Βουλγαρικό Γυμνάσιο Αρρένων Θεσσαλονίκης, Μέρος δεύτερο  

Posted by IllustrationBeloMore in , , ,


ΑΝΑΠΤΥΞΗ ΚΑΙ ΜΕΤΑΦΟΡΑ ΤΟΥ ΓΥΜΝΑΣΙΟΥ ΑΡΡΕΝΩΝ ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚΗΣ

Κατά την διάρκεια της πρώτης σχολικής χρονιάς λειτουργούν μόνο δύο τάξεις, ενώ το φθινόπωρο του 1881 ανοίγουν ακόμα δύο. Τον ίδιο χρόνο 1881 στις 5 Οκτωβρίου το γυμνάσιο αρρένων παίρνει το όνομα των αδελφών Κυρίλλου και Μεθόδιου. Έτσι καθώς στην αρχή το γυμνάσιο αρρένων δεν είναι πλήρες,  συναντάται συχνά και με το όνομα “ Κεντρικό σχολείο Θεσσαλονίκης”. Υποστηρίζεται από την Βουλγαρική Εξαρχία και από την Βουλγαρική κοινότητα Θεσσαλονίκης. Την συντήρησή του αναλαμβάνουν κυρίως εθελοντές, βοηθοί του Βασιλιά Αλεξάντερ Μπογκορίντι των Βουλγάρων στην Μακεδονία και των κατοίκων της Θεσσαλονίκης.

Δάσκαλοι του Γυμνασίου έτος 1890.
Η πρώτη σχολική χρονιά στα γυμνάσια τελειώνει με επιτυχία με δημόσια τελετή με την συμμετοχή πολλών Βουλγάρων, κατοίκων άλλων Εθνοτήτων, αντιπροσώπων της εξουσίας, οι Πρόξενοι Αυστρίας και Ρουμανίας και υπάλληλος της Ρωσικής Πρεσβείας στην Κωνσταντινούπολη. Δάσκαλοι στο γυμνάσιο αρρένων την πρώτη χρονιά είναι : Κούζμαν Σαπκάρεφ (επικεφαλής), Χρίστο Μπούτσκοφ, Τραιάν Τσάτλεφ και Χρίστο Ποπστοιάνοφ.

Η κοινότητα Θεσσαλονίκης προσπαθεί να προσελκύσει αξιόλογο επίπεδο εκπαιδευτικών ακόμα από την αρχή της επόμενης σχολικής χρονιάς και ικετεύει την Εξαρχία ώστε οι δάσκαλοι που θα στείλει στην Θεσσαλονίκη να είναι σημαντικά πρόσωπα, πολιτικά ελπιδοφόρα και όχι μεγαλύτεροι από 20-22 χρονών. Δοκιμάζουν να προσελκύσουν τον Κ. Πομένοφ για διευθυντή αλλά μετά την άρνησή του, από την Κωνσταντινούπολη συνιστούν τον Μποζίλ Ραίνοφ καθώς παρακαλούν για πλήρη συνεργασία για την καλή λειτουργία του σχολείου έτσι ώστε να γίνει πιο εύκολη η αναβάθμιση του σχολείου σε πλήρες γυμνάσιο.

Στην αρχή του 1881-1882 ανακοινώνεται με εγκύκλιο προς τις κοινότητες της Μακεδονίας ότι ανοίγει και τρίτη τάξη στο γυμνάσιο αρρένων και οι μαθητές πρέπει να είναι υγιείς να έχουν πιστοποιητικό επιτυχίας από το σχολείο και η μικρότερη ηλικία τους 14 χρονών. Εγγράφονται 123 μαθητές στο γυμνάσιο αρρένων Θεσσαλονίκης χωρισμένοι ως εξής, Ι τάξη - 63, ΙΙ τάξη - 41 και ΙΙΙ τάξη - 19. Οι δάσκαλοι είναι πέντε, μαζί με τον διευθυντή Μποζίλ Ραίνοφ και δημιουργείται σχολικό συμβούλιο που εκπροσωπείται από τον Κοζμά Πρετσίστανσκι και έχει σκοπό να παρακολουθεί την συμμόρφωση με την εσωτερική τάξη και να λύνει τα προβλήματα παιδαγωγικού χαρακτήρα.


