Годишнина от смъртта на Александър Турунджов  

Posted by IllustrationBeloMore in , , , ,

Църно му било пишано
на Александър Турнджов,
шеснайсе годин войвода
на седумнайсе го фатия.

Александър Кицев Турунджов е възпят в една от тъжните песни от областта Македония. Съдбата му не е  по-различна от тази  на огромния дял борци за свобода, отдали живота си в защита  на местното население. Роден е през 1872 година в леринското село с хубавото българско име Горно Върбени, известно и с турското си название Екши Су,  или днешното село в Гърция  - Ксино Неро. Още като младеж се включва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация и изпълнява смъртни присъди над провинилите се в революционното дело. През 1902 година става четник на войводата Георги Папанчев, български офицер от град Сливен, Тракия. Войводата обаче е убит през май 1903 година край Баница (Веви) и Алексо го замества като главен лерински войвода. На 20 юли 1903 година четите на Алексо Турунджов, съселянина му Михаил Чеков и битолския ръководител Георги Попхристов слагат начало на Илинденското въстание в Леринско, като нападат и разрушават железопътната гара край Екши Су.

След погрома на Илинденското въстание Алексо Турунджов продължава с комитлъка, а освен срещу турските аскери започва да води сражения с първите андарти в областта. Според гръцки писания сам елиминира през 1904 година гъркоманите Вангел Георгиев и Стерьо от Сребрено, помощници на Павлос Мелас при пристигането му в района. Малко след това се намира в къщата на Митре Гинков в село Айтос, който обаче дали за пари, дали от страх, издава войводата и той бива заловен от турските власти. След това е заточен в Битолския затвор за около година, където систематично  бива зверски  изтезаван от палачите си до момента в който е обесен на Ат пазар в центъра на Битоля. Интересното е, че по същото време в затвора е и Коте Христов от Руля, иначе известен като Котас Христу, който при престоя си морално се срива и посреща смъртта малко след Алексо тотално посрамен.. Алексо Турунджов е екзекутиран на 18 януари 1905 година, за което свидетелства и  английския посланник в Цариград (Констнатинопол, Истанбул) Р. Грейвс:


Писмо от Пандо Турунджов, брат на Алексо,
писано след влизането на българските войски
в Македония през 1941 година.
"Един български водач на чета, по име Алексо, от Екши Су, който беше осъден на смърт преди осем месеци за злодеяния извършени по време на въстанието в 1903 в Битоля, който в затвора полудя и се опита да извърши самоубийство..."

След екзекуцията му английският посланник допълва:
"...българското население извърши погребението му на същия ден, когато е извършена еккзекуцията му и провежда демонстрация. Няколко хиляди последват ковчегът, който бил покрит с венци, до българската църква, където тялото било погребано в гроб зад олтара на църквата."

Народната песен за Алексо Турунджов завършва с преразказаните му думи, които се потвърждават  в по-късните години на борбата за свобода в Македония:

“Не плачи, Недо, не жалай,
ако ме мене обесат,
нека се живи бракя ми,
по-арни ке се от мене,
по-арни, храбри войводи."




* Биография на Александър Турунджов в Уикипедия
* Битоля я познавам, в Битоля никой не познавам, Здравко Божиновски

This entry was posted on понеделник, септември 12, 2011 at понеделник, септември 12, 2011 and is filed under , , , , . You can follow any responses to this entry through the comments feed .

0 коментара

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...