Завръщане... в Буф  

Posted by IllustrationBeloMore in , , , , , , ,

Училището в Буф.

Село Буф или Бух (Μπούφι, Ακρίτας) е едно от големите села в Леринско. Разположено е в хълмиста местност на северозапад от град Лерин. Западно от селото се издига южната част на Баба планина, наричана в този край Бигла. Цялата местност около селото е наричана от турците Буф-кол (Буфска околия). По време на Османската империя селото наброява над 240 български къщи, но след 1903 година много буфчани напускат селото и се установяват в САЩ и Канада.


Още през 1896 година в Буф пристига българския революционер от ВМОРО Гьорче Петров, в своята книга "Материали по изучаванието на Македония", заради която е поздравен лично от българския генерал Рачо Петров, той пише: "Водител и крепител на другите села е било селото Буф. Щом има нападение на някое село, известява се за това на буфчани и те вкупом се затичват на помощ... преследва ли се някой човек или мома от турците, тя се изпраща в Буф на прибежище... Буф е давал много юнаци хора. Най-славен е бил „попо от Буф“, който умря в Кюстендил по-миналата година. Той е бил тип на старите български хайдути. Непристъпността на мястото служи за крепост... борбата им с близките турски села ги заставлявала да имат съгласие.." Че населението на селото е българско свидетелстват още турски и български  автори. Американецът Алберт Сониксен и австриецът Йохан Георг фон Хан също потвърждават това.

На 31 юли 1903 г. това героично леринско село е нападнато от хиляден турски аскер. При това нападение турските пълчища опожаряват старата църква „Св.Георги”. На 28 август 1903 година шестдесет души въстаници от селото водят сражение с многобройна турска войска, което продължава около шест часа, след което Буф отново е опустошено. От същото село е родом и войводата Наум Буфчето. Той събира чета от 80 души от селата Раково, Битуша, Клабучища, Драгош, Обсирено, Велушина, Света Петка и Градешница и участва в Илинденското въстание. След потушаването на въстанието Наум Буфчето заминава в България, за да се завърне пак в Македония и да умре в бой с турски аскер през ноември 1905 година.

Група буфчани, емигранти в Торонто, преди заминаването им за България, където се присъединяват към Българската армия и участват в Балканската война. Най-вдясно е Тодор Вучков, баща му Никола Вучков е основател на първото българско училище в Буф.
Родолюбивото население на селото открива първото българско училище в къщата на Никола Въчков. След 1908 г.жителите на селото построяват ново българско училище, което е голяма внушителна двуетажна сграда с десет просторни стаи и е едно от първите открити в Леринско, наред с училищата в Неволяни, Екши-Су, Зелениче, Баница, Търсие, Песочница. 

"Буфчанец" от Лудвиг Куба
Буфчанската народна носия е с характерна изчистена и хармонична линия, изразена в тъмни цветове на горните дрехи, контрастиращи върху бели ризи. Мъжките ризи достигат до коленете, яките и допълнителните ръкави са бродирани, а същинските ръкави на дрехата са доста широки от рамото до лакътя. Горната  дреха е без ръкави, с дължината на ризата, пристегната в кръста с пояс от вълнена материя, чийто край се спуска отпред.  Преобладаващ цвят е черния и тъмносиния. За украса са използвани прикачени към ревера верижки (кьостеци), гайтан в светъл цвят или редица от копчета. Чорапите са бели, достигащи над коленете.

При женската носия бродериите, които изпъкват върху тъмния цвят на горните дрехи са с червени и бели конци. Наситена подобна бродерия в хоризонтални линии има и върху престилките, които достигат до под коленете. Женската риза е снежнобяла, изработена от коноп или лен, бродирана в долния край, по ръкавите и около пазвите. Тюлбена на главата е бял, често за украса към него са пришивани мъниста или дребни монети, най-вече срещани при детската носия.

This entry was posted on събота, юли 09, 2011 at събота, юли 09, 2011 and is filed under , , , , , , , . You can follow any responses to this entry through the comments feed .

0 коментара

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...