Годишнина от смъртта на Александър Турунджов  

Posted by IllustrationBeloMore in , , , ,

Църно му било пишано
на Александър Турнджов,
шеснайсе годин войвода
на седумнайсе го фатия.

Александър Кицев Турунджов е възпят в една от тъжните песни от областта Македония. Съдбата му не е  по-различна от тази  на огромния дял борци за свобода, отдали живота си в защита  на местното население. Роден е през 1872 година в леринското село с хубавото българско име Горно Върбени, известно и с турското си название Екши Су,  или днешното село в Гърция  - Ксино Неро. Още като младеж се включва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация и изпълнява смъртни присъди над провинилите се в революционното дело. През 1902 година става четник на войводата Георги Папанчев, български офицер от град Сливен, Тракия. Войводата обаче е убит през май 1903 година край Баница (Веви) и Алексо го замества като главен лерински войвода. На 20 юли 1903 година четите на Алексо Турунджов, съселянина му Михаил Чеков и битолския ръководител Георги Попхристов слагат начало на Илинденското въстание в Леринско, като нападат и разрушават железопътната гара край Екши Су.

След погрома на Илинденското въстание Алексо Турунджов продължава с комитлъка, а освен срещу турските аскери започва да води сражения с първите андарти в областта. Според гръцки писания сам елиминира през 1904 година гъркоманите Вангел Георгиев и Стерьо от Сребрено, помощници на Павлос Мелас при пристигането му в района. Малко след това се намира в къщата на Митре Гинков в село Айтос, който обаче дали за пари, дали от страх, издава войводата и той бива заловен от турските власти. След това е заточен в Битолския затвор за около година, където систематично  бива зверски  изтезаван от палачите си до момента в който е обесен на Ат пазар в центъра на Битоля. Интересното е, че по същото време в затвора е и Коте Христов от Руля, иначе известен като Котас Христу, който при престоя си морално се срива и посреща смъртта малко след Алексо тотално посрамен.. Алексо Турунджов е екзекутиран на 18 януари 1905 година, за което свидетелства и  английския посланник в Цариград (Констнатинопол, Истанбул) Р. Грейвс:


Писмо от Пандо Турунджов, брат на Алексо,
писано след влизането на българските войски
в Македония през 1941 година.
"Един български водач на чета, по име Алексо, от Екши Су, който беше осъден на смърт преди осем месеци за злодеяния извършени по време на въстанието в 1903 в Битоля, който в затвора полудя и се опита да извърши самоубийство..."

След екзекуцията му английският посланник допълва:
"...българското население извърши погребението му на същия ден, когато е извършена еккзекуцията му и провежда демонстрация. Няколко хиляди последват ковчегът, който бил покрит с венци, до българската църква, където тялото било погребано в гроб зад олтара на църквата."

Народната песен за Алексо Турунджов завършва с преразказаните му думи, които се потвърждават  в по-късните години на борбата за свобода в Македония:

“Не плачи, Недо, не жалай,
ако ме мене обесат,
нека се живи бракя ми,
по-арни ке се от мене,
по-арни, храбри войводи."




* Биография на Александър Турунджов в Уикипедия
* Битоля я познавам, в Битоля никой не познавам, Здравко Божиновски

This entry was posted on понеделник, септември 12, 2011 at понеделник, септември 12, 2011 and is filed under , , , , . You can follow any responses to this entry through the comments feed .

0 коментара

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар

Коментари извън добрия тон, съдържащи обиди, говор на омразата, спам, както спрямо темите в този блог, така и към други коментиращи, ще бъдат изтривани!

Δημοσίευση των σχολίων

Σχόλια έξω απο τρόπους καλής συμπεριφοράς, που προσβάλλουν, εκφράσεις μίσους, spam, τόσο έναντι των θεμάτων του blog, όσο και έναντι των άλλων σχολιαστών, θα διαγράφονται!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...