Великден  

Posted by IllustrationBeloMore in , ,

Великден е най-важният християнски празник. Ето какво разказва за празника Магда Влахова от Дъмбени, Костурско в книгата на Благой и Екатерина Шклифови: Български диалектни текстове от Егейска Македония, БАН, Академично издателство "Проф. Марин Дринов", София 2003, страници 40-41.




Βελίκντεν

Πρέντ-Βελίντεν σάκαμε ντα-τσίστιμε, ντα-ι-ισπέριμε βελεντσίνατα. Όντεμε να-ένα βόντα, ο-εν-τράπ τέτσεσε. Τάμου ι-πέρεμε. Τάα-βόντα σε-βέλεσε Πέν, ρεκίτσκα μπέσε. Ίμασε πλότσι ι-τάμο περέμε τσέργκι, βελέντσινα. Ντα-ι-τοβάριμε μαγκαρτσίνατα εν τοβάρ ι-ντα-όιμε τάμο ντα-ι-ισπέριμε. Ι-άκο νε-τι-ε μάζανα κάστσατα, ντα-σι-αναμάζις. Σο-φούρτσα(φούρτσα-”τσέτκα”) ι-μάζεμε,βίανατι να-σκάλι, σο-φούρτσα ι-σο-βάρ. Βάρ ίμασε κεκου σάκας. Κάμου-τσετβάρτοκο γκο-μέσεμε ναουτ-λίατα λέπ. Ο-πέτοκο μέσεμε εν-πόλοκ (πόλογκ, πόλογκο “βίντ ομπρεντέν χλιάμπ”). Γκο πράβεμε τακά, ράτσιτε σκρέστ ζα Ριστός. Κάι-κολάκ(κολάκ “βίντ ομπρέντνα πογκάτσα”) τακά. Ι-ράτσι μου-κλάβαμε. Ο-σαμπότα μπέσε πο-ραμπότεν ντέν, α-πέτοκο, τσετβάρτοκο μνόγκο πόβεκε γκο-ντάρζεε. Όντεμε ο-Κόστουρ τόγκαια. Μνόγκο σε-ράντβαε ντέτσιτε. Κούπβαμε άλβα, σμόκβι,ρογκόφτσι (ρόγκοβετς “βίντ σλάντκα σουσούλκα”). Ρογκόβετσο ράστι πο-νταρβά, έστι μπλάκ. Κούπβαμε έστσε πορτοκάλι, λεμπλεμπί. Τακβία νεστσά μνόγκο ίμασε ο-Κόστουρ. Σάκαμε ντα-κούπιμε τία νεστσά, ντα-ίμαμε ζα-Βελίντεν. Ιαιτσά σάκαμε ντα-βάπτσαμε ο-τσετβάρτοκο. Σάμο σο-τσαρβένα μπόια σάκαμε ντα-ι-βάπτσαμε. Σάκαμε ντα-κούπιμε μπάκαμ. Κάι-νταρφτσά, έστι ι-κεκό ντα-σέντεσε, τέκο σε-βάπτσαε ιαιτσάτα. Γκο-οστάβαμε βαπτσίλοτο (βαπτσίλο “ράζτβορ ζα μποιαντίσβανε”) ι-σέτνε βάπτσβαμε πά. Σάκαμε ντα σομπέριμε στο-ιαιτσά ντα-βάπτσαμε. Ντα-ντάβαμε τι να-μένε, ιάς να-τέμπε. Να-σαμπότα πούλεμε πόβεκε νεστσά ντα-σφάρσιμε, ντα-όραμε, ντα-πράσιμε (πράσα “πρεκοπάβαμ”). Πούλεμε ντα-σφάρσιμε νέκοια ράμποτα, ζαστσό τρί-ντένα σέτνε νε-σε ραμπότα. Ι-τακά μπέσε, νίστσο νε-ραμπόταμε. Σάμο ζα-όφτσιτε ι-πρέβντατα σε-γκρίζεμε. Όφτσιτε ντα-ι-ιζμάλζιμε ι-ντρούγκι νεστσά ντα-στόριμε. Ίμαμε τρίεσε ι-πέτ όφτσι. Ζα-Βελίντεν ένο ιάγκνε ζα-ο-κάστσι σι-ζακόλιβαμε ντα-σι-ίαιμε μέσο. Τσετιρίεσε ντένα πόστεμε ζα-Βελίντεν. Να-τσάρκβατα νεκόμκασε πόπο. Πρέντ-Βελίντεν να-σαμπότα σε-κόμκαμε. Τρί-πάτα ο-γκοντίνατα πόστι ίμαμε. Πό-τόκμο μάρσνο, πο-τόκμο πόστι. Μάζιτε κε-γκο-ζακόλε ιάγκνετο, κε-γκο-ζακάτσε να-ένα σάικα (σάικα “γκβοζντέι”) ι-κε-γκο οντερέ. Πά-νίια ζένιτε σούπα-κε-ναπράιμε. Ι-άκο ίμαμε μανέστρα, σο-μανέστρα κε-γκο ναπράιμε, σο-ορίς, σο-κρόμτσε μλάντο. Ι-άκο μπέσε πόβεκε ναρόντ ντόμα, κα-κε-γκο πέτσις! Νε-μόζι ντα-γκο ιζπέτσις. Σάκας τρί ντένα ντα ιάντις. Νε-μπέσε μπογκάτο σέλοτο νάσε. 