Χρίστο Μπούτσκοφ, δάσκαλος καταγόμενος 
από το Κιλκίς.
Κατά την σχολική χρονιά 1883-1884 το γυμνάσιο είναι IV τάξεων. Εξαιρετική σημασία για την αύξηση του κύρους και την ανάπτυξη του Γυμνασίου Αρρένων Θεσσαλονίκης έχει ο Τράικο Κιτάντσεφ ο οποίος επιλέχθηκε ως πρόεδρος του παιδαγωγικού συμβουλίου και μαζί με τον Μποζίλ Ραίνοφ προσπαθεί να οργανώσει το εκπαιδευτικό έργο με βάση σύγχρονες αρχές εκπαίδευσης και παιδείας της εποχής εκείνης.

Το γυμνάσιο αρρένων Θεσσαλονίκης γίνεται το τρίτο πλήρες γυμνάσιο στην Βουλγαρική επικράτεια μετά από αυτά στην Σόφια και το Πλόβντιβ την σχολική χρονιά 1885-1886. Κατά την σχολική χρονιά 1886-1887 το γυμνάσιο γίνεται VII τάξεων και σ αυτό εκπαιδεύονται 129 μαθητές. Η ανάπτυξη του γυμνασίου συνεχίζεται και την επόμενη 1887-1888 χρονιά, όταν δημιουργείται παιδαγωγικό τμήμα με Ι κύκλο μαθημάτων ενώ την επόμενη σχολική χρονιά και με ΙΙ κύκλο μαθημάτων. Το τμήμα υπάρχει ως την σχολική χρονιά 1895-1896 και δίνει οκτώ αποφοίτους.

Μετά τον Βαλκανικό Πόλεμο στις 8 Ιουνίου 1913 Ελληνική Χωροφυλακή από την Κρήτη εισβάλλει στο οικοτροφείο του γυμνασίου αρρένων, σπάζει τον εξοπλισμό, αφορά τα πιο πολύτιμα αντικείμενα και χρηματικές αποταμιεύσεις των μαθητών. Το Βουλγαρικό Γυμνάσιο Αρρένων Θεσσαλονίκης υπάρχει ως τις 17 Ιουνίου 1913 καθώς στις 18 Ιουνίου όλες οι Βουλγαρικές αίθουσες διδασκαλίας και τα οικοτροφεία είναι σε Ελληνικά χέρια. Εκείνη την ημέρα Έλληνες στρατιώτες καταλαμβάνουν το γυμνάσιο και σκοτώνουν τους μαθητές Ιλ. Λιουτβίεφ, Ντ. Βέλεφ και Π. Τσουκάροφ. Ο σχολικός εξοπλισμός, το εμπορικό μουσείο και ο μετεωρολογικός σταθμός λεηλατούνται. Ο Πάβελ Σάτεφ μαρτυρεί :

...περίπου 15000 τόμοι από τις βιβλιοθήκες των Βουλγαρικών γυμνασίων και σχολείων είχαν λεηλατηθεί και πετάχθηκαν στους δρόμους, όπου τα Ελληνικά πλήθη χλεύαζαν την Σλαβική και Βουλγαρική γραφή καθώς τα έκαιγαν σε ολόκληρους σωρούς. Αυτό το διάστημα εμείς προσωπικά παρακολουθούσαμε το βάρβαρο αυτό θέαμα, πώς ανελέητα και άγρια πετάχθηκαν στους δρόμους πολύτιμα βιβλία, επίλεκτα συγγράμματα και σπάνιες περγαμηνές.

Δάσκαλοι και μαθητές του Γυμνασίου Θεσσαλονίκης
το σχολικό έτος 1888 -1889.
Μεγάλο μέρος από τους εκπαιδευόμενους του γίνονται δάσκαλοι ή επαναστάτες. Στην συνέχεια το γυμνάσιο αρρένων μαζί με το γυμνάσιο θηλέων συγχωνεύονται σε ένα ίδρυμα, με το όνομα “Μικτό Γυμνάσιο Στρούμνιτσας “. Αυτό μεταφέρεται διαδοχικά στις πόλεις Στρούμνιτσα, Στιπ, πάλι Στρούμνιτσα, Πέτριτς. Το 1920 εγκαθίσταται οριστικά στην πόλη Γκόρνα Τζουμαιά (σήμερα Μπλαγκόεβγκραντ) στην Μακεδονία του Πίριν, Βουλγαρία όπου υπάρχει μέχρι και σήμερα με το όνομα,  Εθνικό Ανθρωπιστικό Γυμνάσιο “Αγ. Αγ. Κύριλλος και Μεθόδιος “. Οι Τουρκικές Αρχές θεωρούν το Βουλγαρικό Γυμνάσιο Αρρένων Θεσσαλονίκης ως πρότυπο σχολείο. Τούρκος πολιτικός άνδρας με την αφορμή αυτή γράφει στα απομνημονεύματά του :

