Войводата Ичко Димитров  

Posted by IllustrationBeloMore in , ,


Ичко Димитров или Паячкиот лъв, с кръщелно име Христо Гюпчев Димитров, е най-изявеният войвода в Паяк планина след Апостол Петков и Иванчо Карасулийски. 

Роденият през 1880 година в село Баровица Ичко става техен четник още през 1896 година, когато е само на 16 години. За тези години е успял да получи основно образование в родното си село, а след това в прогимназиалното българско училище в Гюмендже. През 1905 година става самостоятелен войвода между Паяк и Ениджевардарското езеро и активно участва в сражения с турски аскери и гръцки андарти до Младотурската революция от 1908 година. През 1910 година заедно с Апостол Петков и Въндо Гьошев от мъгленското село Лесково въстановяват четите си и излизат в планината. След трагичната смърт на Апостол Петков през 1911 година Ичко Димитров сам поема ръководството на Солунския революционен окръг и до началото на Балканската война действа в родния си край в защита на местното население. 

През  1912 година четата на Христо Димитров се сблъсква с андартската чета на известния гъркоманин Лазар Доямов (Лазарос Доямас), който в последвалото сражение е убит. През октомври същата година избухва войната в Османската империя, а Ичко Димитров получава офицерски чин в Българската армия, а четата му се сголемява от хора от селата Крива, Корнишор, Ливада, Палюрци, Мачуково, Кониково, Ошин, Куфалово, Боймица, Пилорик и от градовете Гюмеднже и Енидже Вардар (Пазар). Четата му се обединява с отрядите на българския подполковник Георги Тодоров от Сливен, Тракия и с Михаил Радев – Странджата от Ески Джумая (дн. Търговище, България) и заедно освобождават Гюмендже и околните села. За заслугите си Ичко Димитров е награден с орден „За храброст”, но след Междусъюзническата война е принуден да се изтегли в България.

През Първата световна война действа със своята чета като разузнавателен отряд в родния си край, а през 1919 година участва във въстановяването на ВМРО. В 1920 година влиза в околностите на град Гевгели, сега окупиран от сърбите. На 14 септември води голямо сражение край река Вардар при което е ранен и за да не бъде пленен се самоубива. Така умират героите!

Лобното му място остава пусто до 1941 година, когато части от Македония са предадени на България, а братът на войводата Георги Димитров поставя паметник на гроба му, устройва церемония и панихида на мястото. И до днес родолюбиви българи от Република Македония и България на годишнината от смъртта посещават гроба му.

Една от интересните истории за Ичко Димитров е публикувана в сп. Илюстрация Илинден, кн.8 от 1930 година:


Прибрал при себе си Стария Въндо (Въндо Гьошев от Лесково) с момчетата му и бидейки сигурен в тила, Ичко се залови с организирането на Гуменджанския-Ениджевардарския район. Като почна от родното си село Баровица, в което Санданистите бяха много силни и не го допускаха да влезе в селото. Поради това той се навърта в Кривенската кестенова гора и следи за движението на ренегатите. Тук той ознава, че Лазо Доямов – андартски войвода, се занимава с разбойничество и че около село Тушилово Лазо устройва засада на Димитър Гоцев, син на голем гуменджански богаташ. Заловил го и поискал от баща му 700 лири откуп. Ичко от своя страна съобщава на бащата на заловения да не дава никакви пари и че лично ще се разправи с разбойника Лазо, без да му даде възможност да убие заловения момък. С хитрост довежда Лазо при себе си в кестеновата гора и в продължение на 2 дни го съветва да се откаже от службата си при гръцката пропаганда и от разбойничеството. И да се предаде в служба на народа. На съветите Лазо цинично отговаря: „29 деня ще работя за себе си и само един ден за народа”. Ичко се убеждава, че пред него стои един вулгарен разбойник и го предава на четника си Иван Казака да го екзекутира. А плененото момче се освобождава без да му се вземе откуп. Когато след няколко месеца Гумендже бе окупиран от български войски и момчето се оженило, на сватбата му кумуваше Ичко Димитров.

This entry was posted on неделя, октомври 02, 2011 at неделя, октомври 02, 2011 and is filed under , , . You can follow any responses to this entry through the comments feed .

0 коментара

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...