Лазаруване  

Posted by IllustrationBeloMore in , , , , ,

Лазаруването е обичай с любовно-женитбен характер и изпълняван от девойки или бъдещи невести, наречени лазарки. От ранно утро те обикалят полето и домовете в селото, накитени с цветя, играят хора, пеят песни за здраве, любов, плодородие и семейно благополучие. Обичаят се изпълнява в деня на св.Лазар, откъдето идва и името му, известно още като Лазара, Лазарица. Разпространен е по всички краища на българското етническо землище.

(На снимката: Лазарска носия от 19 век, Петричко, България)

Το έθιμο του Λαζάρου έχει χαρακτήρα σε σχέση με την αγάπη και τον γάμο και γίνεται από νέα κορίτσια και μέλλουσες νύφες,που λέγονται λαζαρίνες. Από νωρίς το πρωί αυτές περιφέρονται από σπίτι σε σπίτι σε όλο το χωριό,στολισμένες με λουλούδια,χορεύουν και τραγουδούν ,για υγεία,αγάπη,γονιμότητα και ευημερία στην οικογένεια.Το έθιμο πραγματοποιείται την ημέρα του Λαζάρου από όπου παίρνει το όνομα και είναι γνωστό και σαν Λάζαρα και Λαζαρίτσα. Είναι διαδεδομένο σε κάθε περιοχή όπου υπάρχει Βουλγαρική εθνότητα.

(Στην Φωτογραφία: Φορεσιά για το έθιμο Λάζαρα του 19 ου αιώνα από την περιοχή του Πέτριτς, Βουλγαρία)


Следва разказа на Петрана Райкова от Костурско за обичая на лазаруването, публикуван в Български диалектни текстове от Егейска Македония, БАН, Академично издателство "Проф. Марин Дринов", София 2003, страница 51, с автори Благой и Екатерина Шклифови.


Лазаровден

Λάζαρα
Να-Λάζαρα ,κο-ντα-σε τσούπιτε αρμάσανι(αρμάσανι “σγκόντενι”), κο-ντα-σε σφάρσενι(σφάρσεν “σγκόντεν”) τσούπιτε, κε-όντι σβεκάρβατα, κε-μου ζανέσι να-νεβέστατα ποντάροτσι.Κε-μου-ζανέσι σφέστα ζα-Βελίκντεν,κε-μου-ζανέσι τσέλι(τσέλ “ομπούφκα”), κε -μου-ζανέσι φουστάν (φουστάν “ροκλια”).Σέτνε τσούπιτε κε-πέε βο-στρέτ-σέλο,κε-ίγκρε όρο.Πο-κούκιτε νε-όντε.

