Войводата Иван Карасулийски  

Posted by IllustrationBeloMore in , , ,

 
Иван Христов Орджанов (1875-1905), известен като Иванчо Карасулийски или Гевгелийски, е български революционер от ВМОРО и ВМОК. Роден е в Карасуле, баща му е от големия Орджанов род от село Петрево, а майка му от Делиатанасовия род от Бозец. Става войвода на харамийска чета през 1897 година заедно с Апостол Петков. Участва в Илинденско-Преображенското въстание и води много сражения с турска армия в Паяк планина. Убит е в сражение с турски аскер на връх Гъндач. Негови роднини живеят в България.
(Wikipedia)

Ιβάν Ορτζάνοφ του Χρήστου (1875-1905), γνωστός ως Ιβάντσο Καρασουλίισκι ή Γευγελίισκι, είναι Βούλγαρος επαναστάτης της ΕΜΑΕΟ(Εσωτερική Μακεδόνο-Αδριανουπολίτικη Επαναστατική Οργάνωση) η ΕΜΑΚ. Γεννήθηκε στο Καρασουλέ (Πολύκαστρο), ο πατέρας του είναι από πολυμελές γένος από το χωριό Πέτρεβο (Άγιος Πέτρος), ενώ η μητέρα του από το γένος Δελιατανάσοβι από το χωριό Μπόζετς (Άθυρα). Γίνεται βοεβόδας το 1897 σε τσέτα που βοηθούσε αδικημένους μαζί με τον Αποστόλ Πετκόφ. Συμμετέχει στην Επανάσταση του Ιλίντεν (του Σωτήρος για την περιοχή της Αδριανούπολης) και διεξάγει πολλές μάχες εναντίον του Τουρκικού Στρατού στο όρος Πάιακ (Πάικο).Σκοτώθηκε σε μάχη εναντίον του Τουρκικού Στρατού στην κορυφή Γκαντάτς. Δικοί του συγγενείς ζουν στην Βουλγαρία.

Ангел Динев пише за Иванчо Карасулията: 

".. последният от харамийската епоха в пред периода на Вътрешната македонска революционна организация, най-младия и симпатичния Иванчо Карасулията (Дилбер Иванчо)! Той беше фантома на Кожух планина и Солунските поля. Син на бедни родители, Иванчо от младини беше хванал гората. За него всеки бей е народен притеснител. Макар и без образование, общуващ, обаче, с народа той се досещаще за какво трябва да се бори. Идеите си почва да научава от македонските народни учители, които почнаха апостолски да пробуждат народа от съня на робството... Такива като него, силни по дух мъже, беха всички главатари на хайдушки групи, всички харамии които смущаваха спокойствието на всички бейове и силни люде в царството на султана. Тези мъученици - рожба на лоши условия, заслужават да бъдат разгледани като предшественици на същинските македонски революционери. Тях ги бе призовала съдбата да изпълнят един обществен дълг. И те го изпълниха по силаната на едно смъртно съзнание и с риск на живота си по сред тъмни и студени нощи, когато бродеха и причакваха търговци и бейове за едно свое самосъхранение  и за поддържане на многобройните си бедни укриватели." (Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.13-14.)



Спомени за Апостол Петков от Боймица, Павел Граматиков от Кониково и Иван Карасулийски по Бабев, Иван. Македонска голгота, ТАНГРА ТанНакРа, 2009, стр. 241 :




Байто Постоль и Павля [Граматиков] попийнуват каве от фелджаните, а пред Ванчо Карасулийски курдисана една стомна с ракия. И тримата наметнати с джепкени. Ама байто Постоль и Ванчо накичени сус сребрени кюстеци, кръстова, разни джангърлаци - целите лъскат отнапред, капана да ти падне.
Ванчо беше най-млад измегю нихь, както и най-личен, де. Имаше калено лице - църни веги на бели убрази със засукани нагоре мустачки. От време на време надигаше стомната, а очите му светкаха налево-надесно. На висок глас се фалеше за некакво геройство. Старите му викат:"А, ба, Ванчо, ка пииш толку? Некой ден да не та фатът упиен!". "Кой? На менка? Он до ка дойде, яс пръвин ки гу ядум!" - и както седеше по турцки - фръп, рипна изедин път на нози като врапчан. В ръцете му лъсна пищол и изчатка, готов за стрелба. Кога се изтегли то пищол, кога го зареди, никой не алантиса.






Μπάιτο Ποστόλ  ι Πάβλια(Γραματίκοφ) ποπιινούβατ καβέ οτ φελτζάνιτε, α πρέντ Βάντσο Καρασουλιίσκι κουρντίσανα  εντνά στόμνα σ  ρακία , ι τρίματα ναμέτνατι σ τσεπκένι.Αμά Μπάιτο Ποστόλ  ι Βάντσο νακίτσενι σους σρέμπρενι κιουστέτσι , κράστοβα , ράζνι τζανγκαρλάτσι –τσέλιτε λάσκατ οτναπρέτ,κάπατα ντα τι πάντνε.
Βάντσο μπέσε νάι-μλάντ ιζμεγκιού νίχ,κάκτο ι νάι-λίτσεν ,ντέ . Ίμασε κάλενο λιτσέ-τσάρνι βέγκι να μπέλι ούμπραζι σους ζασούκανι ναγκόρε μουστάκι.Οτ βρέμε να βρέμε ναντίγκασε στόμνατα, α οτσίτε μου σβέτκαχα ναλέβο-ναντέσνο.Να βισόκ γκλάς σε φάλεσε ζα νέκακφο γκερόιστβο. Στάριτε μου βίκατ: «Α ,μπα Βάντσο,κα πίις  τόλκου? Νέκοι ντέν ντα νε τα φάτουτ ουπιέν!».’’Κόι ? Να μένκα? Ον ντο κα ντόιντε, ιάς πράβνι κι γκι ίαντουμ! ‘’-  Ι κάκτο σέντεσε πο τούρσκι –φράπ ,ρίπνα ιζεντίν πάτ να νόζι κατό βραπτσάν. Β ρατσέτε  μου λάσνα πιστόλ ι ιζτσάτκα, γκοτόβ ζα στρελμπά. Κογκά σε  ιζτεγκλί το πιστόλ, κογκά γκο ζαρεντί, νίκοι νε αλαντισά.


Песен за Иванчо Карасулийски - Манлихери пукая:



Манлихери пукая на Гандачот планина,
На Гандачут пукая, на Гуменджи слушая.
Я най-напред вървеше то Юванчо войвода
И по Юван вървеше тоя чърин Лазарот,
Тоя чърин Лазарот, тоя Лазар Уревски,
И по Лазар вървеше тоя Постоль по-старют.
Фатил Постоль да стрели буките й строшило.
Буките й строшило, турците изплашило.
Турците изплашило, назут ем се върнали,
Во Ливада се брали, половинтай немало.
Половинтай немаше и големто го нема
И то шо я свиреше та пуста турулейка.


в. Македония (1903 - 1904), книга V

This entry was posted on събота, април 02, 2011 at събота, април 02, 2011 and is filed under , , , . You can follow any responses to this entry through the comments feed .

0 коментара

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...