи към нас. Отдалеч ни заговори на местен български диалект с присъщите за малките селища въпроси – израз на любезност: "От дека сте, дека ке ойте?". Завърза се оживен разговор. Той ни разказа за селото, в което е роден и в което живееше вече над 90 години, за овчарлъка с който се препитава от малко дете, та до днес. Към малката ни групичка се присъединява и жена над средната възраст, някак рано състарена, усмихва ни се радостно и додава: „За Свети Ахил ойте? Тамо е убаво!". Оплака се, че "млайти избегая, сички избегая во чужина ..". Селото започна да се разбужда, а покрай нас минаха още няколко души, с които се поздравихме, посмяхме и разделихме. Разделихме се с нежелание и с нашите дядо и баба ,защото разговорите с подобни хора ни бяха твърде интересни, за да се изчерпят в една кратка среща.В милите думи, с които ни изпратиха, в цялата мъдрост, събрана в словата "...ЦЕЛИ ЕДНО СМЕ, ЕДЕН НИ Е ГОСПОД, ЕДНИ СА ЛЮГЕТО.. ЕДНО СМЕ ЦЕЛИ!", в пожеланията за здраве и поздравите за роднините си имаше нещо задушевно, като между близки, срещнали се след дълга раздяла...

Песни за Македония  

Posted by IllustrationBeloMore in , ,



Гоце Делчев

Стани Гоце, стани сино,
жалби да се вдигнат...
да те жалам сто години-
нема да ми стигнат!”


Във фолклора от Македония, както и във фолклора от цялото българско етническо землище, песните за войводи и народни герои са неизброими. Много от тях забравени, някои променени, други живи и до днес, здраво вкопани в историческата памет на народа за отминали времена, наситени с надежди, борбеност, тъжни спомени.
Създадени в порив на възхита пред образи, превърнали се в легенда или като неизплакана болка от тяхната смърт, песните са често единствен силен и искрен израз на всенародна обич.

Името на Гоце Делчев, родом от Кукуш /дн. Килкис, Гърция/, свързано с македонската борба, заредено с мощта на Илинден,  свято за народа, поругавано в съвремието ни в съседна Гърция, присъства в едни от най-хубавите фолклорни мотиви на Егейска, Вардарска и Пиринска Македония, събира най-съкровените думи, с които хората наричат:



„...оня прославен войвода, когото цел народ възпева в своите пленителни задушевни песни. Той беше войводата, който изпраща поздрав на гората, да му засени сенка дебела, да му приготви вода студена – и гората слуша. Той беше войводата, който заповеда на пашите мирни да мируват, золум да не сторват – и пашите треперят. Той беше най-после войводата, който говори, че негова е майка – земята македонска, а пък род-родина – сговорна дружина и, че туй му стига...С кама, леворвер и патрондаш на кръста, с преметната на рамо светла манлихерка, Гоце приличаше на някакво хайдушко божество.”




        Айде жалай ме, Малино моме, плакай ме,               

        оти ке одам, Малино моме, комита!

        Айде на тая, Малино, Пирин планина,

        айде на комитското, Малино, сборище!


        Айде отиди, Малино моме, в градина,

        айде набери, Малино, китка трендафил!

        Айде накичи, Малино, Делчев войвода

        и неговата, Малино, верна дружина!


    ***


        Го фатиле клети турци,

        едно моме най-убаво.

        Едно моме най-убаво, най-убаво,

        най-убаво ув селото.


        Му и върдзале двете раце,

        двете раце на опаку.

        Му и върдзале двете раце, двете раце,

        двете раце на опаку.


        Кажи, кажи, малой моме,

        кай се крие Гоце Делчев?

        Кажи, кажи, малой моме най-убаво,

        кай се крие Гоце Делчев?


        И да умрам клети турци,

        язка Гоце не кажувам!

        И да умрам, клети турци, да загинам,

        язка Гоце не кажувам!


    ***

        Ден денувам - кътища потайни

        нощ нощувам - пътища незнайни;

        немам тато, нито мама -

        тато да ругае,

        мама да ридае...

        Леле моя,

        ти Пирин планино!

        Море църно

        цариградско вино.

        С враг врагувам - мера според мера,

        с благ благувам - вера зарад вера;

        нямам братец, ни сестрица -

        братец да ме хвали,

        а сестра да жали...

        Леле моя

        сабя халосия!

        Море люта

        одринска ракия.

        Бог богува - нека си богува,

        цар царува - века ли царува?

        Нямам либе, първа обич -

        мене да очаква

        и да ме оплаква...

        Леле моя

        пушка огнебойка!

        Море тънка

        солунска девойка.


    ***


        Развий се, горо зелена,

        направи сенки ледени,

        ке мине Делчев войвода,

        со петстотин души дружина.


        - Дружина верна сговорна,

         да спаднем поле широко,

        при беговите сараи.

