Между славофони, ендопи и българогласни  

Posted by IllustrationBeloMore in ,

Пътувайки из Северна Гърция, почти всеки, интересуващ се от миналото на тази земя е надниквал отвъд туристическите дестинации. Преминава през населени места, чиито имена все още са запазени в географските ни карти, но нямат почти нищо общо с гръцките им наименования. Тези имена са ни известни от историята и това като че обяснява всичко. Времената са различни, ние сме в съседна страна и сме преминали държавната граница. Огледаме ли се, ще видим, че границата разделя през средата планината, езерото, реката, но земята си е все същата и птиците газят от едната страна на езерото, а след това разперват криле и прелитат на другия му бряг.

Гръцкият вестник "СФЕРА", м.септември 1959 г.
Близо до Флорина три села се заклеха...
"Заклевам се в Бога, народа и честта
си да не говоря повече български..."
Η Ελληνική εφημερίδα “Σφαίρα” Σεπτέμβριος 1959
κοντά στην Φλώρινα τρία χωριά ορκίστηκαν...
”Ορκίζομαι στον Θεό, την Πατρίδα και την τιμή μου
να μην μιλώ πια Βουλγαρικά”


Тази граница е по-особена. Тя дели не само планинските склонове и речните бързеи. Тя разделя хората и днес така, както толкова дълго време е делила история, съдби, братя, родители и деца. Заговорим ли преминаваща край нас старица, тя ни отвръща на един разбираем, чудно красив диалект, познат на огромна част от българите от техните прабаби и дядовци. След всяка поредна среща с хора от различни възрасти и от различни краища на Егейска Македония понякога губим усещането, че сме извън България. Често виждаме, как някои снижават глас или се оглеждат неспокойно, други не страдат от подобни притеснения, може би защото в родното им село всички са като тях. Местни. Те нямат име. В държавата си те са наричани ендопи (буквален превод на „местни” ), както и славофони, но това не ги приобщава към нито една от многото общности в Гърция , наричани официално със собствените си имена, характеризиращи произхода им – понти, тракиоти, кариоти,кавказуни, арванити... Славофоните са многобройни, но са само местни. Безлично, нищо не значещо определение в Гърция. Но кои са ендопите?

Много учени, пътешественици, журналисти, лингвисти са дали категорично становище какъв език точно е това, коренно различаващо се от най-честото обяснение в Гърция, че езикът е „чист” гръцки с български, турски и влашки примеси. Учени като Константинос Чулкас (19 век) издават езикови речници, с които доказват на базата на лексикалните прилики с гръцкия език гореспоменатата теза. Необяснимо е защо обаче дори днес „ентопи”-те се разбират на този език помежду си или в разговор с хора от България и Република Македония, но не и с гърците от юга?

Етнографска карта "Елинизмът в Близкия Изток",
1918 година, Сотириадис.
Εθνογραφικός χάρτης (Ελληνισμός στην εγγύς Ανατολή)
1918 Σωτηριάδης
Гърция не признава съществуването на „македонски език”, но и така се стреми ясно да го разграничи с говора на Егейското население. Случва се и немислимото - до неотдавна народните песни звучаха само с мелодиите си, без текст и с ограничения, за да не се афишира двуезичието на „ентопи”-те. До неотдавна този език се говореше апокрифно вкъщи и между приятели, а днес гръцките националисти разпространяват песни на този диалект за гръцки андарти като Павле Илиев от Раково, с което искат да докажат силното гръцко самосъзнание на населението.

От политически съображения и постоянно менящата се външна политика Гърция не може да реши какъв всъщност е този език. В 19 век той е най-често „славомакедонски”, наричат го и български, а говорещите го българогласни елини. През войните 1912-1918 година, когато етническия състав е важен за деленето на областта Македония, Гърция връща понятието „славомакедонски език” и обособява отделна славомакедонска нация, за да разполови броя, на и без това изкуствено занижените българи там.

Поради това, че езикът на населението е и основен етнически белег се стига и до парадокс. Когато гръцките войски навлизат в Егейска Македония, освен българите екзархисти са малтретирани и прогонени много от „славяногласните патриаршисти”, съществуването на които е в основата на мегаломанските чертания на гръцките държавни граници. В началото на Балканските войни в Лерин на много такива търговци са разграбени дюкяните, а гъркоманите от Петрево, Ениджевардарско, които дори участват в андартското движение, са прогонени в България или убити от новонастанилите се маджири от Мала Азия през 20-те години на 20 век.