Οι Βούλγαροι στην Θεσσαλονίκη είχαν ένα γυμνάσιο με οικοτροφείο στο οποίο διαπαιδαγωγούνταν νέοι από όλες τις περιοχές της Μακεδονίας, καθώς στην πόλη οι Βούλγαροι ήταν πολύ λίγοι....Όμως η πλειονότητα του Χριστιανικού πληθυσμού στην Μακεδονία ήταν Βουλγαρική. Το Πατριαρχείο πραγματικά διατηρούσε κάτω από την επιρροή του πολλά Βουλγαρικά χωριά και σχεδόν ολόκληρο τον πληθυσμό τους θεωρούσε Έλληνες, αλλά ο πληθυσμός ήταν Βουλγαρικός, μιλούσε Βουλγαρικά και σχεδόν τίποτα δεν καταλάβαινε από τις Ελληνικές λειτουργίες. Το Πατριαρχείο στηρίζονταν ουσιαστικά στην αδαή και φανατισμένη μάζα.Το Βουλγαρικό γυμνάσιο στην Θεσσαλονίκη ήταν άριστα τακτοποιημένο και όπως οι Τούρκοι έτσι και οι Έλληνες ζηλεύαμε... για δάσκαλοι στέλνονταν από την Βουλγαρία ικανοί και χαρισματικοί εκπαιδευτικοί οι οποίοι όλοι τους είχαν ένα κοινό εθνικό ιδεώδες. Αυτό το γυμνάσιο προετοίμαζε νέους οι οποίοι στέλνονταν στα ενδότερα και σε ολόκληρο τον πληθυσμό των χωριών ενέπνεαν πάλι το ίδιο κοινό εθνικό ιδεώδες. Ικανοί Τούρκοι δάσκαλοι όπως ο Σαντί Εφέντη 5 ος, Γκιμρουκτσιζααντέ Φαζούλ Μπέη, ο μεταφραστής στα σχολεία επιθεωρητής Εντχέμ Εφέντη, δίδασκαν Τουρκική γλώσσα που σε σύγκριση με τα υπόλοιπα σχολεία, Ελληνικά, Εβραικά και άλλα όπου διδάσκονταν υποτυπωδώς.....ενώ πάλι τα Τουρκικά ιδιωτικά ακόμα σχολεία, “Χαμιντιέ”, “Φειζέ”, “Οσμανί” μόλις τότε μπαίνανε σε τάξη, οργανώνονταν και αυτά με δασκάλους που προσκαλούνταν από την Γαλλία και την Κωνσταντινούπολη.
Μέρος δεύτερο (θα υπάρχει συνέχεια)


Βιβλιογραφία


  • „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970
  • Кандиларов, Георги. Българските гимназии и основни училища в Солун. Македонски научен институт, София, 1930
  • Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2005
  • Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887-1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1-2, София, 2004, стр. 40-65.
  • Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006
  • Шатев, Павел. Бележки върху българската просвета
  • Шатев, Павел. „В Македония под робство“, София, 1983, трето издание
  • Александрова, Елена. „Българската солунска гимназия „Св. св. Кирил и методий“ в спомените на учителя Борис Янишлиев от гр. Дойран“. Списание „Македонски преглед“, кн. 3, София, 2008, стр. 123-130
Μετάφραση από τα βουλγαρικά Wikipedia.

This entry was posted on неделя, юни 05, 2011 at неделя, юни 05, 2011 and is filed under , , , . You can follow any responses to this entry through the comments feed .

3 коментара

Анонимен  

Георги Лозанов: Гръцките училища стават притегателни центрове за образование на младите българи и ревностни разпространители на елинистичните идеи

Доц. Надка Николова Шуменски Университет Надка Николова е родена в гр. Шумен на 17 март 1955 г. Преподава в ШУ "Епископ Константин Преславски". Доктор по филология (1996). Научните й интереси са в областите: езикова култура, история на новобългарския книжовен език, теория на книжовните езици, социолингвистика, съвременна, историческа и съпоставителна лексикология, лексикография, сравнително славянско езикознание. Автор е на "Българската анатомична терминология през Възраждането (1824-1878)" (2003), "Езикова култура" (1996; 2002), както и на много статии в научния печат.