Възкресението на Македония, част 2  

Posted by IllustrationBeloMore in , , , , ,

МАКЕДОНИЯ 1941
Възкресението

В началото на 1941 година Германия нахлува в Югославия и Гърция и за 2 седмици двете държави са принудени да капитулират. Германците настояват български войски да заместят германските във Вардарска и част от Егейска Македония, както и Беломорска Тракия, за да може да започне плануваната атака над СССР през лятото на същата година.

Българският офицер Сотир Нанев е един от първите войници, които преминават вече несъществуващата граница и става пряк свидетел на следвоенните дни. На 20 април 1941 година – Великден, български войски влизат в определените за тях земи. По-късно националните историографии на Югославия и Гърция ще напишат за тираничната българска окупация, но по свидетелствата на автора българските войници са посрещнати като освободители..

Сотир Нанев обикаля големите градове на Вардарска Македония, след което се прехвърля в Егейска Македония. Първата му спирка е Лерин, после Воден и Солун.



"Пътят Лерин-Воден минава през места, по които през Европейската война също така се проля много българска кръв. Баница, Горничево, Чеган, Каймакчалан – това са светини, пред които трябва да има всенародно поклонение.
Ето Чеган – гол и страхотен. По на север – Каймакчалан, а на юг – Баница и Острово. Спряхме да видим тези станали исторически за нас места. Селяни ни уверяваха, че гробовете на нашите герои са запазени и доколкото е било възможно, тайно поддържани."

***
"Имайки опита на Лерин, щом влязохме в града, решихме да отидем в някое кафене. Поискахме да ни покажат някое българско кафене да пием кафе. Като чуха българска реч и видяха военна униформа, те се раздвижиха като пчели в кошер. Няколко от тях се спуснаха към нас.
- Ама вие българи ли сте?
- Да, българи.
- Българи! Ние толкова години ви чакаме, та сега кафе в кафене ли ще пиете? Тук всяка къща ще ви даде по двадесет кафета. Елате, братя, добре сте ни дошли!
Групата веднага се увеличи. От всички улици тичаха хора към нас да ни посрещнат."

***
"Старецът беше много прегърбен. Когато ни наближи, направи усилия да се изправи. Цял трепереше. Очите му премигваха – не можеше да задържа погледа си.
- Дядо, ето този е български офицер – обади се някой.
Целунах му ръка. Другата, съвсем трепереща, се опита да сложи на рамото ми, да ме прегърне... Старецът ме целуна, целуна и кръста за храброст и почна да гали дрехите ми. Гали българската военна униформа старецът и тихо й се радва. Беше толкова много изтощен и слаб, че не можеше дори и да заплаче от радост. Но вярата му не беше изгаснала и съзнанието му за неговата народностна принадлежност беше ясно и твърдо определено. Колко мъки ли беше претеглил той в живота си за това, че е българин?"

Възкресението на Македония, част 1  

Posted by IllustrationBeloMore in , , , , ,

МАКЕДОНИЯ 1941
Възкресението

В началото на 1941 година Германия нахлува в Югославия и Гърция и за 2 седмици двете държави са принудени да капитулират. Германците настояват български войски да заместят германските във Вардарска и част от Егейска Македония, както и Беломорска Тракия, за да може да започне плануваната атака над СССР през лятото на същата година.

Българският офицер Сотир Нанев е един от първите войници, които преминават вече несъществуващата граница и става пряк свидетел на следвоенните дни, които по-късно описва в книга. На 20 април 1941 година – Великден, български войски влизат в определените за тях земи. По-късно националните историографии на Югославия и Гърция ще напишат за тираничната българска окупация, но по свидетелствата на автора българските войници са посрещнати като освободители от местното население...

Сотир Нанев обикаля големите градове на Вардарска Македония, след което се прехвърля в Егейска Македония. Първата му спирка е Лерин, после Воден и Солун.



