55 наследници на прокудени от солунското Зарово почетоха родното място на предците си  

Posted by IllustrationBeloMore in , , ,

Няма помен от българщината, и шибоят, символ на селото, е изкоренен

55 наследници на преселници от Беломорието посетиха някогашното с. Зарово, тогава българско, сега гръцко. Това е родното място на десетки, прокудени преди 97 години от гърците и заселили се в Сандански, Петрич, Струмяни. Легендата разказва, че българите са изгонили от църквата свещеника, който проповядвал на гръцки език. Другите села се подчинили, само те не са се и са били прокудени със сила оттам. В селото не е останала нито една българска къща, изкоренен е шибоят, с болка споделя Бойка Спанова, която е наследник на фамилия Шаркови, които са се преселили в с. Илинденци, община Струмяни, но запазили цветето близо век.

След опожаряването там се заселват хора от задкавказките републики, които нямат нищо общо с трагичните събития на живеещите там българи. Тръгнахме от Сандански за с. Зарово 55 човека с ръководител Милка Ирибозова Солакова. В групата бяха предимно възрастни хора: Солунка Мешкова, Вангелия Шаркова, Мария Великова, Славчо Хотев и други, потомци на български преселници от Зарово, което се намира на 25 км преди Солун. Това, което изживяхме, не може да се опише с думи, каза Бойка Спанова. Виждах моите прароднини, които стискат в ръце невръстните си деца, за да избягат от огнената стихия. И къщите си оставили отворени, с надежда, че ще се върнат. И тръгват, без да знаят накъде. С надежда, че на север е България.

Направи ми впечатление, че селото е подредено и с много цветя, но никъде нямаше шибой, а моята баба Гела ми е разказвала, че в Зарово е нямало къща без шибой. Може би затова и нейната внучка Вангелия поднесе букет шибой в църквата “Свети Илия”. Дядо Ангел Шарков много ни е разказвал за селото и мечташе да се върне. За него това бе една обетована земя и винаги се молеше никога ние, неговите внуци, да не изпитаме страшната съдба на изселниците. Вярвам, че той сега ще е най-доволният от това посещение. Още повече, че неговата дъщеря Гела взе пръст от двора на черквата, за да я занесе на гроба му, добавя Бойка Спанова и с тъга заяви: От пепелта е издигнато ново село, но без нито един българин.

Гръцкият свещеник ни посрещна много радушно, разказа ни много неща, показа ни скритите, макар и малко останали, надписи на български език и отслужи прочувствена литургия, поръчана от групата, водена от арх. Костадин Сандев от Благоевград, който също е заровалия. Две погачи бяха осветени с литургия и раздадени за здраве.

Взето от в. Струма, 25 юни 2010 г.

Прочетете повече за село Зарево:
* Попстоилов, Антон. Село Зарово, Солунско. историко-фолклорно и езиковедско изследване,БАН, 1979 г.
* Статия за Зарово в българоезичната Уикипедия

This entry was posted on вторник, юли 26, 2011 at вторник, юли 26, 2011 and is filed under , , , . You can follow any responses to this entry through the comments feed .

0 коментара

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...