В периода 1918-1941 година Гърция е на кръстопът по отношение на този езиков въпрос. За да получи бежански заеми от ОН е принудена е да признае съществуването на българско малцинство и да издаде буквар за това население. През 1925 година такъв буквар е създаден на азбуката караджица (сръбската азбука), за да задоволи претенциите на Сърбия (Югославия) над населението в региона, а през 1926 година го издава на български, за да изпълни задълженията си, обещани пред Международната общност.


„Възванието към македонския народ“
от 27 януари 1926 година в Лерин:
„1) Забранява се от днес да
се говори български език..“
“Ανακοίνωση προς τον λαό της Μακεδονίας”
απο 27 Ιανουαρίου 1926 στην Φλώρινα:
“1) Απαγορεύεται απο σήμερα να ομιλείται
η Βουλγαρική γλώσσα
Успоредно с това обаче е създадена организацията „Гръцки македонски юмрук”, която следи „ентопи”-те да не говорят на друг език освен гръцки, а в противен случай нарушителите са били арестувани и инквизирани. Това искане е било трудно постижимо, поради факта, че мнозинството от тези хора не са знаели друг език, освен майчиния им… Междувременно гръцките власти унищожават кирилските надписи в църквите, гробищата, библиотеките и училищата, иконите и книгите са изгаряни. Във вестниците се публикуват тържествени статии за това как цели села се отказват от майчиния си език, все едно им е наметнат насила.. При това без да се споменава какви заплахи и мъки са претърпели хората, за да се откажат от езика.
Факт е обаче, че въпреки показните клетви да не говорят български, обещанията във въпросните села не са спазвани от населението и езика е запазен и до днес на добро ниво.

Че съществуването и говоренето на този език, както и битието на говорещите го, е табу в Модерна Гърция – това е вярно. Но е също толкова вярно, че повечето хора не знаят като какъв да определят езика – македонски или български. Днес това е въпрос на личен избор, основно човешко право. Но по един друг начин е въпрос и на историческа правда. Преди 100 г. в Егейска Македония се учеше български език на българска азбука в български училища. Учители и ученици се наричаха българи, а в очите на гръцките андарти и турската власт те бяха български комитаджии. В Солун българската мъжка гимназия „Кирил и Методий” възпита над 500 души от всички краища на областта Македония, които станаха политици, професори и офицери в България. А какво да кажем за всяко будно село, което до 1912 година със собствени пари построи и поддържаше добре уредено българско училище?

В опозиция някой ще изтъкне, че този език е наложен от българската пропаганда посредством Българската екзархия след 1871 година. Но за български език в цяла Македония говореха редица учени, общественици и духовници. Още в 1852 година Павел Божигробски от Кониково (Дитико, дем Пела) издава „Евангелие на Господа Бога и Спаса нашего Иисуса Христо, сига ново типосано на богарской йезик за секоа неделя от година догодина со рет”, а Евстатий Киприади в Кулакия (Халастра, дем Делта) публикува „Господново и сфетаго евангелио на бога нашаго голема црикфа христианоф, искарено на бугарцко изик тувашно збор на Вардариа..”. Етнографите Шафарик и Ербен (Чехия), Буе, Реклю и Лежан (Франция), Миркович и Зарянко (Русия), Макензи и Ърби (Великобритания), Петерман, Равенщайн и Киперт (Германия) и Сакс (Австро-Унгария) публикуват по отделно карти в периода 1848-1890, в които потвърждават, че масово говорения език в Солунско, Воденско, Леринско и Костурско е български.

Евангелие от Павел Божигробски
"типосано на богарской йезик"
Ευαγγέλιο απο τον Πάβελ Μποζιγκρόπσκι
“τυπωμένο στην Βουλγαρική γλώσσα”


В 1912 година гръцки офицер в Куфалово (Куфалия, дем Пела) казва на местните хора: „Срам за вас! Гласът на Александър Македонски се чува как ви вика, а вие още стоите и се зовете българи!”. Тогава А. Коджаманов му отговаря: „Аз не съм бил никога грък и няма да бъда занапред такъв; учителствувал съм 7-8 години като български учител. Баща ми е бил българин, и аз ще си остана такъв, ако ще би да живея и в сърцето на Елада”.

До 1944 година в Западна Европа учените говореха за български език, а след това се появи и така наречения македонски език. Но независимо как се определя и класифицира езика си в основата си остава един и общ. Редно е и Гърция гласно да определи какъв е този език, а не лицемерно през няколко години да сменя позицията си в опит да защитава това изкуствено разделение.

This entry was posted on сряда, юли 06, 2011 at сряда, юли 06, 2011 and is filed under , . You can follow any responses to this entry through the comments feed .

0 коментара

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...