"Още с влизането ни в Лерин се обърнахме към един млад човек, от когото поискахме да се осведомим за властите в града. Като чу българска реч, той веднага се качи на стъпалото на автомобила и изказа готовност да ни придружи… Макар и трудно успяхме да се видим с дейци от миналото, служили на народа си, някои от които са прекарали много години в гръцки и турски затвори. Всички искаха български вестници, макар и да знаеха, че един български вестник може да им причини много неприятности."

***
"А каква българщина! Един на около тридесет и пет години човек отвори кутията си с цигари и ми посочи вътрешната страна на капака й.
- Ето тук ни е сърцето. Нека ни бият, нека ни затварят, нека ни избиват – тук сме.
Взех подадената ми кутия. Върху вътрешната страна на капака видях лепнат малък български герб, откъснат от българска цигара. Останах смаян от това кораво родолюбие."


***
"Една доста възрастна жена се приближи до нас…, изгледа ни старицата всеки поотделно, сякаш искаше да ни запомни. На лицето й просия радостна усмивка:
- Вярвам, чедо. Не само аз, всички вярваме и никога не сме вярвали повече от сега. Чакаме ви."

Павел Граматиков - Πάβλε Γραμματίκοφ  

Posted by IllustrationBeloMore in , , , , , ,

Павел Пейков Граматиков (? - 1902), известен като Кониковски или Павле Капитан, е роден в Кониково, Солунско. Наказва турци и арнаути, издевателстващи над мирното население, и създава собствена чета в Ениджевардарско, като си сътрудничи с Апостол Петков и Иван Карасулията. Среща се с Гоце Делчев, който го привлича в редовете на ВМОРО.

(На снимката: Четата на Апостол Петков - най-вляво, до него е Павел Граматиков)

Πάβελ Γραματίκοφ του Πέικου (?-1902), γνωστός ως Κονίκοφσκι ή Πάβλε Καπιτάν, γεννήθηκε στο Κονίκοβο (Δυτικό Γιαννιτσών) περιοχή Θεσσαλονίκης. Τιμωρεί Τούρκους και Αρναούτηδες που βασάνιζαν φιλήσυχους κατοίκους και δημιουργεί δική του τσέτα στην περιοχή των Γιαννιτσών καθώς συνεργάζεται με τον Αποστόλ Πετκόφ και τον Ιβάν Καρασούλιατα. Συναντάται με τον Γκότσε Ντέλτσεφ ο οποίος τον έλκει στην οργάνωση ΒΜΟΡΟ-ΕΜΑΕΟ (Εσωτερική Μακεδόνο-Αδριανουπολίτικη Επαναστατική Οργάνωση).

(Στην φωτογραφία :  Η τσέτα του Αποστόλ Πετκόφ - άκρη αριστερά δίπλα του ο Πάβελ Γραματίκοφ).

Иван Стоянов Бабин от Литовой го описва така:

Павле капитан, колкото и да беше джелатин за галичаните /албанците/ и турците, към селяните беше мек и благ. С хората се държеше като с роднини и приятели. Особено мекушав беше към децата и ги милуваше като негови. На бой беше среден, малко по-висок от байто Постоль, ама вървеше малца като прегърбен. Имаше редки мустаки и дълга руса брада...

Ιβάν Στοιάνοφ Μπάμπιν οτ Λιτοβόι γκο οπίσβα τακά:



Πάβλε Καπιτάν κόλκοτο ι ντα μπέσε τζελάτιν ζα γκαλιτσάνιτε/Αλμπάντσιτε/ ι Τούρτσιτε, κάμ σελιάνιτε μπέσε μέκ ι μπλάγκ. Σ χόρατα σε ντάρζεσε κατό σ ροντνίνι ι πριάτελι. Οσόμπενο μεκούβασε κάμ ντετσάτα ι γκί μιλούβασε κατό νέγκοβι. Να μπόι μπέσε σρέντεν, μάλκο πο-βισόκ οτ μπάιτο Ποστόλ, αμά βaρβέσε μάλτσα κατό πρεγκαρμπέν. Ίμασε ρέντκι μουστάκι ι ντάλγκα ρούσα μπράντα...

