Възкресението на Македония, част 2  

Posted by IllustrationBeloMore in , , , , ,

МАКЕДОНИЯ 1941
Възкресението

В началото на 1941 година Германия нахлува в Югославия и Гърция и за 2 седмици двете държави са принудени да капитулират. Германците настояват български войски да заместят германските във Вардарска и част от Егейска Македония, както и Беломорска Тракия, за да може да започне плануваната атака над СССР през лятото на същата година.

Българският офицер Сотир Нанев е един от първите войници, които преминават вече несъществуващата граница и става пряк свидетел на следвоенните дни. На 20 април 1941 година – Великден, български войски влизат в определените за тях земи. По-късно националните историографии на Югославия и Гърция ще напишат за тираничната българска окупация, но по свидетелствата на автора българските войници са посрещнати като освободители..

Сотир Нанев обикаля големите градове на Вардарска Македония, след което се прехвърля в Егейска Македония. Първата му спирка е Лерин, после Воден и Солун.



"Пътят Лерин-Воден минава през места, по които през Европейската война също така се проля много българска кръв. Баница, Горничево, Чеган, Каймакчалан – това са светини, пред които трябва да има всенародно поклонение.
Ето Чеган – гол и страхотен. По на север – Каймакчалан, а на юг – Баница и Острово. Спряхме да видим тези станали исторически за нас места. Селяни ни уверяваха, че гробовете на нашите герои са запазени и доколкото е било възможно, тайно поддържани."

***
"Имайки опита на Лерин, щом влязохме в града, решихме да отидем в някое кафене. Поискахме да ни покажат някое българско кафене да пием кафе. Като чуха българска реч и видяха военна униформа, те се раздвижиха като пчели в кошер. Няколко от тях се спуснаха към нас.
- Ама вие българи ли сте?
- Да, българи.
- Българи! Ние толкова години ви чакаме, та сега кафе в кафене ли ще пиете? Тук всяка къща ще ви даде по двадесет кафета. Елате, братя, добре сте ни дошли!
Групата веднага се увеличи. От всички улици тичаха хора към нас да ни посрещнат."

***
"Старецът беше много прегърбен. Когато ни наближи, направи усилия да се изправи. Цял трепереше. Очите му премигваха – не можеше да задържа погледа си.
- Дядо, ето този е български офицер – обади се някой.
Целунах му ръка. Другата, съвсем трепереща, се опита да сложи на рамото ми, да ме прегърне... Старецът ме целуна, целуна и кръста за храброст и почна да гали дрехите ми. Гали българската военна униформа старецът и тихо й се радва. Беше толкова много изтощен и слаб, че не можеше дори и да заплаче от радост. Но вярата му не беше изгаснала и съзнанието му за неговата народностна принадлежност беше ясно и твърдо определено. Колко мъки ли беше претеглил той в живота си за това, че е българин?"

This entry was posted on сряда, април 20, 2011 at сряда, април 20, 2011 and is filed under , , , , , . You can follow any responses to this entry through the comments feed .

0 коментара

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...