Българските войнишки гробове в Зейтинлъка  

Posted by IllustrationBeloMore in , , , , , ,

Зейтинлък е името на обширна местност в Солун, наситена с много история, превратности, печал. Името и' идва от множеството маслинови дървета и примитивни работилници за добиване на зехтин. В края на XIX в. в Зейтинлък се намират католическите гробища "Св. Викентий" и "Св. Павел", в съседство със сградите на ордена на лазаристите. По време на Първата световна война манастирът е превърнат в болница. През 1886 г. в парка Зейтинлък е построена и Солунската българска католическа гимназия, просъществувала до 1913 г.

През Първата световна война там са разположени Британския и Френския експедиционни корпуси. Скоро към тях се присъединяват италиански, сръбски, руски и колониални войски, които воюват срещу българската армия. Военното гробище в Зейтинлъка се образува край католическото гробище, но от лятото на 1916 година се разраства и обособява в отделен гробищен парк. Погребани в английската секция от гробището са починалите в плен от рани или болести 44 български войници от 3-и бдински, 5-и дунавски, 13-и рилски, 14-и радомирски*, 17-и доростолски, 22-и тракийски, 34-и троянски , 54-и самоковски, 58-и гюмюрджински, 62-и старозагорски*, 64-и горноджумайски* и 85-и метохийски* полкове.

Погребение на войници в британската секция от гробището в Зейтинлъка


ЗАГИНАЛИ:

01. Иван Тр. Младенов, редник от 13-и пехотен полк, починал на 6.10.1916 г., гроб 455

02. Стойко Д. Малинов, редник от 13-и пехотен полк, починал на 6.10.1916 г., гроб 526

03. Васил Христов, редник от 3-и пехотен полк, починал на 9.10.1916 г., гроб 541

04. Петър П. Шанов, редник от 3-и пехотен полк, починал на 8.10.1916 г., гроб 542

05. Ценко К. Каменов, редник от 3-и пехотен полк, починал на 12.10.1916 г., гроб 577

06. Стойчо Ат. Стойков, редник от 13-и пехотен полк, починал на 12.10.1916 г., гроб 578

07. Петър Христов, редник, починал на 15.10.1916 г., гроб 591

08. Мончо Ст. Магарев, редник от 54-и пехотен полк, починал на 2.12.1916 г., гроб 718

09. Цветко К. Радулов, редник от 3-и пехотен полк, починал на 2.12.1916 г., гроб 719

10. Йосиф З. Сталичевски, подпоручик от 34-и пехотен полк, починал на 14.12.1916 г., гроб 729

11. Димитър Гарванов, редник от 64-и пехотен полк, починал на 30.10.1916 г., гроб 752

12. Серафим Ст. Ризов, редник от 54-и пехотен полк, починал на 15.04.1917 г., гроб 958

13. Коста Ст. Арнаутски, редник от 54-и пехотен полк, починал на 22.03.1917 г., гроб 1002

14. Цветко С. Доков, редник от 17-и пехотен полк, починал на 7.06.1917 г., гроб 1063

15. Петър Н. Генов, редник от 54-и пехотен полк, починал на 17.06.1917 г., гроб 1081

16. Злати П. Вуков, редник от 54-и пехотен полк, починал на 1.07.1917 г., гроб 1082

17. Стефан Лазаров, редник от 22-и пехотен полк, починал на 26.07.1917 г., гроб 1108

18. Санде Н. Джамбазки, ефрейтор от 54-и пехотен полк, починал на 18.07.1917 г., гроб 1111

19. Никола Ст. Ватахов, редник от 54-и пехотен полк, починал на 15.03.1917 г., гроб 1151

20. Юрдан З. Беличинов, редник от 14-и пехотен полк, починал на 28.08.1917 г., гроб 1157

21. Митър Хр. Петрин, редник от 34-и пехотен полк, починал на 28.08.1917 г., гроб 1158

22. Никола Ат. Дюлгерски, редник от 14-и пехотен полк, починал на 24.09.1917 г., гроб 1209

23. Иван Т. Илиев, редник от 85-и пехотен полк, починал на 28.09.1917 г., гроб 1211

24. Яким А. Войнов, старши подофицер от 14-и пехотен полк, починал на 12.10.1917 г., гроб  1224

25. Никола Г. Кочев, редник от 3-и пехотен полк, починал на 19.10.1917 г., гроб 1236

26. Петър Бл. Лейчинов, редник от 54-и пехотен полк, починал на 24.11.1917 г., гроб 1289

27. Заре В. Иванчев, редник от 14-и пехотен полк, починал на 4.12.1917  г., гроб 1303

28. Борис П. Мончев, редник от 54-и пехотен полк, починал на 20.12.1917 г., гроб 1319

29. Никола Хр. Шавков, редник от 54-и пехотен полк, починал на 30.12.1917 г., гроб 1328

30. Александър М. Пешов, редник от 54-и пехотен полк, починал на 2.02.1918. г., гроб 1358

31. Яким К. Тютюнов, редник от 68-и пехотен полк, починал на 10.02.1918 г., гроб 1364

32. Минко Хр. Минков, подпоручик от 62-и пехотен полк, починал на 12.04.1918 г., гроб 1397

33. Стоил П. Атанасов, ефрейтор от 54-и пехотен полк, починал на 5.05.1918 г., гроб 1404

34. Стоян Атанасов, редник от 54-и пехотен полк, починал на 29.05.1918 г., гроб 1415