Ο Ιβάν Στοιάνοφ Μπάμπιν απο το Λιτοβόι (Λεπτοκαρυά) τον περιγράφει έτσι :



Ο Πάβλε Καπιτάν όσο στιγνός δήμιος και να ήταν για τους  Αλβανούς/και Τούρκους της περιοχής του όρους Γκαλίτσιτσα προς τους χωρικούς ήταν μαλακός και γλυκός. Συμπεριφέρονταν στους ανθρώπους σαν να ήταν συγγενείς και φίλοι. Ιδιαίτερα μαλακός ήταν προς τα παιδιά και τα αγαπούσε σαν δικά του. Ήταν μεσαίου αναστήματος, λίγο πιο ψηλός από τον μπάι Ποστόλ, αλλά περπατούσε λίγο καμπουριασμένος. Είχε αραιό μουστάκι και μακριά ξανθή γενειάδα..
Сред населението са станали известни думите на Павле капитан :



Яс имам дума дадено, до ка сум жив бела капа и цървен фес да не видам. Аку сака дури каймакамут да бида! До тамка сум накърнет от вия кучийна, арнаути и турци. Тука прошка нема!

Σρέντ νασελένιετο σα στάναλι ιζβέστνι ντούμιτε να Πάβλε Καπιτάν:



... Ιας ίμαμ ντούμα ντάντενο , ντο κα σούμ ζίβ μπέλα κάπα ι τσαρβέν φές ντα νε βίνταμ. Ακού σάκα ντουρί καικάμουτ ντα μπίντα!  Ντό τάμκα σούμ νακάρνετ οτ βία κουτσίινα, αρναούτι ι τούρτσι. Τούκα πρόσκα νέμα!

Στούς κατοίκους έγιναν ξακουστά τα λόγια του Πάβλε Καπιτάν :



... Εγώ έδωσα τον λόγο μου, όσο είμαι ζωντανός άσπρο καπέλο και κόκκινο φέσι να μην φορέσω. Ακόμα και αν γινόμουν Καιμακάμης. Τόσο είμαι θιγμένος από αυτά τα σκυλιά .Αρναούτηδες και Τούρκους. Εδώ δεν έχει συγχώρεση!

Наскоро в няколко гръцки интернет сайтове и блогове (Παύλε Καπετάντσε-Παραδοσιακό τραγούδι Μακεδονίας ) се появи изпълнение на песен за Павле Капитанче, която песен те интерпретират като песен за Павлос Мелас. Ние можем да кажем само следното: песента действително е за Павел Граматиков от Ениджевардарско, откъдето произхожда по пеене и самата песен, в нея се пее за пушки манлихери, каквито има в българската армия, а оттам и в четите на ВМОРО, мелодията на песента е същата като от песента за Апостол Петков. Няма място за подобни лъжи, приятно слушане на песента:

Τελευταία σε μερικές Ελληνικές σελίδες στο ίντερνετ και σε μπλογκ (Παύλε Καπετάντσε-Παραδοσιακό τραγούδι Μακεδονίας) εμφανίστηκε να τραγουδιέται τραγούδι για τον Πάβλε Καπετάντσε, τραγούδι το οποίο ισχυρίζονται αυτοί ότι είναι τραγούδι για τον Παύλο Μελά. Εμείς μπορούμε να πούμε μόνο το εξής : το τραγούδι στην πραγματικότητα είναι για τον Πάβελ Γραματίκοφ από την περιοχή των Γιαννιτσών από όπου και προέρχεται και τραγουδιέται το τραγούδι αυτό, στο τραγούδι λέει για όπλα Μανλιχέρ, τα οποία έχει ο Βουλγαρικός στρατός και από εκεί και οι τσέτες της ΕΜΑΕΟ, η μελωδία του τραγουδιού είναι ίδια μ αυτήν στο τραγούδι για τον Αποστόλ Πετκόφ. Δεν υπάρχει θέση για παρόμοια ψέμματα, καλή ακρόαση του τραγουδιού :


В неделя на село - Крушари / Κυριακή στο χωριό - Κρουσάρι (Αμπελειές)  

Posted by IllustrationBeloMore in , ,



Да сготвим по наше - традиционни рецепти от Егейска Македония от златните ръце на бабите и майките ни и приготвяни до днес.
В това предаване - Млечник, така както се помни и прави в селцето Крушари.

