Балканският съюз - сто години назад  

Posted by IllustrationBeloMore in , , , ,

Картичка с владетелите на България,
Гърция, Сърбия и Черна гора
Κάρτα με τους ηγέτες Βουλγαρίας, Έλλαδας
Σερβίας και Μαυροβουνίου.
През октомври месец 1912 година балканските православни народи за пръв и последен път се обединяват срещу общия си враг, а това те не правят и в 14 век, когато постепенно Османците превземат целия Балкански полуостров и разрушават България, Сърбия, Византия и по-дребните християнски княжества. Обединението е за началото на Балканската война, когато Сърбия, Гърция, България и Черна гора нападат задружно Османската империя, с цел да прогонят Султана от Европа. Първоначалния ентусиазъм, съвместно водените военни действия и точната координация не предполагат до какъв конфликт ще се стигне скоро след края на успешната война.

На 5 октомври започват военните действия в Тракия, Македония, днешна Албания, Косово. Европейците са изненадани, че в кратки срокове турските армии са разбити по всички фронтове, но много по-изненадани са от това, че балканските народи загърбват различията си, недоверието помежду си и се обединяват срещу общия им враг. В кратки срокове са отвоювани големи области, които през 2012 година ще честват 100 години от освобождението си..

Всяка от тези държави оправдава войната с това, че тя е освободителна и едничката им цел е да защитят дълго подтисканите и избиваните от тираничния  режим на Султана свои събратя. Когато приключва дележа на земи обаче, далеч не остава съмнение, че всеки се е стремил да вземе възможно най-много и да прекрои териториите в своя полза . Това не е само балкански синдром, защото само след година започва  Първата световна война,  в която  болни владетелски амбиции и сгрешени изначално идеологии се заплащат с  живота на над двадесет милиона души.

Войници от съюзната балканска армия
Στρατιώτες του Βαλκανικού συμμαχικού
στρατού.
Основните български военни части са насочени към Тракия, със стратегическа цел да разделят Цариград (Константинопол) от останалите европейски части на Империята. Въпреки това, една българска дивизия след началото на войната се спуска по долината на река Струма и след много сражения достига до Солун. В същото време много доброволнически образования – партизански чети преминават границата с Турция и съвместно с местното население изтласкват турските аскери от села и градове. В първите дни на октомври са освободени редица македонски и тракийски градове. 

Въндо Гьошев превзема село Крива на 9 октомври 1912 година след като разбива турски аскер, а на 19 октомври подпомага гръцката армия и участва в освобождението на Енидже Вардар. На 20 октомври от партизански чети е превзет град Гумендже, а на 23 октомври Кукуш, като турските части са изтласкани от цялата област. На 23 октомври българската армия преодолява Рупелския пролом и последователно освобождава Сяр (Серес), Валовища (Сидерохори), Ксанти и Гюмюрджина, Дедеагач (Александруполи) и Димотика. На 27 октомври армията превзема село Айватово на 12 километра от Солун, а дни по-късно влизат заедно с гръцката армия в града. Но това не е всичко, още през септември по-голямата част от Костурско и Леринско са освободени. Превзети са последователно Клисура, Загоричани, Фотинища, Вишени, Черешница и Горничевската планина. На 29 септември пада и село Българска блаца, както и Апоскеп, Дъмбени, Косинец и Габреш. Тези чети побеждават така бързо турците, понеже всички те са комплектовани от местни хора, а войводи са им известните български революционери Васил Чекаларов, Пандил Шишков, Иван Попов, Христо Силянов и много други. Обединените чети на Павел Христов, Марко Иванов, Христо Цветков, Алексо Джорлев и други, подпомагани от въоръжената милиция, след упорити сражения с турските войски освобождават през октомври 1912 година Вощарани, Забърдени, Секулево, Върбени и град Лерин. Четите на Григор Джинджифилов, Мице Чегански и Георги Шкорнов поред освобождават Сборско, Кронцелево, Почет и други, а до 28 октомври прочистват от турски части Мъгленско.

Влизането на четата на Васил Чекаларов
и българския екзархийски свещеник
в село Желево на 1908 год.
Είσοδος της τσέτας του Βασίλ Τσεκαλάροφ και
του Βούλγαρου Εξαρχικού εφημέριου στο
Ζέλεβο (Αντάρτικο) το 1908.

На 24 октомври гръцката армия е победена при село Екши Су от османците, а след принудителното им изтегляне партизанските български чети се разквартируват по селата и ги отбраняват от набезите на башибозука. На 29 октомври Кайляри е освободен от гръцката армия с помощ на четите, а на 8 ноември те пленяват 600 души турски аскер между селата Желево и Писодер, Леринско. На 13 ноември четите тържествено влизат и освобождават Костур, като са посрещнати от радостното гражданство и от българския екзархийски наместник Панарет. След окончателното разгромяване на Османците в Западна Македония четите заминават за Одринска Тракия, където борбите с турците не спират.. Трагедията е, че повечето от тези хора оставят родните си места, за да не се завърнат никога повече. Това е краят на тази война, но и начало на следващи, също така кръвопролитни.
 

Потресен от ужасите на войната, офицерът от българската армия и един от най-големите поети  Димчо Дебелянов, пише покъртителните си стихове, посветени на убитите войници от вражеската армия:

...” Смешна жал, нелепа жал,
в грохотно, жестоко време!
Не живот ли да отнеме
той живота свой е дал?

И нима под вражи стяг
готвил е за нас пощада? -
Не, той взе що му се пада,
мъртвият не ни е враг!” ...



This entry was posted on четвъртък, октомври 20, 2011 at четвъртък, октомври 20, 2011 and is filed under , , , , . You can follow any responses to this entry through the comments feed .

1 коментара

Анонимен  
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
22 октомври 2011 г., 4:53

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...