Обичаят Дудул (Пеперуда)  

Posted by IllustrationBeloMore in , ,

Дудул, известен още и като Пеперуда е обичай, свързан с народните вярвания за плодородие и измолване на дъжд по време на продължителна суша. Той няма фиксирана дата в църковния или фолклорния календар. В различните краища на българското етническо землище са съхранени напеви, съпровождащи изпълнението на ритуала с почти идентично съдържание, най-често звучащи като монотонна молитва с повтарящ се текст.


„Росни, Боже, да заросе,
вай, Дудуле, дай Боже  дъжд!
Да наросе сува земя,
вай, Дудуле, дай Боже  дъжд!
Да порасте златно жито,
вай, Дудуле, дай Боже  дъжд!...”
Дудул или Пеперудата (Перунига, Пеперуга, Перперуна) е малка девойка, облечена само по бяла вехта ризка, чиято единствена украса е увити по тялото бъзови, върбови или бръшлянови  клонки  и венец от зеленина. В някои региони девойчето, което се избира е сираче или последно дете в семейството. Заедно с момичета от селото, на възраст до 12-14 години, обикалят домовете, пеят и играят, а стопаните ги даряват с плодове, жито, брашно, поставени в сито, спират се също на всеки кладенец и по близките ниви. Понякога брашното се пресява над главата на Пеперудата и символизира падащ дъжд. Събраните дарове се раздават на най-бедните. Обредно Пеперудата се облива с вода. Тя носи своеобразен жезъл, представляващ  дървена пръчка, окичена със зелени листа.

Вероятно корените на обичаят Дудул са свързани с езическия славянски култ към върховния бог Перун и богинята Перперуна, към която в древността са отправяни молби и заклинания за дъжд и плодородие.




Снимката е от колекцията на националния етнографски музей,публикувана в книгата
 "Български народни носии" при БАН

Изпълнението на обичая в шопските села е описано и от майстора на разказите, посветени на селския бит Елин Пелин във „Ветрената мелница”, написан в началото на 20 век.


"...Тая радостна вест бързо-бързо се разнесе от кръчмите по къщите, а оттам чак до морните работници в полето. Те мигом напуснаха работата си и се стекоха в село да посрещнат толкова очакваното събитие. Краят на страшната суша, която изпогори всичко, вече настъпваше. Черковната камбана удари като в празник. Напети момичета заиграха "вай дудул" и по улиците на селото се разнесе скокливата им песен:

Пеперуда летела, летела,
от орачи, на копачи дай, боже, дъжд!

Емнаха се смехове и викот, вдигна се весела олелия. За наказаните селяни настана празник. С тъпани и гайди момичетата изведоха "вай дудула" чак до баирчето при ветрената мелница, от върха на която се съобщи радостната вест, и завиха лудо хоро по изсъхналата трева. Мъжете излязоха с бъклици, като на сватба. Всички погледи бяха устремени към запад. Там едно бяло облаче бе се избързало над Витоша...”


Откъс от книгата на Благой и Екатерина Шклифови, Български диалектни текстове от Егейска Македония, стр 255-256.

This entry was posted on сряда, август 24, 2011 at сряда, август 24, 2011 and is filed under , , . You can follow any responses to this entry through the comments feed .

0 коментара

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...