Να μαγειρέψουμε με τον δικό μας τρόπο -παραδοσιακές συνταγές από την Αιγαιακή Μακεδονία από τα χρυσά χέρια των γιαγιάδων και των μητέρων μας που τα μαγειρεύουμε μέχρι σήμερα.
Σ αυτή την εκπομπή - Μλέτσνικ έτσι όπως γίνεται κατά παράδοση στο χωριό Κρουσάρι.

Войводата Иван Карасулийски  

Posted by IllustrationBeloMore in , , ,

 
Иван Христов Орджанов (1875-1905), известен като Иванчо Карасулийски или Гевгелийски, е български революционер от ВМОРО и ВМОК. Роден е в Карасуле, баща му е от големия Орджанов род от село Петрево, а майка му от Делиатанасовия род от Бозец. Става войвода на харамийска чета през 1897 година заедно с Апостол Петков. Участва в Илинденско-Преображенското въстание и води много сражения с турска армия в Паяк планина. Убит е в сражение с турски аскер на връх Гъндач. Негови роднини живеят в България.
(Wikipedia)

Ιβάν Ορτζάνοφ του Χρήστου (1875-1905), γνωστός ως Ιβάντσο Καρασουλίισκι ή Γευγελίισκι, είναι Βούλγαρος επαναστάτης της ΕΜΑΕΟ(Εσωτερική Μακεδόνο-Αδριανουπολίτικη Επαναστατική Οργάνωση) η ΕΜΑΚ. Γεννήθηκε στο Καρασουλέ (Πολύκαστρο), ο πατέρας του είναι από πολυμελές γένος από το χωριό Πέτρεβο (Άγιος Πέτρος), ενώ η μητέρα του από το γένος Δελιατανάσοβι από το χωριό Μπόζετς (Άθυρα). Γίνεται βοεβόδας το 1897 σε τσέτα που βοηθούσε αδικημένους μαζί με τον Αποστόλ Πετκόφ. Συμμετέχει στην Επανάσταση του Ιλίντεν (του Σωτήρος για την περιοχή της Αδριανούπολης) και διεξάγει πολλές μάχες εναντίον του Τουρκικού Στρατού στο όρος Πάιακ (Πάικο).Σκοτώθηκε σε μάχη εναντίον του Τουρκικού Στρατού στην κορυφή Γκαντάτς. Δικοί του συγγενείς ζουν στην Βουλγαρία.

Ангел Динев пише за Иванчо Карасулията: 

".. последният от харамийската епоха в пред периода на Вътрешната македонска революционна организация, най-младия и симпатичния Иванчо Карасулията (Дилбер Иванчо)! Той беше фантома на Кожух планина и Солунските поля. Син на бедни родители, Иванчо от младини беше хванал гората. За него всеки бей е народен притеснител. Макар и без образование, общуващ, обаче, с народа той се досещаще за какво трябва да се бори. Идеите си почва да научава от македонските народни учители, които почнаха апостолски да пробуждат народа от съня на робството... Такива като него, силни по дух мъже, беха всички главатари на хайдушки групи, всички харамии които смущаваха спокойствието на всички бейове и силни люде в царството на султана. Тези мъученици - рожба на лоши условия, заслужават да бъдат разгледани като предшественици на същинските македонски революционери. Тях ги бе призовала съдбата да изпълнят един обществен дълг. И те го изпълниха по силаната на едно смъртно съзнание и с риск на живота си по сред тъмни и студени нощи, когато бродеха и причакваха търговци и бейове за едно свое самосъхранение  и за поддържане на многобройните си бедни укриватели." (Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.13-14.)