        Да фанем младото бегче,

        да земем пари со шиник,

        да купим пушки берданки,

        да бием турци со ними,

        земята да си освободим!


        Спаднали поле широко

        при беговите сараи,

        на срекя иде бегчето.

        Пръсна се бегче да бега,

        продума Делчев войвода:

        - Бре стой, бре бегче, не бегай,

        ке умреш, младо зелено!


        Бегче се милно молеше –

        Я сопри, Делчев, дружина

        и нейна сила гулема,

        со шиник жъти ке броям,

        салте ми глава остайте!


        Фанале младото бегче,

        со шиник жъти броило,

        така си глава спасило.





Γκεόργκι Νικόλοφ Ντέλτσεφ  

Posted by IllustrationBeloMore in , , , , , ,

Γκεόργκι Νικόλοφ Ντέλτσεφ (1872-1903) γνωστός ως Γκότσε Ντέλτσεφ, υπήρξε κατά τον 19 ο αιώνα σημαντικό επαναστατικό πρόσωπο της Τουρκοκρατούμενης τότε Μακεδονίας και της Θράκης. Είναι Βούλγαρος επαναστάτης που πολέμησε ενάντια στους Τούρκους στην Μακεδονία και την Θράκη. Ήταν ένας από τους ηγέτες της γνωστής σήμερα ως, Εσωτερική Μακεδονική Επαναστατική Οργάνωση (ΕΜΕΟ), μιας παραστρατιωτικής οργάνωσης που δρούσε στο έδαφος της Ευρωπαικής Τουρκίας, στο τέλος του 19 ου και στις αρχές του 20 ου αιώνα. Εκείνα τα χρόνια το όνομα της οργάνωσης ήταν, ''Βουλγαρική Μακεδόνο-Αδριανουπολίτικη Επαναστατική Επιτροπή'' (ΒΜΑΕΕ) και το 1902 άλλαξε σε ''Μυστική Μακεδόνο-Αδριανουπολίτικη Επαναστατική Οργάνωση'' (ΜΜΑΕΟ).

Ο Γκότσε Ντέλτσεφ πέθανε στις 4 Μαΐου, 1903 σε μια συμπλοκή με την Τουρκική αστυνομία κοντά στο χωριό Καρυαί (Μπάνιτσα), πιθανώς μετά από προδοσία κατοίκων του χωριού, σύμφωνα με τις φήμες που υπάρχουν, ενω προετοίμαζε την Εξέγερση του Ίλιντεν. Μετά το θάνατό του το 1903 η ΜΜΑΕΟ βοηθούμενη από την ΑΜΑΕΕ οργάνωσε την εξέγερση εναντίον των Οθωμανών, η οποία εξέγερση μετά τις αρχικές επιτυχίες, συνετρίβη με μεγάλες απώλειες ανθρωπίνων ζωών. Δύο από τα αδέλφια του, ο Μήτσο Ντέλτσεφ και ο Μίλαν Ντέλτσεφ επίσης σκοτώθηκαν σε μάχες εναντίον των Οθωμανών αγωνιζόμενοι σε τσέτες της ΕΜΕΟ του Βούλγαρου Βοεβόδα Χρίστο Τσερνοπέεφ και Κράστιο Ασένοφ το 1901 και 1903, αντίστοιχα.


Μπορούμε να σχηματίσουμε άποψη για το πως σκεφτόταν τα πράγματα από τις παρακάτω σκέψεις του


"Σύντροφοι, δεν βλέπετε ότι τώρα δεν είμαστε σκλάβοι του Οθωμανικού κράτους που καταρρέει, αλλά είμαστε σκλάβοι των μεγάλων δυνάμεων της Ευρώπης, με τις οποίες η Τουρκία υπέγραψε πλήρη συνθηκολόγηση στο Βερολίνο. Γιαυτό πρέπει να αγωνιστούμε για αυτονομία της Μακεδονίας και της Θράκης για να τις διαφυλάξουμε ακέραιες ως πρώτο βήμα, για την μελλοντική ένταξή τους στην κοινή Βουλγαρική πατρίδα."





(Γκότσε Ντέλτσεφ στο Βικιπαίδεια Το αυθεντικό άρθρο ανήκει στον χρήστη Ποντορούτσνικ και δημοσιεύθηκε στην Βικιπαίδεια. Δημιουργήθηκε όπως φαίνεται και από το ιστορικό πολύ νωρίτερα από την δημοσίευσή του στην "Μακεδονική Αυγή" όπου όχι μόνο επέτρεψαν στον εαυτό τους την κλοπή αλλά και την αλλαγή μερικών λέξεων για να πετύχουν δικούς τους σκοπούς όπως και έγραψαν ότι είναι άλλου δημιουργού.)




Хайдушки песни - Пейо Яворов

На Гоце Делчев





Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...