Завръщане... в Острово  

Posted by IllustrationBeloMore in , , ,


Село Острово, Воденско е разположено на североизточния бряг на Островското езеро. Селото в турско време бе седелище на мюдурлук. В пределите на малката островска нахия влизаха следните села: Друшка, Русилово, Ослой, Нисия, Патачино, Жерви, Чеган и Къндрево. Острово е център на 15 села. Край него минава ж.п. линията Солун-Битоля. 

Големият руски славист Виктор Григорович в забележителния си труд "ОЧЕРК ПУТЕШЕСТВИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКОЙ ТУРЦИИ" дава следните интересни данни за българския характер на Острово: "... забележително село, разположено край планинско езеро и населено от наполовина българи и наполовина турци. То има една църква, посторена на мястото на старата, разрушена от турците. Прекарах тук нощта в къщичката на честен и умен Българин. Неговата проста беседа ми поясни бита на този народ и ме запозна с неговия език. Според разказа му, Острово е построено на мястото на древен град, наричан Кючук Стамбул (Мал Стамбул) и до този момент принадлежи към епархията на Охридския митрополит."  Информацията, която дава Григорович е потвърдена, както от официалната османска статистика на населението от 1878 година („Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“), така и от българските статистически данни на Кънчов и Мишев от 1900 и 1905 година.

През  1912 година Острово имаше 233 къщи с 1243 жители, от които 908 българи, 320 турци и 15 цигани. Селото е разделено на две махали – българска и турска. Село Острово, което прилича на малък градец има около 30 дюкяни и няколко ханчета.

Преди около 70 години Острово се е намирало по-на запад от сегашното му положение. На това място, което било залято от езерото е останало малко островче върху което стърчи една турска джамия. Мястото където се намирало старото селище се нарича от местните жители Старо Острово.
Печат на Островската бежанска организация в София.
Σφραγίδα του συλλόγου προσφύγων Οστρόβου στην Σόφια.
Недалеч от сегашно Острово (на север от селото) в миналото е имало голям град с името Целе. Тоя град бил център на областта Еордея, за която се споменава в историята още в 424 г. пр.хр. В римско време недалеч от селото е минавал важния път Виа Игнация. Сегашното Острово според мнението на гръцкия учен М. Димицас било основано през 11 век от българите. За Острово споменават и следните древни летописци: Ана Комнина, Георги Акрополит, Ефрем Кесарийски, Георги Пахимер, Йоан Кантакузин и други.

Според свидетелствата на древните летописци в околностите на сегашно острово са станали ожесточени сражения между войските на Цар Самуил и византийския император Василий II Българоубиец. Войските на Петар Делян (Самуиловия внук), който повдига въстание за въстановяване на западното българско царство и отхвърлянето на византийското иго преди да потеглят за Солун били събрани в околностите на днешно Острово. 

В Острово има 2 български църкви към 1940 година. Църквата „Св. Богородица” е много стара, никой от жителите на селото не помни кога е построена, но със сигурност е отпреди 1591 година. Новата църква се казва „Св. Троица”. Последната е довършена през 1850 година. До заробването му от гърците село Острово имаше 2 български училища със 120 ученици и 3-ма учители.
Жителите на Острово се занимават предимно със земеделие и скотовъдство, а някои от тях отиват на гурбет. Островското поле, което се намира на северозапад от селото има добри ниви, а по хълмистите възвишения виреят лозя. 

В Острово са родени революционерите Кара Ташо и Григор Цоцев, съответно Воденски и Тиквешки войводи, както и свещеник Георги Гелев. От Острово 40 души взеха активно участие и в Илинденското въстание от 1903 година, а през Балканската война в Македоно-Одринското опълчение към Българската армия се включват други деветима островчани. От Острово са и видните представители на Македонската патриотична организация в САЩ и Канада Георги Чакъров от МПО „Христо Матов” Масилон, Охайо и Методи Чанев, съосновател и пети президент на МПО.


Използвана литература:
* Македонски Алманах, изд. на ЦК на МПО в САЩ, Канада и Австралия, 1940 г., стр.37


This entry was posted on четвъртък, май 26, 2011 at четвъртък, май 26, 2011 and is filed under , , , . You can follow any responses to this entry through the comments feed .

0 коментара

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...