35. Христо Карабашки, редник от 14-и пехотен полк, починал на 19.06.1918 г., гроб 1424

36. Яким Г. Янев, редник от 34-и пехотен полк, починал на 3.09.1918 г., гроб 1564А

37. Тано М. Ташков, редник от 64-и пехотен полк, починал на 7.08.1918 г., гроб 1478

38. Иван М. Якобарски, редник от 14-и пехотен полк, починал на 29.08.1918 г., гроб 1498

39. Димитър Г. Инлигийски, редник от 14-и пехотен полк, починал на 31.08.1918 г., гроб 1500

40. Петър З. Йовев, редник от 22-и пехотен полк, починал на 2.09.1918 г., гроб 1504

41. Георги Петров, редник от 58-и пехотен полк, починал на 6.10.1918 г., гроб 1559

42. Георги Петров, редник от 17-и артилерийски полк, починал на 5.10.1918 г., гроб 1560

43. Димитър Стойчевич, редник от транспортна рота, починал на 11.10.1918 г., гроб 1578

44. Никола Ан. Николов, редник от 5-и пехотен полк, починал на 15.10.1918 г., гроб 1583

В памет на Димитър Талев - "Монолог пред една снимка"  

Posted by IllustrationBeloMore in , ,

Ти се върна в Солун. Върна се, след цели петдесет и три години. С все същата болка в сърцето. Мама ми каза, че учудващо бързо си открил гимназията. Наистина учудващо - да откриеш една сграда в такъв огромен град.

И след като не си бил в него половин век. Да, знам, ти имаш силно развито чувство за ориентация. Но не е само това. Друга е причината. Сила някаква те е теглила натам... Някаква голяма сила те е привличала неотразимо към старото ти училище... Кажи, татко...

...Мълчиш. Не отговаряш. Ослушвам се напрегнат да те чуя. Макар да знам, че няма да те чуя. Знам защо. Ти се прибра вкъщи болен. Започна битката срещу смъртта. Нямаше време да ми разкажеш всичко... Не те и питах, не исках да те тревожа, да дълбая раната ти. Затова сега не чувам отговора ти... А аз искам да те питам още, още. Да те питам за едно, за друго, за всичко. Ето, виждам те: вървиш уверено, бързо по солунската улица. Горещо е, слънцето блести. Блести някъде нататък и морето. Бялото море. Вървиш. И изведнъж... пред очите ти се изправя високият каменен зид, зейват насреща ти, разтворили криле, железните порти. Всичко отминало е оживяло така бързо, че ти си го усетил като удар. Като удар, насочен право в сърцето. Дали е било точно така? Ето, въпросите идат, идат един след друг. Какво си си помислил в този миг? Какво си почувствал? И като не чувам твоя отговор, тръгвам по следите по тънките нишки които си оставил. Най-напред се улавям за снимката, ала тя не е много ясна. Взирам се в лицето ти, търся да открия някоя подробност в чертите му, в израза му, за да надникна в душата ти, да отгадая мислите и чувствата ти. Долавям някаква усмивка, но тя е много далечна, едва забележима, и задържа ли поглед върку лицето ти, изчезва, стопява се. Изразът ти става строг, ала скоро откривам, че на лицето ти са изписани не само строгост и съсредоточение, но и болка, надигна е изотвътре, и горчивина някаква. Пак ще кажа, татко: знам, знам каква е болката ти. Край тебе са руините на старото българско училище. Под неговите развалини са погребани твои младенчески надежди. Надеждите на момчетата от пансиона, надежди на твоето поколение.

Чешмата в двора на Солунската мъжка гимназия
Разказаха ми, че си влязъл навътре в двора на гимназията и си потърсил чешмата. Същата оная чешма, която е утолявала жаждата ви след бесните игри през междучасията. Чу ли в този миг крясъците на съучениците си, видя ли зачервените им лица, усети ли ледената струя? Замря ли сърцето ти при мисълта колко бързо е отлетял един човешки живот? Нали оттук тръгна ти, нали от Солун пое пътя си на писател? В този град ти започна първия си роман. И се върна в него веднага щом написа "Гласовете ви, чувам". Последната ти книга. Венецът... Видя ли, татко, целия си път? Изминатия път. Пътя от началото до края, от първия роман до последния. Път, който те извиси високо, много високо. В този миг, когато си застанал до портите на училището, ти си направил своята голяма равносметка. Направил си я с ясна мисъл, без да трепне ръката ти, сърцето ти, направил си я строго, дори безпощадно, ала вярно, безпогрешно. Един щастлив за тебе миг.

Изглед от Солун от края на XIX в.

Пак посягам към снимката ти. Може би тази твоя далечна, неуловима усмивка е отражение на радостните ти мисли, Но скоро, много скоро погледът ти е спрял върху развалините на твоето училище, видял си портите, увиснали като пречупени криле... Угаснала е радостта ти, усмивката ти дори не е оставила трайна следа. Горест е нахлула в душата ти, усетил си остра болка, нали виждам как са присвити устните ти, нали виждам изопнатите ти черти. Отворила се е наново раната ти и още по-люто те е заболяла. Твоята люта рана. Ти самият си казал, помня добре думите ти: "Онова, което можах да разкажа, то е по страниците на романите ми, ала много повече остана в мене, в самото ми сърце, като жива рана в сърцето ми, все още отворена..."

Мисля си, там, в сърцето ти, в тая жива, отворена рана, е и копнежът ти към Солун.

Владимир Талев, http://www.promacedonia.org/v_mak/1998/mak_34_5-8.html

video

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...