Екши Су във времето...  

Posted by IllustrationBeloMore in ,

Пандил Шишков (1875-1929)
в униформа на български офицер
Екши Су или Върбени се включва отрано в революционните борби на македонските българи. Дори парадоксално, но това село е родно място на повече революционери, артисти и общественици, отколкото цели градове в Македония взети заедно. Най-известен и заслужил сред тях е Александър Турунджов, фамилията на който дори през 40-те години на 20 век не губи жаждата за свобода и неговият роднина Благой Туранджов заедно с Кирил Ляпчев, Борис Попов, Симо Шишков, Павел Драгнев, Георги Райков, Миро Гершанов, Михаил Хаджикиров, Ташо Веляшков и Кирил Панчев влиза в селското управление на селото.

Не по-малко внимание заслужава голямата фамилия Чекови. Иван Чеков (? - 1841) е един от ръководителите на революционния комитет на ВМОРО в Екши Су, а неговият брат Илия загива като четник в Илинденското въстание; Кузман Чеков също участва в македонското въстание, а след потушаването му емигрира в България, където отваря собствена фабрика за коприна; свещеник Методий Чеков е прогонен от гръцките власти в България през 1913 година, а най-интересна е съдбата на войводата Михаил Чеков (1873 - 1956). Участва във взривяването на железопътната станция в Екши Су, а след края на въстанието от 1903 година бяга в Гърция, а оттам в България. В спомените си разказва за една среща в Атина, при която на местни гърци казва:


През време на разходката влязохме в една бирария, за да се почерпим. На масата имаше и други лица — гърци, като разбраха, че сме българи, извикаха „Зито Вулгария”. Но аз им казах, че съм българин, ама македонец. И те пак извикаха: „Зито Македония“.
От същото село са войводите Мице Цицков (? - 1908), Пандил Шишков (1875 - 1929), войводата на селската чета Тего Хаджиев и много знайни и незнайни четници. При избухването на Балканската война 23 Екшисуйци се включват в подразделението на Българска армия, наречено Македоно-одринско опълчение. Това са Благой Ат. Романов, Васил Попов, Георги Сетински, Иван Стойков, Коста Димитров, Кръсто Атанасов, Кръстьо Стефов, Марко Тишков, Мице Г. Романов, Никола Недялков,Павел Христов, Пандели Просков, Пандил Шишков, Пандо Манолов, Симо Д. Шишков, Стефо Георгиев, Течо Динев, Толе Петров, Филип Николов, Христо В. Шишков, Христо Краев и Христо Типев, като една част от тях получават ордени и медали за проявена храброст по време на сраженията.


Картината на Минче Стойчев "Жътва".
Дори само до тук да спрем на всички стана ясно, че Екши Су е едно много будно и борческо село, всецяло отдадено на едничката идея - освобождението на родния край с всякакви средства. Но какво щеше да е революционната борба без борбата за душите на хората, иначе казано просветата и културата.От емигранти в САЩ и Канада се оформя сериозна екшисуйска колония. Един от тях е художникът Минче Стойчев, член на Македонската патриотическа организация (МПО). Той запазва бита и усърдния селски труд на екшисуйци в картина (вдясно).

Членове на МПО от Екши Су са още Никола и Гика Чикодреви, Танас и Депа Христо Бальови, Григор Кръстамов от МПО "Пелистер", Таше и Мица  Алушев - МПО "Вардар", Иван Г. Романов и Благой Стефанов от МПО "Татковина", Таше и Шена Попчеви, Георги и Кицка Аджиеви, Михаил и Славка Цицкови, Кирил и Фота Чалеви от МПО "Даме Груев", Васил и Поликсена Граматикови - редактор на в. Народен глас, Ставре Гершанов - МПО "Даме Груев", както и най-заслужилият сред тях Пандил Шанев, който между 1924-1939 година е председател на централния комитет на МПО.


Успоредно на всички тях в България твори Сребрен Поппетров, който е главен организатор на цялата македонска емиграция в България и зад граница. Между 1923-1927 година е депутат в българския парламент, след това е главен училищен инспектор на българските училища в Албания и същевременно е автор на редица публикации в българския печат, главно в списание Илюстрация Илинден.

Въпреки превратните промени в историята на този край, населението на Екши Су, подобно на голяма част от местното население в Северна Гърция съхранява майчиния си език и остава българогласно и до днес. Местните жители още разказват историята за посещението на гръцкия крал в селото по време на местен събор. Става въпрос за обиколката, която крал Георгиос II  предприема в Егейска Македония заедно с министър-председателя Метексас през 1936 година. Минавайки и през Екши Су, Негово Величество пита млада девойка: "Пос ономазисте?" (Как се казвате?), на което девойката вдигнала неразбиращо рамене и попитала приятелките си "Що ми вели?". (Илюстрация Илинден, 1940 г., бр.119, стр.2)
Изглед от Екши Су, снимка на Божидар Чеков, родственик на войводата Михаил Чеков

This entry was posted on четвъртък, ноември 10, 2011 at четвъртък, ноември 10, 2011 and is filed under , . You can follow any responses to this entry through the comments feed .

0 коментара

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...