Годишнина от смъртта на Пандо Кляшев!  

Posted by IllustrationBeloMore in , , , ,

Панталей Янаков Наков (1882-1907), по-известен с прякора си Пандо Кляшев,  се показва като човек с високи идеали и силен морал, макар животът му да продължава твърде кратко - загива в борба с турците едва на 25 години. Пандо Кляшев се ражда и отрасва в будното българско костурско село Смърдеш, родно място на плеяда български революционери, сред които и Васил Чекаларов. Родителите му дават тласък в културното му развитие и последователно го издържат като ученик в Солунската българска мъжка гимназия и Битолската българска класическа гимназия между 1896-1900 година.

Пандо Кляшев обаче се обвързва с революционното движение за освобождение на Македония: в Солун се присъединява към Българското тайно революционно братство на Иван Гарванов, а скоро след това става четник при войводата Марко Лерински в родния си край. Издига се до самостоятелен войвода на чета и участва на заседанията преди Илинденско-преображенското въстание в село Смилево, Битолско. Член е и на ръководството на ВМОРО в Костурско и взима участие във всички по-големи сражения по време на въстанието. Въпреки погромите извършени от османските турци в Костурско, Пандо Кляшев не се отчайва и подновява с нови сили българските революционни комитети в областта, като подготвя местното население и срещу засилващите се атаки на гръцките андартски чети.

На тази дата - 31 юли, 1907 година Пандо Кляшев загива в сражение с турски аскер край село Дреновени, заедно с него кости полагат и няколко четници. Лека им пръст!

За него историкът Любомир Милетич пише:

"Презъ зимата на 1904 година се запознахъ съ Кляшева, който ми направи особено добро впечатление не само съ своята угладена и твърде приятна външностъ, но и съ своя здравъ разсъдъкъ, интелигентностъ, скромностъ и характерностъ... И Кляшевъ ме удиви съ своята свежа паметъ, като отговаряше на въпроситѣ ми касателно дати, имена, описания на дребни случки, биографични данни за разни, второстепенни личности, четници и пр., както читательтъ по-долу ще види в самитѣ спомени.  Една меланхолична доброта дишаше отъ тоя и на гледъ благъ и хуманенъ родолюбецъ, та дори невѣроятно ми се чинѣше по нѣкога, че сѫщиятъ тоя деликатенъ младежъ е можелъ да върши и жестокости, за които самъ разказваше. Но и патриотичното му чувство, което не бѣ престанало да го въодушевява, бѣше толкова дълбоко, а вѣрата му въ правотата на македонското народно дѣло бе толкова непоклатима, щото не е чудно, ако въ името на тая вѣра той е билъ способенъ въ дадени моменти всичко да върши, за да изпълни своя дългъ, както той го е разбиралъ."

*** 

"Така духътъ пакъ се съвзе, хората видѣха, че не тъй лесно се изкоренява организацията. Гръцкиятъ владика въ тая афера много агитираше предъ хората да се откажатъ отъ комитета за въ бѫдеще. Подъ влияние на владиката турцитѣ не преследваха гъркоманитѣ и всичката вина се стоварваше върху българитѣ екзархисти. Като се видѣха гъркоманитѣ и поолеснени спрѣмо правителството, взеха съвсемъ да странятъ отъ организацията, докато по-напредъ не бѣше така, та и организацията не правѣше разлика между гъркомани и екзархисти. Отъ тогава вече се всѣва недоверие между гъркоманитѣ и организацията в Костурско."
 


Литература:
Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001

"Освободителната борба в Костурско (до 1904 г.) по спомени на Пандо Кляшев", Л. Милтич, МНИ, София, 1925 Г., Сканирана книга от екипа на Илюстрация Бело море. 


Следната страница е част от писаните на диалект спомени на Мануша Сарова Кенкова, родом от село Дъмбени:


This entry was posted on неделя, юли 31, 2011 at неделя, юли 31, 2011 and is filed under , , , , . You can follow any responses to this entry through the comments feed .

0 коментара

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...