Народните носии от Желево  

Posted by IllustrationBeloMore in , ,

Желевска носия до времето
на Първата световна война.
Желевската народна носия е пищна, красива и пъстра. Както в цяла Македония, тя е изработвана на ръка, а материите са съобразени според сезона.


Мъжкият костюм се състои от вълнена горна дреха без ръкави, стигаща до коленете, в черен или тъмносив цвят, отворена на гърдите и украсена с орнаменти. Мъжка бяла носия е носена до 1906 година. Ризата е памучна или конопена, също до коленете, с широки ръкави до под лактите. По яката бродериите са в син, черен, лилав, рядко розов цвят. Носени са и плетени маншети, украсени в същите цветове. Младежите често са носили сребърни верижки на гърдите, наричани кьостег. Първоначално панталоните са били тесни, но по-късно са заменени с по-свободни. Кожените шапки по принуда са отстъпили място на турския фес, затова желевци са предпочитали да бъдат гологлави. Мъжките чорапи са домашно изплетени и обхващат крака до коляното. Младите мъже носят бели клашни (подобно на чорапи без стъпало), а възрастните – черни, които през зимата достигат до бедрото. 

Ръкав на желевска носия

При мъжете, както и при жените цървулите са изработвани от свинска или телешка кожа.
Женската носия от Желево е една от най-красивите и характерна въобще за Корещата. Често, за да е готова за предстоящата сватба през есента, носията се шие и вези през цялата зима, пролетта и лятото.
Женски шаяк

Вълнените нишки са много добре избелвани и оцветявани. Женските ризи (кошуля) са дълги до коляното, бели и с бродирани яки и ръкави, които падат под лактите. От лактите до китките се слагали вид втори ръкави в различни цветове. Бродерията на женската риза е наситена в долната част. В стари времена от рамото до лакътя са се спускали кешици, богато избродирани със златна, сребърна или копринена нишка. Горната дреха също достига до коляното и е в тъмни цветове – син или черен. Тя е отворена отпед и украсена в доминиращ червен цвят. Върху тъмните пояси са препасвани кожени колани с изкусно изработени сребърни пафти. Престилката е цветна, с преобладаващи червени багри, често обточени от двете страни с тънки верижки с дребни монети и завършващи в долната час с ресни. 

Жителите на Желево според нравите и обичаите, говорът и носиите, принадлежат към едно и също племе с жителите на Ощима, Търново (Търнава или Търнаа), Руля и Бесвиня (Бесфиня или Бесфина) - областта Горна Кореща. Снимката представя млади невести преди започването на хорото, изиграно според волята на "кривокапците", т.е. техните съпрузи, както са наричани мъжете от Желево от съседите им. (Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония прес, София, 2003, стр.123)
Чорапи на женска  носия
Зимната горна женска дреха, наричана ресачка е черна, без ръкави и без украса. По-заможните са носили палто от бяла вълна „шаяк” без ръкави и със съвсем малко орнаменти. Недопустимо е било девойка или жена да излезе навън гологлава. Кърпите за глава са в различни цветове на червен фон, украсени с ресни и спускащи се свободно към кръста. Тънките кърпи са нариначи тюлбен, върху който е прикрепвана малка шапка  - булка, подпълвана с памук или парцали, зашита върху тесен ширит и закопчавана под брадичката. Носи се до около 1907 година. Друга интересна украса е бродирана лента, препасваща челото и украсена с пришити сребърни, златни или медни  монети. Косите са украсявани с дълги, тънки памучни или конопени ленти, наричани наплици, към които нагъсто са прикрепени дребни монети.
Престилка от Желево.

Под отворената част на ризата се е прикрепял нагръдник, пъстро избродиран и с пришити мъниста. Подобно на мъжете са носени и кьостеци, покрити със сребърни монети. Характерни са дългите обеци, докосващи раменете, също изработени от монети.

Много дълго време живописната желевската носия не е променяна. Съхранени са до днес автентични части от нея (виж оригиналите от снимките).

Екипът на Илюстрация Беломоре изказва огромна благодарност на г-н Лабро Королов за оказаната помощ при списването на статията - с информация и снимки на народните носии от Желево.


До началото на Първата световна война се носят сложно орнаментирани престилки,
но след това се опростяват до редица вертикални Пърти (ивици),
така както е в снимката.
Следният цитат от книгата на Фото Томев "Кратка история на село Желево, Македония" (издание на Благотворителното братство в гр. Торонто, Канада, 1971, стр. 88-89) допълнително описва желевските носии:

"Женското облекло беше много сложно и претрупано и вземаше много време за изработването му, но пък се носеше с години. Не се менеше. На гушата, по между пазвите, жените носелн гушигашник, везан с разноцветни маниста, жижвета и др. орнаменти. За украшение пред гърдите поставяли сребърен кьостек. Носели дълги ушници до раменете, сребърни или златни. Облечени жените в това облекло и украсени с помепатите украшения беха наистина нещо красиво, изящно. Колкото повече се отдалечаваме по време от това облекло, толкова то става по-ценно, като художествена изработка... Главното везмо на кошулите беше на ръкавите и полите, а по-малко на яките. В по-старо време, се носили кесици наъ ръкавите от рамото до лакътя, добре навезани със сребърна и златна сърма, коприна и клабодан. Над кошулята жените носеха дреха като мъжката гюрдия, дълга до над колене, от тъмно син или червен шаяк. Отворена бе пред пазвата и украсена с разни орнаментни украшения, в които преобладаваше червената боя. Наоколо, ръкавите и полите беха обшити с червена оптока (вълнена връвца). Опасваха се с дълги тъкани пълнени пояси, широки повече от една педа и дълги около три лакътя, а над пояса се носеше колан с пафти, красиво изработени отъ сребро. Отпред се препасваше престилка, домашно тъкана на разбой с розноцветна вълна, с доминиращ червенъ цвет. Отпред престилката, от двете страни, се носили сребрен синджир с цела (пари), добре закопчани за пафтиге. Престилките имаха отстрани и отдолу вълнени ресни.

Мъжкото облекло се състоеше главно от вълнена гордия (долама) без ръкави, на цвет черна или кафява (костенава), иа гърдите отворена и с малко везмо — орнаменти в сина и пенкава боя. Бели гюрдии носили мъжете до към 1906-7 година. Кошулята (ризата) беше памучна или конопена с широки ръкави под лакътя. Яката на кошулята беше навезана с орнаменти, главно въ сини, черни и виолетови бои. Носеха се и плетени вълнени калчета на ръцете, шарени с разни бои, като тези на яката. Бечвите (потури), които се носеха, били отначало тесни, но постепенно бехп заменени, защото мъчно се крояха и шиеха, поради което струваха и по-скъпо. Калпакът беше покривалото на главата. Той бе сменен с турския фес.”





This entry was posted on понеделник, юни 20, 2011 at понеделник, юни 20, 2011 and is filed under , , . You can follow any responses to this entry through the comments feed .

0 коментара

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...