Възкресението на Македония, част 1  

Posted by IllustrationBeloMore in , , , , ,

МАКЕДОНИЯ 1941
Възкресението

В началото на 1941 година Германия нахлува в Югославия и Гърция и за 2 седмици двете държави са принудени да капитулират. Германците настояват български войски да заместят германските във Вардарска и част от Егейска Македония, както и Беломорска Тракия, за да може да започне плануваната атака над СССР през лятото на същата година.

Българският офицер Сотир Нанев е един от първите войници, които преминават вече несъществуващата граница и става пряк свидетел на следвоенните дни, които по-късно описва в книга. На 20 април 1941 година – Великден, български войски влизат в определените за тях земи. По-късно националните историографии на Югославия и Гърция ще напишат за тираничната българска окупация, но по свидетелствата на автора българските войници са посрещнати като освободители от местното население...

Сотир Нанев обикаля големите градове на Вардарска Македония, след което се прехвърля в Егейска Македония. Първата му спирка е Лерин, после Воден и Солун.



"Още с влизането ни в Лерин се обърнахме към един млад човек, от когото поискахме да се осведомим за властите в града. Като чу българска реч, той веднага се качи на стъпалото на автомобила и изказа готовност да ни придружи… Макар и трудно успяхме да се видим с дейци от миналото, служили на народа си, някои от които са прекарали много години в гръцки и турски затвори. Всички искаха български вестници, макар и да знаеха, че един български вестник може да им причини много неприятности."

***
"А каква българщина! Един на около тридесет и пет години човек отвори кутията си с цигари и ми посочи вътрешната страна на капака й.
- Ето тук ни е сърцето. Нека ни бият, нека ни затварят, нека ни избиват – тук сме.
Взех подадената ми кутия. Върху вътрешната страна на капака видях лепнат малък български герб, откъснат от българска цигара. Останах смаян от това кораво родолюбие."


***
"Една доста възрастна жена се приближи до нас…, изгледа ни старицата всеки поотделно, сякаш искаше да ни запомни. На лицето й просия радостна усмивка:
- Вярвам, чедо. Не само аз, всички вярваме и никога не сме вярвали повече от сега. Чакаме ви."

This entry was posted on сряда, април 20, 2011 at сряда, април 20, 2011 and is filed under , , , , , . You can follow any responses to this entry through the comments feed .

0 коментара

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...