Македонска народна носия  

Posted by IllustrationBeloMore in ,

"Македонска българка" - картина на
художника Иван Мърквичка
“Βουλγάρα Μακεδονίτισσα” - πίνακας
του ζωγράφου Ιβάν Μαρκβίτσκα
„Тя стоеше боса в праха, но беше в тежка везана селска руба — дълга кошуля от дебело домашно платно, с широки ръкави, върху нея клашник, препасан с дълъг черен пояс, и отпред — с шарена вълнена престилка. Но това облекло, по което някога са трептели ярки везби и шарки и което се шие и вези по цели години, сега беше захабено, протрито и кръпка до кръпка — първа бе го облякла бабата на младата жена, след нея бе го носила през целия си живот майка й, а сега го носеше тя и може би до края на живота си. Носеше го тя и зиме, и лете, с него спеше — и сега, през август, с тоя клашник и вълнен пояс, сваляше го едва по няколко пъти в годината, да го изпере набързо, доколкото можеше да намери време за себе си, от непрестанен черен труд над земята и в къщи; така живееше тя, така бяха живели и баба й, и майка й, така живееха всички селски жени, всички селски люде. Но още нейната майка бе успяла да изткае платно за нова риза — дебело, здраво като кожа, да изтрае десетки години; кой знай как бе намерила време през деня, през нощта, изткала го, избелила го на реката. Сега младата селянка си везеше нова кошуля и кой знай как намираше време през деня, през нощта. Бод след бод изникваха шарки по пазвите, по ръкавите — червени, зелени, жълти, модри, черни, една в друга, една през друга в сложна плетеница, трептят от хубост, говорят като писмена, разказват за млади очи, които са се радвали над тях, но още повече са плакали над тях. Младата жена ще вези новата кошуля може би през целия си живот, може би няма да успее да я облече до края на живота си ни един път, но тя ще я остави на щерка си или на снаха си. Сега тя дебне да открадне и един миг време, за да бодне поне един или два пъти с иглата, а зимно време, когато, намалее полската работа, тя сяда на купището, заравя нозе в топлия тор и вези новата кошуля. Очите й се радват на хубавите шарки, следи как оживяват от иглата й една след друга и тя забравя всичко друго. На торището са насядали и други жени, и те с нозе дълбоко в тора, везят или шият, или плетат дебели вълнени чорапи, или пък дълги до тридесет аршина пояси. Някоя от по-старите жени разказва тъжна история за безкрайни човешки мъки и върху новата риза капват сълзи; после по-младите от жените подхващат песен, но тя е жална, като плач, и в нея за човешки мъки се пее — Върху кошулята отново капват сълзи.”

Из “Преспанските камбани” – Димитър Талев 
Македонка - Иван Мърквичка
Μακεδονίτισσα – Ιβάν Μαρκβίτσκα
Македонската народна носия съчетава в себе си уникална хармония от багри , съвършени везби и изящни накити. Костюмите, изработвани ръчно от естествени материали греят с богатите си украси и бродерии, съчетали характерните за тази област наситени цветове – пурпурно червен, тъмно червен, черен като основни, както и син, жълт, зелен, лилав. Орнаментите са сложни, симетрични, изключително красиви , концентрирани по яката, пазвите и долната част на ризите, ръкавите, престилките. Носиите според отделните си части, начин на изработка, материи и цветови съчетания характеризират социален статус, възрастова група, специфика спрямо отделните региони в Македония. 
Сувенирна картичка от Солун - Български женски носии
Ενθύμιο ταχυδρομική κάρτα από Θεσσαλονίκη –
Βουλγαρικές γυναικείες φορεσιές
Често бродерията е била единствената украса по облеклото на селското население.Предавана от поколение на поколение, тя достига високо майсотрство и се превръща в прекрасно творение на българския народен дух. Най-употребяваната техника на македонската везба е заден бод (бод в бод до бод), по-рядко се използва кръстосания бод. Специфичното в тази шевица е, че освен фигурите са извезани и междуфигурните пространства и това наподобява на пъстър миниатюрен килим.


Мъжка селска носия от Солунско,
края на 19 век
Ανδρική φορεσιά χωρικών περιοχή
Θεσσαλονίκης τέλος 19ου αιώνα
Фигурите са с разнообразни пречупени линии, които в основата си представляват стилизирани цветя, преплетени гранки, звезди, животински образ. Бодовете вървят по нишките на тъканта на платното. Конците са вълнени или памучни, усуквани и боядисвани в домашни условия. Общия тон на шевичната украса на женската македонска носия се определя според възрастта – при децата и девойките цветовете са с по-голяма яркост, преобладаващ от които е пурпурно червеният и виненият. При омъжените жени и при по-възрастните цветовете са тъмночервени, тъмновинени.

Днес автентичните македонски народни носии са рядкост, но все така поразяват със своята хубост, по тях пламтят слънчеви багри, проблясват сребърни пафти, диплят се тежки премени, по които пъргави пръсти са вплели неповторимия огнен дух на Македония.

This entry was posted on неделя, юни 19, 2011 at неделя, юни 19, 2011 and is filed under , . You can follow any responses to this entry through the comments feed .

0 коментара

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...