Спомени за Апостол Петков от Боймица, Павел Граматиков от Кониково и Иван Карасулийски по Бабев, Иван. Македонска голгота, ТАНГРА ТанНакРа, 2009, стр. 241 :




Байто Постоль и Павля [Граматиков] попийнуват каве от фелджаните, а пред Ванчо Карасулийски курдисана една стомна с ракия. И тримата наметнати с джепкени. Ама байто Постоль и Ванчо накичени сус сребрени кюстеци, кръстова, разни джангърлаци - целите лъскат отнапред, капана да ти падне.
Ванчо беше най-млад измегю нихь, както и най-личен, де. Имаше калено лице - църни веги на бели убрази със засукани нагоре мустачки. От време на време надигаше стомната, а очите му светкаха налево-надесно. На висок глас се фалеше за некакво геройство. Старите му викат:"А, ба, Ванчо, ка пииш толку? Некой ден да не та фатът упиен!". "Кой? На менка? Он до ка дойде, яс пръвин ки гу ядум!" - и както седеше по турцки - фръп, рипна изедин път на нози като врапчан. В ръцете му лъсна пищол и изчатка, готов за стрелба. Кога се изтегли то пищол, кога го зареди, никой не алантиса.






Μπάιτο Ποστόλ  ι Πάβλια(Γραματίκοφ) ποπιινούβατ καβέ οτ φελτζάνιτε, α πρέντ Βάντσο Καρασουλιίσκι κουρντίσανα  εντνά στόμνα σ  ρακία , ι τρίματα ναμέτνατι σ τσεπκένι.Αμά Μπάιτο Ποστόλ  ι Βάντσο νακίτσενι σους σρέμπρενι κιουστέτσι , κράστοβα , ράζνι τζανγκαρλάτσι –τσέλιτε λάσκατ οτναπρέτ,κάπατα ντα τι πάντνε.
Βάντσο μπέσε νάι-μλάντ ιζμεγκιού νίχ,κάκτο ι νάι-λίτσεν ,ντέ . Ίμασε κάλενο λιτσέ-τσάρνι βέγκι να μπέλι ούμπραζι σους ζασούκανι ναγκόρε μουστάκι.Οτ βρέμε να βρέμε ναντίγκασε στόμνατα, α οτσίτε μου σβέτκαχα ναλέβο-ναντέσνο.Να βισόκ γκλάς σε φάλεσε ζα νέκακφο γκερόιστβο. Στάριτε μου βίκατ: «Α ,μπα Βάντσο,κα πίις  τόλκου? Νέκοι ντέν ντα νε τα φάτουτ ουπιέν!».’’Κόι ? Να μένκα? Ον ντο κα ντόιντε, ιάς πράβνι κι γκι ίαντουμ! ‘’-  Ι κάκτο σέντεσε πο τούρσκι –φράπ ,ρίπνα ιζεντίν πάτ να νόζι κατό βραπτσάν. Β ρατσέτε  μου λάσνα πιστόλ ι ιζτσάτκα, γκοτόβ ζα στρελμπά. Κογκά σε  ιζτεγκλί το πιστόλ, κογκά γκο ζαρεντί, νίκοι νε αλαντισά.


Песен за Иванчо Карасулийски - Манлихери пукая:



Манлихери пукая на Гандачот планина,
На Гандачут пукая, на Гуменджи слушая.
Я най-напред вървеше то Юванчо войвода
И по Юван вървеше тоя чърин Лазарот,
Тоя чърин Лазарот, тоя Лазар Уревски,
И по Лазар вървеше тоя Постоль по-старют.
Фатил Постоль да стрели буките й строшило.
Буките й строшило, турците изплашило.
Турците изплашило, назут ем се върнали,
Во Ливада се брали, половинтай немало.
Половинтай немаше и големто го нема
И то шо я свиреше та пуста турулейка.


в. Македония (1903 - 1904), книга V

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...