Завръщане в Екши Су, Леринско  

Posted by IllustrationBeloMore in , , , ,

Село Екши-Су, Върбени, едно от големите села в Леринско, е разположено в подножията на североизточните разклонения на Невеска планина, а на юг се простира Руднишката котловина. С красивото си местоположение селото прави впечатление на спретнат градец. Къщите са двуетажни и удобни за живеене.

Към 1940 година Върбени брои около 350 чисто български къщи. Екши Су на турски значи кисела вода. Това име произлиза от трите минерални извора в селото, чиято вода има кисел вкус и е прочута с лечебните си качества. Подобно на много от населените места в Османската империя / а често и до днес/ българското име Върбени се употребява редом с турското  название.

До 1872 г. голяма част от селото било чифлик на богата туркиня от Цариград, наричана Алишана. Тази Алишана е пристигнала през 1872 г. в Екши Су, придружена от леринския каймакамин Езет бей и отряд конна стража. Алишана поискала да настани в чифлика си свои хора турци. Обаче всичките жени в селото се вдигнали на крак, като заявили, че няма да допуснат турци в селото. Станал бой с камъни. В борбата била ранена баба Менка. Алишана останала слисана от това народно упорство и заедно с пазвантите избягала в Лерин. Наскоро след това тя била принудена да продаде чифлика си. Селяните откупили веднага притежаваните от нея земи. Будните жители на Екши Су по същия начин прогонили и турския мюдюрин през 1891 г. Когато той построил конак на вакъфско място, жителите поставили върху покрива на зданието кръст. Скоро след това мюдюринът се преселил в Суровичево.
Село Екши Су има особени заслуги към народната ни кауза. То взе голямо участие в революционните борби. В турско време то служеше като подслон на легендарния войвода Марко Лерински. От село Екши Су са родом видните революционери Пандил Шишков, Алексо Турунджов, Мице Цицков и Дине Клюсев. Село Екши Су е дало 17 души учители. Пак оттам е родом и Сребрен Поппетров, който през 1922 г. държи реч в Америка за организирането на нашата родолюбива емиграция.


Жителите на селото взеха живо участие в Илинденското въстание с 82 добре екипирани и въоръжени въстаници. Следните цифри свидетелстват красноречиво за будния патриотичен дух на екшисулийци: 7 души убити революционни ръководители, 13 четници, от турска ръка са убити 41 души, гърците погубиха шестима, убити от граната 4 души. В сражение с турци и гръцки андарти загинаха и следните четници: Пандил Петерчев, Ст. Карагьозов, Илия Чеков, К. Х. Кирев, Ване Бульов, Н. Кольовчев, С. Попов, Ташо Боцев, Кице Гьозев, В. Мравата, К. Евтиниов, Ил. Шабарев и Л. Любеткин.

В село Екши Су стана първия динамитен атентат в деня, когато бе обявено Илинденското въстание. На 2 август един въстанически отряд нападна аскера, който охраняваше железопътната гара в селото и динамитира маказите на железопътната линия при гарата. На 10 септември след двучасово сражение между 30 души въстаници и хиляден аскер, селото е връхлетяно от турските пълчища. След три дни, когато пристига нова войска от Лерин, Екши Су е повторно опожарено и ограбено.

Българското училище в Екши Су е открито през 1886 г. През 1911 г. в селото е построена за тамошното българско училище нова триетажна сграда с 8 класни стаи и театрален салон. Живущите по това време екшисулийци в Индианаполис, Америка, събрали и изпратили в родното си село над 1000 долара за подпомагане изграждането на новото училище.
Изглед от Екши Су, снимка на Божидар Чеков, родственик на войводата Михаил Чеков


Из Македонски Алманах, МПО в САЩ, Канада и Австралия, изд. 1940 г., стр.59

This entry was posted on понеделник, септември 12, 2011 at понеделник, септември 12, 2011 and is filed under , , , , . You can follow any responses to this entry through the comments feed .

0 коментара

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...