Леринска българска църковно-училищна община  

Posted by IllustrationBeloMore in , , , ,

Подобно на Воденската българска църковно-училищна община, която се организира трудно в Македония, заради зловредното влияние на гръцката патриаршия и Леринската община е плод на много усилия и мъки на местните българи. Но преди всичко, тя е доказателство за съществуването на организирано българско население в областта, готово на всяка цена да брани народните си интереси. Важна роля в историята на града, която не бива да се премълчава днес.

Новото българско училище в Лерин
(голямата бяла сграда вдясно)
Още преди създаването на Леринската община Герасим Калугера, български монах в Атон, основава през 1863 година първото българско училище в родното му село Търсие. Вдъхновени от примера му жителите на Зелениче, Пътеле и Екши Су също отварят свои български училища. В действителност учебното дело и преподаването на майчин български език започва по-отрано с отварянето на първите килийни училища към църквите и манастирите, като обучението е вършено от местни свещеници безвъзмездно. Скоро след признаването на Българската екзархия от страна на Османската империя в град Лерин започва и брожението на местните българи за църковно пеене на български в местните църкви. На честването на Цветница същата година леринския свещеник Константин Гулабчев произнася тържественото слово на български, заради което в Лерин настава хаос и масов бой между гъркомани и българи. Над 400 семейства се обявяват за екзархисти, подкрепени са от селата Екши Су, Пътеле, Неволяни и Песочница и скоро след това овладяват повечето църкви в района.

В отговор Цариградската патриаршия и лично Леринския митрополит Прокопиос Мъгленски налагат схизма над българите, като заради това и редицата последвали заплахи от страна на гръцкото духовенство и турските власти голямата част от леринската общност се връщат в лоното на Патриаршията. Въпреки постоянния натиск около 40 семейства в Лерин започват да се черкуват в къщата на Константин Гулабчев, а през 1872/1873 година е отворено е първото българско училище в самия град Лерин. Местните българи срещат особени затруднения след края на Руско-турската война през 1878 година и създаването на Българското княжество, тъй като турците губят и последната капка търпение спрямо българите в Македония и всячески затрудняват дейността им.

Празнично освещаване на новата
българската църква в 1910 година.
 Младежите са от дружеството "Бигленски
юнак", българска спортна организация.

През 1882 година със средства на леринските българи започва строеж на нова църква, снабдяват българските училища с учебни пособия и изплащат заплатите на учителите, а от 1895 година местните екзархисти издържат и катедралата "Свети Панталеймон" (Панталей), За развитието на българското образование в района е показателна следната статистика. През учебната 1886/1887 година в Леринско работят 13 български училища със 797 ученици, а през 1911/1912 година учениците са 2 474 души, разпределени в над 25 български училища в град Лерин и селата Търсие, Суровичево, Секулево, Сребрено, Пътеле, Прекопана, Попадия, Песочница, Петърско, Неред, Люботино, Лесковец, Лагино, Кучковени, Зелениче, Живойно, Екши су, Долно Котори, Горно Неволяни, Горно Котори, Горно Каленик, Горничево, Буф, Бач, Айтос, Хасеново, Арменско и Арменово. В град Лерин е построена и модерна за времето си, красива и голяма сграда, в която се помещава българска библиотека с налични над 750 заглавия на различни езици.

Печати на българската община в Лерин (1874), Айтос и Зелениче

Църковната дейност също е във възход, като в кратки срокове са построени български църкви в селата Екши су, Арменско, Петърско, Сурович, Баница, Крушоради, Сетина, Пополжани, Каленик, Неволяни, манастирът „Св. Лука“ край Неред, параклисите в Сребрено, Бач и Крапещино. В 1912 година в Леринско българсктие църкви са 46, а манастирите четири - Айтоски, Крушорадски, Нередски и Арменски. През 1912 година Лерин е посетен от епископ Неофит Видински, което по думите на местния българин В. Трифонов се превръща във „връх на славата на българщината в нашия край“.

Българското юнашко дружество
в Лерин в 1910 година
(Стефан Ролев - в средата отзад).

Подобно на цяла Егейска Македония по време на смутните години 1912/1913 година цялото имущество, културните и религиозни достижения на българите са прекъснати в един момент от новоустановилите се гръцки власти. Всичките имоти са конфискувани, водачите на българската общност са прогонени в България или са избити безмилостно. Трагичният завършек в този период на българщината идва през юли 1913 година, когато местното българско население бива подложено на нечувано безбожна и нечовешка постъпка от страна на гръцката армия в града. Главата на българския революционер Васил Чекаларов е забита на кол, след което властите организират "кърваво шествие", в което всички българи са принудени да участват.. Благодарение само на един сръбски офицер, запазил човешки чувства и чест, главата е погребана по християнски в църквата "Свети Панталеймон", а на населението е позволено да се прибере по домовете си. За сметка на това пък, през 20-те години на 20 век голямата част от населението е принудено да емигрира в България или в САЩ и Канада.

Но не всичко написано горе е интересното и вдъхновяващото, а това, че въпреки несгодите през годините българския дух бавно гасне в този край и дори днес можете да намерите там следи от славното ни минало. Заради това гръцките власти систематично се опитват да изтрият всеки спомен, подкрепени негласно в тази си дейност и от политическата организация "Виножито".

This entry was posted on събота, декември 10, 2011 at събота, декември 10, 2011 and is filed under , , , , . You can follow any responses to this entry through the comments feed .

0 коментара

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...