”Гръцкият е езикът, казва Р. Попович в предговора към Христоитията си от 1837 г., на който тогава всички образовани българи “хоратуват, и на всяк ден четат и пишат, и без него не можат (Родолюбивий 1992: 76). Гръцкият език е бил езикът на образованието и културната комуникация за цяло поколение възрожденски интелектуалци. За тях гръцкия език е бил културно есперанто, общият литературен и научен език на народите от Югоизточна Европа, подобен по значение на латинския език за западните страни. Както казва проф. Ив. Шишманов, те са го владеели по-добре и по-свободно от матерния си език (Шишманов 1903: 430). В “Книговище за прочитане” от 1874 г. Богоров споделя: “Още и до днес между нас има такива учени, на които, дотрябва ли нещо да напишат български, те го сключат изпървом на гръцки, а сетне го превеждат на български” (Богоров 1874/75: 2). Гръцкият език се оказва в ролята на посредник в културната адаптация на българското общество към съвременната буржоазна цивилизация през първата половина на века. Броят на селищата във вътрешността на България обаче, в които гръцкият е доминиращ в училищните програми, е внушителен. През 1830 год. се открива и първият гръцки университет в Атина, който става особен притегателен център за жадните за образование млади българи.Гръцките училища стават притегателни центрове за образование на младите българи и ревностни разпространители на елинистичните идеи. Не случайно възпитаници на гръцки училища са най-изтъкнатите дейци на Българското възраждане: д-р Н. Пиколо, д-р П. Берон, д-р Ив. Селимински, В. Априлов, Г. С. Раковски, С. Доброплодни, д-р Ив. Богоров, Д. Душанов, Г. Кръстевич, П. Бобеков, К. Фотинов, Ст. Чомаков, Ив. Добровски, Ив. Момчилов, Н. и Д. Михайловски, Р. Попович, Д. Миладинов, Гр. Пърличев, Ат. Богориди, Ст. Богориди и мнозина други.От друга страна обаче, липсата на светско българско училище “остава незащитен проход за проникване на гръцкото влияние” (Радкова 1986: 30). Петър Берон не само че използва гръцкия въобще като писмен език (напр. писмото му до котленци за уреждане на учебно дело в града е написано на гръцки), но и разговаря на гръцки език на философски и въобще научни теми. В спомените си за д-р Берон М. Балабанов споделя: “мене ми се струва като че да съм още при него и да го слушам да ми разправя убедително ту на български, по котленски, ту на гръцки, по филибешки, за своите открития по небесната физика” (Балабанов 1899-1900: 11). Така главен посредник между българите и идеите на модерния свят за дълго време остава Гърция. На гръцки пишат художествени, научни и педагогически произведения, защото не са знаели писмен български език, мнозина от тях: Ат. Богориди (внук на Софроний Врачански), Александър П. Куртович (Зоирос паша от Пловдив), Никола Пиколо, Гр. Пърличев, братя Сим. и Мих. Христови от Стара Загора, Ив. Симеонов и Ант. Цанков, съставители на гръцки христоматии, и мн. др. (Стоянов 1978: 107).

10 ноември 2016 г., 17:55
Анонимен  

Франсоа Шаму: Никой друг човешки език освен гръцки не предлага за проучване толкова богата литература, и то в продължение на толкова дълъг период, близо 3500 г
Научен ръководител: проф. д-р А. Нейкова - Автор: Франсоа Шаму: Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха

Никой друг човешки език не предлага за проучване толкова богата литература, и то в продължение на толкова дълъг период, близо 3500 години. Съвременният свят дължи безкрайно много на гръцкия народ. Категориите на мисълта, с които все още си служим, са определени за пръв път от него. Ние му дължим нашите най-важни интелектуални оръдия, а също и основните начала на нашия морал. Римската империя се е подхранвала от гръцката цивилизация, приела е нейното наследство и го е предала на средновековна Европа, която посредством латинската традиция е съчетала много от него с основните черти на тържествуващото християнство. По-късно, през XV век, обществата на модерна Европа получиха отново непосредствен достъп до гръцките източници. Откривайки наново методите на мислене и възкресявайки за нов живот формите на изкуството, създадени и развити от древна Гърция, те отбелязаха изключително бързо и бляскаво развитие. Разбира се, съвременната наука и техника оставиха далеч зад себе си постиженията на учените и инженерите от Античността. Но в линията на прогреса между тях и нас няма прекъсване и ние винаги сме се чувствували наследници на гърците в много сфери на нашата култура.
Ето защо остава така жив интересът на нашите съвременници към народа и културата, на които се чувствуваме толкова задължени. Този интерес може да бъде удовлетворен всестранно, защото източниците ни за опознаване на антична Гърция са изключително богати и разнообразни. Гръцкият език е представен с литературни текстове без каквото и да било прекъсване от VIII век пр. н. е.(3) до наши дни. Неотдавнашното разчитане на микенските плочки дори позволява (наистина с помощта на чисто административни документи, чието тълкуване е твърде трудно) да се върнем назад поне до XV век пр. н. е. Никой друг човешки език не предлага за проучване толкова богата литература, и то в продължение на толкова дълъг период, близо 3500 години. Наред с тези писмени източници археологията ни дава за Гърция извънредно богата и в общи черти много добре класифицирана документация. Паметниците, които археологията изучава след тяхното откриване, не само представляват интерес като извор на сведения за културата, на която са свидетели, но твърде често имат и естетическа стойност, към която ние сме отзивчиви и днес независимо от отдалечеността на времето. И накрая — а това също е благоприятно и не най-маловажно обстоятелство — страната, където са живели древните гърци, където те са изработили своята концепция за света и своята естетика, ни е леснодостъпна. В наши дни няма нищо пo-лесно от едно пътуване в Гърция и поне за известно време още ние имаме предимството с малко усилия да откриваме на гръцка земя в техния автентичен облик, пощадени в съществените си черти от еднообразието на съвременния живот, същите онези пейзажи, които са гледали Омир, Софокъл и Платон.

10 ноември 2016 г., 17:56
Анонимен  

Проф. Божидар Димитров.: В Александрия се появява и най-голямата библиотека в света-600000 тома. На гръцки език-не на македонски, какъвто и тогава, и днес не съществува!

Идиотските македонистки исторически тези днес получават отпор не само от учените по цял свят, но и в самата Македония - нещо, което не се бе случвало 65 години. Експрезидентът Бранко Цървенковски онзи ден каза, че “античният македонизъм е обречен на тежко историческо поражение”. А експремиерът Любчо Георгиевски иронично забеляза, че следващата стъпка на управляващите ще бъде да открият “антични югославяни”.

Няма научен институт в света, който да не приема, че античните македонци са гърци. Това личи не само от имената на царете (гръцки), не само от самоопределянето им като гърци, но и от факта, че Филип и Александър Македонски работят за една гръцка политическа идея - обединението на стотиците гръцки градове държави в единна империя. Тази империя трябва да постигне две важни политически цели. Да спре войните между гръцките градове държави и да се противопостави на Персийската империя, чиито агресивни действия през VI-IV в. пр.Хр. застрашават гръцката независимост. И Филип, и Александър успяват в действията си, подкрепяни от не малка част от гръцкото общество. Царствата, които възникват на територията на Александровата империя след смъртта му и над които застават “македонски” пълководци като Антиох, Птолемей и Лизимах, се наричат елинистически (т.е. гръцки) царства, а периода на съществуването им (края на IV-I в. пр.Хр.) - елинистически. Там цъфти гръцката образованост и култура, най-високата в света в тази епоха, постигнала интересна симбиоза с персийската и египетската цивилизация. В Александрия се появява и най-голямата библиотека в света - 600 000 тома. На гръцки език - не на македонски, какъвто и тогава, и днес не съществува. Династията на Александър е претендирала, че произлиза от Херакъл, че е дошла в Македония от южния гръцки град Аргос и че е елинска, поради което е получила право да участва в допускащите само елински атлети Олимпийски игри, а това е станало във времето на Александър I Филелин, тоест около 150 години преди раждането на Александър III Велики. Филип II, бащата на Александър III Македонски, е печелил поне три състезания в Олимпийските игри. Идиотските македонистки исторически тези днес получават отпор не само от учените по цял свят, но и в самата Македония - нещо, което не се бе случвало 65 години.

10 ноември 2016 г., 17:59

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...